„Искам да науча хората да станат още по-близки с тези, които обичат, чрез готвене. Отворете дома си, поканете приятелите си и гответе заедно, а после заедно седнете на масата, полейте храната с хубаво вино и се радвайте“

Това са думи на светогорския монах Епифаний, известен готвач и автор на книгата „Тайните на светогорската кухня“ съдържаща 126 рецепти за различни ястия, които са част от менюто на атонските монаси. Книгата е преведена на английски и продадена в над 35,000 копия. Освен рецепти и красиви фотоси, съдържа истории, псалми и пословици, с които отец Епифаний споделя натрупаните през годините монашество опит и мъдрост.

Отец Епифаний е гост на нормевирйския кулинарен фестивал на хотел Премиер в Банско, където ще се проведе и семинарната част на моята 3-седмична програма „Изкуството на хранене“. През този първи уикенд, освен семинарна част, ще дегустираме екологично чисто вино със запазената марка „Милопотамос” от Атон, ще участваме в кулинарен клас с отец Епифаний и гурме вечеря, приготвена от него.

Помолих отец Епифаний да сподели с нас своето виждане за храната, готвенето и здравето. С много радост открих, че споделяме еднакви възгледи за значението на чистотата и разнообразието на храната; за храната като енергия; за осъзнатото готвене и хранене. Ето и целия ми разговор с него.

Аз: Отец Епифаний, много проучвания доказават връзката между храната, здравето и дълголетието. Има обаче и много теории за това какво представлява здравословния режим на хранене. Какъв е той според Вас?

Отец Епифаний За мен тайната, която осигурява дълголетие и пази хората от много болести, включително рак и сърдечно-съдови проблеми, е в умереното консумиране на здравословни храни с качествен произход, включване в менюто на всички категории продукти и допълнително – в редовно движение.

Здравословно хранене означава „внимавай какво и колко ядеш“. Задължителни храни за мен са зърнени и бобови, зеленчуци и зеленолистни, много салати, както сурови така и готвени, много плодове, зехтин, лимони, много риба и само от време на време бяло месо, а червено – още по-рядко.

Аз: Добрата храна и качественото вино не са сред първите ни асоциации, свързани с монашеския живот. Но те са важна част от Вашия живот. Ще споделите ли с нас Вашето разбиране за връзката между храната и духовността?

Отец ЕпифанийНе е вярно, че в живота на монаха няма място за хубава храна и вино. Бог ни казва, че духът движи човека. Същото твърдят и древните гърци. Когато човек има усещане за духовност, той има и упование. Монасите също имат право на добра храна и хубаво вино и това не променя духовността им. Но както казах и по-рано, е важно да контролираме количествата. „Всяко нещо с мярка“ казват древните гърци. Нека също не забравяме, че монасите прекарват голяма част от годината в пост, когато са позволени само зеленчуци при това приготвени без мазнина. Освен това вярвам, че много по-вредно за здравето е ако през деня изядем 5 порции лошо сготвена храна, отколкото 2 качествено приготвени.

Аз: Убедена съм, че храната не е само физическа субстанция, но преди всичко – енергия. Вярвате ли, че ние влиеем на тази енергия, докато готвим – например чрез мислите, убежденията и емоциите си? Може ли да направим нещо, когато готвим, за да стане храната ни по-питателна и лечебна?

Отец Епифаний Ние всички живеем, или по-точно – би следвало да живеем, близо до природата. Би следвало да сме в хармония с природата – да взимаме и да получаваме от нея. Да живеем с продуктите, с които природата ни дарява или тези, които ние култивираме в нея. Със сигурност, храната от природата съдържа енергия, които ние сме длъжни да пазим и съхраняваме по време на готвене. Трябва особено да внимаваме да не злоупотребим или още по-лошо да не унщожим даровете на природата и тяхната енергия. Ако готвим неосъзнато и с невнимание, храната вместо здраве и удоволствие, може да донесе вреда на здравето ни. Нужни са добро измиване и почистване, остри ножове, за да не “измъчваме“ продуктите, познания за огъня, добро чувство за вкусове и аромати, но преди всичко СПОКОЙСТВИЕ. Готвенето и яденето под стрес, оплакванията или кавгите просто не са опция. Нужно е да бъдем в добро настроение, за да го предадем на храната и да доставим удоволствие на обичаните от нас хора, за които готвим. И преди да зпочнем да готвим, да кажем молитва, за да благословим процеса.

Аз: Хората днес често хапват бързо и в движение. Не са свързани с храната си. Това променя биохимията на тялото и нарушава храносмилането. Но как това се отразява на духовното преживяване? Каква е духовната роля на храненето и как да я постигнем?

Отец Епифаний През последните няколко години животът се промени. Глобализацията докара много радикални промени. Ние нямаме избор освен да следваме посоката на обществото и средата, в която живеем. Хората бързат по цял ден, за да се справят със задачите си, хранят се бързо, предимно с нездравословна храна, вечер хапват повече и страдат от последиците. Тук отново трябва да кажа, че човек трябва да намери вътрешните си устои, за да превърне храненията си (обяд и вечеря) в приятни и здравословни преживявания. Но как да го направим? Само чрез духа – силна воля, дисциплина и постоянство. Вечер вкъщи да се събере цялото семейство, да сготвят спокойно, да разговарят за деня си. Така семейството се сближава, всички са по-спокойни, по-сплотени, по-силни и по-духовни.

Аз: Градските хора са отдалечени от естествения цикъл на природата и храната. Ние не я виждаме да расте, не я събираме. Най-често само я приготвяме и консумираме. Така губим връзката си с нея. Мислите ли, че една молитва може да възстанови разрушената връзка? Една молитва, в която ние изразяваме благодарността си за храната и изобилието на масата си?

Отец Епифаний: Транспортните компании и електричеството, което ни позволява да съхраняваме продуктите по-дълго имат ефект не само върху световната икономика, но и върху начина на хранене – и в най-отдалечени места вече може да се доставя прясна пордукция от цял свят. От една страна многообразието е много хубаво. От друга обаче то ни отдалечава от природата и стигаме до момент, в който не разпознаваме сезонните храни. Парниците и фризерите заличават сезоните. И какво ни остава да направим? Аз бих казал да благодарим на Бог за изобилието, да готвим осъзнато и с внимание, а преди хранене да си кажем една молитва като “Отче наш”!

Темата „за“ и „против“ месото е сред най-често дискутираните по сайтове и социални мрежи, имащи отношение към здравословно хранене. През последните няколко години в България се шири едно разбиране, че здравословно хранене означава непременно вегнаство или най-малкото вегетарианство.

Дали наистина е така?

Макар че едва ли има човек, който вече да не познава думите „вегетарианец“ и „веган“, нека да поясня! Вегетарианството е начин на хранене, който изключва месото. Вегетарианците обаче ядат яйца и млечни продукти, а някои от тях и риба. Веганството е режим, изключващ всички продукти с животински произход, включително допустимите за вегетарианците.

Мнозина избират тези начини на хранене, водени от морални и етични подбуди (отношението към индустириално отглежданите животни), от религиозни, но най-често от здравословни причини. Значи ли обаче, че отказът от месо и/или животински продукти автоматично прави храненето ви здравословно?

Съвсем, ама съвсем не!

Едно вегетарианско или веганско хранене може да бъде също толкова нездравословно, колкото и едно хранене със животински продукти. За да конкретизирам, пица Маргарита и чипс са вегетариански храни. Мислите ли, че са здравословни? Пържените картофки и бисквити „Орео“ са вегански храни. Някой счита ли ги за полезни?

И така, това че даден продукт носи етикет “вегетариански“ или „веган“, това не го прави автоматично здравословен! (Което междувпрочем се отнася и за храните с етикет „gluten-free“). Това че производители и търговци от цял свят печелят от интереса към растителните храни през последните години ни докара една ситуация, в която специализирани, а все по-често и стандартните магазини, павилиони и дори бензиностанции предлагат „здравословни“ веган стоки под формата на бисквити, курабийки, протеинови барове, претцели, веган сирене, веган сладолед и какво ли още не!

Иначе казано: храни, които са преработени, опаковани, съдържащи брашно (със или без глутен), подсладители (било то захар или други), имащи дълъг срок на годност и лабораторно създадени съставки, не са здравословни, независимо дали са веган или не!

Истината е, че повечето вегетарианци и вегани, които познавам лично, не ядат такива храни. Или поне не го правят редовно, защото все пак в днешния свят е почти невъзможно да избегнем на 100% пакетираните храни. Това обаче също не прави храненето им автоматично здравословно.

Къде са капаните, ако се избягват пакетираните храни и силно преработените продукти? Веднага се сещам поне за три!

• Повишена консумация на зърнени храни. Някак естествено, когато животинските храни отпаднат от менюто, зърнените и бобовите да се превърнат в основен източник на протеин, а и на ситост. Проблемът е, че всички (повтарям всички!) зърнени храни имат възпалителен потенциал, могат да дразнят червата и да предизвикват хранителни непоносимости. Честата консумация на зърнени храни може да предизвика дефицит на минерали, тъй като фитиновата киселина в обвивката на зърната намалява абсорбцията им. Зърнените храни са сравнително безопасни единствено, когато се консумират в умерени количества и задължително след накисване, ферментиране или покълване
• Повишена консумация на захар. Много от възприетите за здравословни храни – плодове, плодови сокове, мед, кленов сироп, агаве, фурми, домашни сладкиши/мъфини/курабийки и т.н. са източник на захар. Макар това обикновено да не е бяла захар, крайният метаболитен продукт от разграждането на изредените продукти е глюкоза, и когато тя се абсорбира от тялото в големи количества, следват съответните последствия
• Намалена консумация на мазнини. Суха кожа, загуба на еластичност, ранна поява на бръчки, преждевременно остаряване, нередовен цикъл, ПМС, вторична аменорея, трудности при забременяване, ниско либидо, хронична умора и т.н. са все състояния, които говорят за дефицит на полезни мазнини! Каквото и да си говорим, мазнините от растителните храни се извличат по-трудно. Ако те липсват в храната ви или храносмилането ви не е оптимално, сте изложени на риск от появата на горните симптоми

Значи ли това, че веганството и вегетарианството са нездравословни системи на хранене? Съвсем не! Ако човек има добро (подчертавам ДОБРО) храносмилане и умее да подбира, съчетава и балансира храната си, както и да избягва горните капани, може да се чувства прекрасно с тези режими на хранене. Познавам такива хора и се радвам за тях.

Аз самата като една типична Вата (вид доша според науката за здраве и хранене Аюрведа) т.е. човек със „слаб храносмилателен огън (агни)“ и много „въздух“ в тялото, бях на път да си докарам сериозни здравословни проблеми преди няколко години, когато се опитвах да съм „веган“.
Някои други ситуации, в които не бих препоръчала крайното (а и не само) вегетарианство е ако става въпрос за хранене на дете (особено на малко дете!), при възпалителни процеси в червата и увредена чревна мукоза (възпалено течащо черво), при наличие на автоимунно заболяване (особено хипофункция на щитовидна жлеза), при подготовка и по време на бременност и кърмене.

И все пак, ако не обичате месо…

Ами със сигурност не сте единствените! Аз също не съм особен любител както на приготвянето, така и на консумацията на месо. Но, хей, не е нужно да го правите всеки ден! Запознайте се с

Whole-foods plant-based diet
Режим на хранене, базиран на растителни и цели (в смисъл на непреработени) храни. Ако някой има добро предложение как най-точно да преведем plant-based diet на български, моля да сподели. Засега обаче ще я наричам така поради липса на по-добра идея.

И така една plant-based diet може да бъде веган, вегетарианска или да включва месо. При всички случаи 80 до 90% от нея е за сметка на растителните продукти, като водещи сред тях са з-е-л-е-н-ч-у-ц-и-т-е. Точно така, не зърнени и не брашна, а пресни, сезонни, сурови или термично-преработени, както и лакто-ферментирали зеленчуци. Зърнените, бобовите, ядките и семената са в умерени количества и приготвени чрез накисване, ферментиране и покълване. Плодовете са не повече от 10%. А балансиращите 10 – 20% могат да бъдат за качествени животински продукти като яйца, ферментирали млечни продукти, месо от пасищни животни и дива риба.

Акцентът при този начин на хранене са „целите“ храни т.е. такива, каквито ги създава природата и които директно готвим, без да са минали дъъъъъълъг цикъл на индустриална преработка и да са лежали с месеци по рафтовете на магазините, опаковани цветни шумолящи пликчета, картонени кутии или консерви.

С други думи whole-foods plant-based diet е хранене максимално близо до това на поколенията преди навлизането на индустриалното производство и fast-food храната. Нещо повече, това е хранене, което всеки може да моделира и променя според собствените си вкусове, предпочитания, хранителни нужди и разбирания. Т.е. дали да включва месо/риба/яйца/млечни и колко често.

Whole-foods plant-based diet е хранене, което допуска от време на време по повод, по избор или за удоволствие да хапнем някакви преработени храни като например парче торта, стига пребладаващата част от менюто ни да е за сметка на цели храни с чист произход.

В заключение, нека не демонизираме животинските продукти и спрем да си слагаме етикети, да се делим на общества и да се сочим в пръст. Един етикет като „веган“ или „без глутен“ не правят автонатично храненето ви здравословно! Правят го целите, непреработени, чисти храни, независимо дали са с животински произход или не!

И пак ще повторя, не е определящо това дали ядете животински продукти или не, а с какъв произход, с какво качество и колко близко до естествения си вид е храната ви! Определящи са количеството и пропорциите на отделните хранителни групи. Определящо е състоянието на храносмилането ви, защото от него зависи каква част от храната си ще разградите и усвоите. Определящи са мислите, емоциите и убежденията, с които сядате на масата, защото те повлияват метаболизма ви.

Да се спори само „за“ и „против“ месото е като да гледаме в едно парченце от пъзел и да се чудим дали е на правилното място. Докато не се отдръпнем назад и не обхванем с поглед цялата картина и всички останали парченца, няма как да разберем! А всеки човек с неговото уникално тяло, емоции и убеждения е различен пъзел! Нормално е и парченцата да се различават!

Ако се чудите как по естествен начин да подкрепите организма си за предстоящия сезон на простуди и вируси, ето ви едно предложение – пригответе си квас от червено цвекло!

Тази напитка, която някои наричат кръвта на земята, комбинира всички полезни свойства на червеното цвекло с ползите от дивата ферментацията и пробиотиците, за да се получи уникален стимулиращ и дълбоко пречистващ тоник!

Идеята за квас от червено цвекло тръгва от популярната книга Nourishing Traditions на Сали Фелън, в която Сали говори за традиционните храни и начини на приготвяне на храна на поколенията преди урбанизацията. Методи като накисване, покълване, ферментиране, готвене с костни бульони и т.н. се оказват ключови за здравето заедно с чистота и произхода на храната.

И така тоникът от червено цвекло е разновидност на напитката квас, чиито корени могат да се проследят едно хилядолетие назад из необятните руски земи. Класическият квас е лакто-ферментирала напитка, направена от стар ръжен хляб. Има вкус на бира, но не съдържа алкохол. Счита се, че е отличен тоник за храносмилането, за утоляване на жаждата и за прогонване на махмурлука след водка.

Лев Толостой описва как руските войници изпивали по един черпак с квас преди да се втурнат от укрепленията по улиците на Москва по време на епидемията от холера. Противо-инфекциозните свойства на напитката ги предпазвали от зараза.

Бедни, богати, царе и войници – всички в Русия пиели квас. В заможните домакинства към ръжения хляб добавяли стафиди, малини, лимони, ябълки, череши и други за повече вкус и аромат. Цар Петър Велики настоявал върху горещите камъни в парната му баня да изливат ведро с квас, за да повиши ефекта от процедурата и да се наслади на аромата.

Приготвянето на квас само от червено цвекло е не толкова с гастрономическа, колкото с медицинска цел. Тази напитка е особено популярна в Украйна, където бутилка с рубинения тоник може да се намери в почти всяко домакинство.

Според народната медицина напитката помага за пречистване на черния дроб и подсилване на кръвта, за преодоляване на хронична умора, алергии и храносмилателни проблеми, за предпазване от вируси и инфекции, както и за борба с рака.

Квасът от червено цвекло е богат на бетацианин – пигментът, който придава уникалния цвят на червеното цвекло, и който е мощен антиоксидант, намаляващ възпалителните процеси в организма и лечението на сърдечно-съдови заболявания, диабет и рак. В процеса на ферментация се повишават нивата на полезни ензими в витамин В в напитката (особено на фолат), като в същото време се развиват колонии от полезни пробиотични бактерии, подпомагащи храносмилателната и имунната система.

Приемът на квас от червено цвекло, както и редовната консумация на костен бульон в сезона на вирусите и простудите е отличен и напълно естествен начин да предпазите здравето си и това на децата си.

Приготвянето на квас от червено цвекло е изключително лесно, но е важно да спазвате някои специфики:

• По възможност използвайте органично червено цвекло – в такъв случай, няма да се налага да го белите
• Не стържете цвеклото, а го на режете на едри кубчета. Настърганото цвекло пуска много течност, която ускорява ферментацията и води по-скоро до образуване на алкохол, отколкото на млечна киселина
• Използвайте изворна или филтрирана вода, защото хлорът в чешмяната вода пречи на ферментацията
• Оставете кваса да ферментира в идеално чист стъклен буркан или глинена делва – и най-дребните нечистотии по съда може да развалят напитката
• Ако искате да разбъркате напитката, направете го са дървена, а не с метална лъжица – пробиотичните бактерии не обичат метал!

За да приготвя квас обикновено използвам стандартен 3-литров буркан. Освен него са ви нужни 2 глави червено цвекло , 2 чаени лъжици морска или каменна сол и 1/4 чаша цвик от пробиотично кисело мляко (това е по желание, за да ускори процеса на ферментация*). Можете да спрете дотук, но моят съвет е да добавите още кората от 1 био-портокал**, 2-3 шайби джинджифил , 2-3 зърна карамфил и 1 звездичка звездовиден анасон. Тези ароматни подправки значително ще подобрят вкуса на вашия тоник.

Обелете цвеклото (ако не е био) , нарежете го на едри кубчета и го поставете на дъното на буркана заедно с останалите съставки. Долейте вода като оставите поне един пръст луфт до отвора на буркана. Поставете капака, без да затваряте плътно и оставете буркана на топло за 5 до 7 дни.

От време на време може да го проверявате и ако по повърхността се е образувала бяла парцалеста утайка, да я отсраните с лъжица.

Ще разберете, че вашият квас е готов, когато забележите малки балончета въздух да се издигат към повърхността, както при газираните напитки. Вкусът на готовия квас е сладко-ксиело-солен, леко резлив и с наситен, дълбок земен аромат. Цветът му е рубинено червен като цвета на малиново вино.

Когато квасът е готов, може да го прецедите и да го налеете в стъклени бутилки. Оставете малко течност в буркана, добавете още 2 ч.л. сол и отново долейте вода за повторна ферментация. Втората партида е по-лека като цвят, вкус и аромат от първата, но все така хранително-богата и полезна. След втората ферментация вече може да измиете буркана и да използвате нови продукти за следващата партида.

Приготвяйте и консумирайте квас от червено цвекло през целия зимен сезон и научете децата си да правят същото. Добре е да пиете по 100 мл сутрин и вечер преди хранене, защото чрез него стимулирате и синтеза на стомашна киселина, а по този начин подпомагате храносмилането и усвояването на храната. Аз го харесвам неразреден, но ако вие намирате вкуса за твърде силен, разреждайте го с вода в съотношение 1:2.5

И така, ако искате да се предпазите от вируси, да се преборите с хроничната умора, да подсилите имунитета и да подобрите храносмилането си, започвайте да ферментирате!

* За да приготвите цвик, изсипете кофичка и буркан пробиотични кисело мляко в марля и окачете да виси върху купа или тенджера. След няколко часа в купата ще имате цвик, а в марлята – цедено кисело мляко. Приберете цвика в буркан в хладилника и съхранявайте няколко месеца.
** Кората на конвенционалните цитруси се третира с различни химикали за трайност и блясък. За кулинарни цели използвайте кори единствено и само от портокали с органичен произход.

Ето че отново е сряда и е време за кратка пауза, в коятo да си поговорим за здравето. С тази публикация отварям една голяма тема, по която ще продължа да пиша и в следващите няколко седмици, а именно темата за токсичността.

Преди да навляза в нея обаче искам да ви попитам какво си представяте, когато чуете думата “възпаление”? Самата аз свързвам тази дума с болка, червенина, неприятно парещо усещане, загряване, подуване и т.н.

Истината е, че възпалението всъщност е защитен механизъм, който се отключва в тялото, ако в него попадне болестотворен агент – бактерия, вирус, химикал и т.н. Първоначалното възпаление или още острото възпаление, което свързваме с изредените по-горе неприятни усещания, има за цел да обезвреди този болестотворен агент и да стимулира клетъчна регенерация за възстановяване и лечение на засегнатите тъкани. За да го илюстрирам по-ясно си представете как при порязване мястото се зачервява (възпаление!) и скоро след това кожата регенерира или как при простуда и грип имате зачервено гърло и хрема (възпаление!) и скоро вирусният причинител е отсранен и вие сте здрави.

Проблемът с възпалението е, когато то се подтиска изкуствено и от остро се превърне в хронично. При хроничното възпаление често пъти неприятните усещания (болка, парене) липсват, но този тип възпаление вместо лечебно е деструктивно за организма. Хроничното възпление в тялото е предпоставка за всички дегенеративни заболявания, които познаваме – от автоимунните през сърдечно-съдовите до диабет, Алцхаймер и рак. Никое от тези заболявания не се появява от нищото за една нощ, макар че много често изглежда точно така. Зад всяко от тях стоят години наред пренебрегнато хронично възпаление.

Днес искам да се спра на една от 6-те основни причини, предизвикващи възпаление в човешкото тяло, а те са: токсичност, инфекция, алергия, хранителен дефицит или излишък, физическо нараняване и емоционална травма.

Макар че никоя от тези 6 причини не е за подценяване, аз поставям токсичността на водещо място, защото всичките останали са свързани с нея. На практика колко време ви е нужно да се преборите с една инфекция, колко остра алергична реакция ще проявите, как се възстановявате от травма, изцяло зависи от количеството токсини, които циркулират в тялото ви. Дъготрайното излагане на токсини поддържа хроничното възпаление в тялото, а при хронично възпаление организмът губи част от детоксикириащите си механизми и по-трудно се освбождава от токисните. Така се създава порочен кръг.

В средата, в която живеем днес, ние сме изложени на многократно повече токсини, отколкото хората преди 100, 50 и дори преди 30 години. Основни източници на токсични химикали, на които сме изложени всеки ден, са индустриалната храна, чешмяната вода, конвенционалната битова химия (почистващи и перилни препарати), масовата козметика, въздухът в градската среда, фармацевтичните продукти и т.н.

С годините токсичния товар в човешкото тяло се увеличава и в някакъв момент (индивидуален за всеки от нас) се стига до предел, при който организмът не може да се справи с неутрализирането на дразнителите. Представите си вашето тяло като една чаша, а токсините, с които влизате в контакт като съдържанието на чашата. Големината на чашата и ефективността, с която я изпразвате определят индивидуалната ви способност да неутрализирате и толерирате токсините. Ако продължителното време чашата само се пълни без да се изпразва, тя в крайна сметка прелива и това на физическо ниво се проявява като болест. Обратно, ако успявате навреме да изпразните чашата от изливащите се в нея токсини, ще успявате да поддържате и добро здраве.

Факторите, които определят размера на вашата чаша и способността ви да я изпразвате или иначе казано толерантността ви спрямо токсините и способността на тялото ви да се чисти, зависят от начина ви на хранене, начина ви на живот, физическата ви активност, емоционалното ви състояние и генетичната ви предразположеност.

И макар да е спорно доколко можете да повлияете на гените си, то има редица други неща, които зависят от вас и които можете да направите, за да не позволите на вашата чаша да прелива! От вас зависи да подбирате храната си, а също така водата, козметиката си, препаратите, които използвате в домакинството си и източниците на токсини, които допускате в дома си.

На тези теми ще бъдат посветени и следващите ми няколко публикации. Като нутриционист за мен храната е водеща и по въпроса за чистата храна ще пиша отново и отново. Иска ми се обаче да обърнем и малко повече внимание на другите източници на токсичност, които са не по-малко важни, но определено са по-неглижирани. Затова в следващите публикации ще си поговорим затова какво ни причиняват много от конвенционалните продукти, които могат да се открият в почти всеки дом; ще ви дам идеи с какви не-токсични варианти можете да ги заместите; ще научите повече за рисковете от употребата на масова козметика и с какво можете да я замените; ще поговорим и за почистващите препарати в домакинството, които също крият своите “мръсни” тайни.

Ако всичко това е важно за вас, бъдете тук и следващата сряда!

Миналата сряда се спрях на рисковете, свързани с хроничното възпаление и факторите, които го предизвикват. Токсичността е водеща сред тези фактори, а двата най-преки начина, по които токсините попадат в тялото ни, са чрез храна и чрез козметика. Днес отново е сряда и продължаваме по темата като акцент днес е именно любимата ни козметика.

Масовата козметика съдържа над 13,000 химикала и безопасността на огромна част от тях е съмнителна. Човешката кожа е динамична жива тъкан, която цялостно или частично абсорбира всичко, нанесено върху нея – средства за измиване и почистване, овлажнители, кремове, маски, грим и т.н. Повече от 60% от козметичните продукти, които използваме, проникват през кожата и се озовават в кръвния поток, а оттам достигат до всички значими органи в тялото.

Според EWG (Environmental Working Group) една жена използва средно 12 козметична продукта на ден, което я излага на 168 различни химикала. При мъжете количеството е по-малко, но и те са в контакт с над 80 химикала дневно. Най-висок е броят на козметични продукти, използвани от тинейджърите, а възможните дългосрочни ефекти от ежедневното поемане през кожата на химичен коктейл от токсини включва възпалителни процеси, предизвиква хормонален дисбаланс, репродуктивни проблеми и редица ракови заболявания.

През 2000 година EWG публикуват доклад “Beauty Secrets”, че 37 марки лак за нокти от 22 известни компании съдържат dibutyl phthalate (DBP), за който се знае, че причинява репродуктивни проблеми, уврежда тъканите и влияее негативно на хормоните.

Още по-скоро през октомври тази година EWG публикува съвместно изследване с Duke University, в което откриват, завишени нива на трифенил фосфат (TPHP, sometimes TPhP or TPP) в телата на жени, ползващи редовно конвенционален лак за нокти. TPHP е вещество, което прави лака по-твърд и издържлив, но действа като ендокринен дразнител, засяга хормоните и е токсичен за клетките. Тестовете на EWG засичат опасното вещество в над 1500 марки лак за нокти, включително популярни брандове като OPI, Orly, Essie, Maybelline, Revlon др. (В лаковете Zoya, които виждате на снимката, не са открити DBP и TPHP.)

Но проблемът далеч не е само в лакът за нокти. Канадската група за опазване на околната среда Environmental Defense публикува през 2011 г доклад за наличието на тежки метали в продукти за грим. Изданието е резултат от тестове, проведени с 49 козметични продукта и със заглавие “Heavy Metal Hazard: The Health Risks of Hidden Heavy Metals in Face Makeup”.

Проверката разкирва, че:

• 96% от продуктите съдържат алуминий
• 90% съдържат берилий
• 61% съдържат талийl
• 50% съдържат кадмий
• 20% съдържат арсен

Пълният текст на доклада на английски език може да свалите от официалната страница на органзацията.

Ето и кои са другите най-опасни химикали, използвани в масовата козметика, за които е добре да следите на етикетите:

• Бензонат (Възможно изписване на етикета: Benzoates Benzoic acid, sodium benzoate или parahydroxy benzoate). Може да предизвиква стомашно раздразнение, изтръпване на устата и да влоши бронхиална астма.
• DEA, MEA, TEA. Използват се в кремообразни и пенливи продукти. Увреждат невротранзмитърите, предизвикват алергични реакции и дразнят очите.
• Dibutyl phthalate. Среща се най-често в лак за нокти. Разстройва ендокринната система и влияе на репродуктивните органи.
• Парабени. Използват се масово като консерванти в козметиката. Имат негативен ефект върху репродуктивната система и могат да причинят безплодие.
• Формалдехид (Възможно изписване на етикета: DMDM hydantoin, diazolidinyl urea, imidazolidinyl urea, methenamine и quarternium-15). Има канцерогенни свойства, отключва контактен дерматит.
• PEG. Много често употребяван в кремове. Може да бъде заразен с 1,4-dioxane, който е причинител на рак
• Sodium laureth sulfate. Изключително често използван в шампоани, почистващи средства и продукти за вана. Също може да съдържа 1,4-dioxane.
• Триклозан. Използва се най-много в антибактериални козметични продукти. Въздейства на ендокринната система и прави патогенните микроорганизми в тялото резистентни на антибиотично лечение.
• Силикони. Използват се в продукти за омекотяване и овлажняване. Въздействат на ендокринната и репордуктивната система. Това са всички продукти на етикетите, завършващи на “-siloxane” или “-methicone.
• BHA. Подобно на останалите химикали влияе негативно на ендокринната система и има канцерогенни свойства.
• Пропилен гликол. Най-често е остатъчен петролен продукт, който блокира порите и пречи на естествената детоксикация на тялото.

Списъкът може да бъде продължен, но мисля да спра дотук, защото идеята е ясна. Ако искате да проверите какво съдържат продуктите, които най-често употребявате, можете да използвате базата Skindeep на EWG, в която са въведени над 64,000 козметични продукта и всеки получава оценка по система от 1 до 10, където 1 е безопасен за употреба, а 10 – силно токсичен. Ето как например изглежда оценката на любимия ми течен сапун и душ гел, сравнен с оценката една популярна марка, която използвах преди няколко години.

И така, какво е решението? С тази публикация нямам никакво намерение да ви отказвам от това да използвате козметика. Особено за нас жените е важно да се чувстваме красиви и женствени, а затова понякога се нуждаем от разкрасяващи средства. В това няма нищо лошо!

Въпросът е да избираме мъдро и информирано. А опциите ни, ако искаме да си спестим изредените по-горе химикали, се свеждат най-общо до 3 вида продукти или комбинация от тях: органична/не-токсична козметика, ръчна козметика и домашна козметика.

Преди няколко години, когато изучавайки нутриционистика разбрах за токсичността на масовата козметика и ефекта й върху здравето, направих един сериозен “детокс” на дома и козметичното си шкафче и изхвърлих близо два торби с шампоани, балсами, кремове, тоници, балсами за тяло и какво ли още не. Преминах почти изцяло на органична козметика като през годините съм използвала различни марки, както от продаваните по местните био-магазини, така и поръчвани от чужбина. В момента използвам комбинация от органична и домашно приготвена козметика, а все по-голям интерес имам и към ръчната козметика, която възнамерявам да пробвам скоро.

Ето каква всъщност е разликата между трите вида:

• Органична козметика – това е понятие, с което е добре да внимаваме. Ако по отношение на храната в ЕС е въведен единен международен стандарт и лого, то при козметиката съществуват различни стандарти и сертифициращи органи. Наличието на лого на сертифициращ орган, като тези показани на картинката, гарантира използването в продукта на съставки от органичен произход и е известна гаранция за безопасност. Казвам известна, тъй като дори сред органичните продукти може да има токсични вещества, така че внимателно изчитайте етикета на всеки продукт, който използвате. Внимавайте също за търговски трикове. Някои производители и търговци се възползват от интереса към чисти продукти и представят продуктите си като “еко”, “био”, “натурален”, “веган” и т.н., само за да ги продават на по-висока цена. Не се предоверявайте и винаги гледайте списъка със съставки. По-важно от това козметиката да е “органична” , е това тя да бъде не-токсична! В този смисъл бихте могли спокойно да използвате и продукти на конвенционалната козметика , стига те да не съдържат някои от най-опасните химикали и по възможност рангът им в skindeep да е между 1 и 3.
• Домашна козметика – това са продукти, които си приготвяме у дома с подръчни средства. Може да бъде много приятна за приготвяне и употреба, но не може изцяло да задоволи нуждата от козметика, затова е добре да се допълва с ръчна или не-токсична готова козметика. Аз например си приготвям домашен скраб с кокосово масло и кафява захар, тоник за лице и коса с ферментирал оцет, различни цветя и билки, както и някои други лесни за приготвяне и употреба продукти, за които мога да разкажа повече в следващи публикации.
• Ръчна козметика – също може да бъде направена в домашни условия, но с професионални съставки, а не с подръчни средства. Тя е по-дълготрайна, по-ефектна и при направата й следва да се спазват определени правила. Повече по темата може да прочетете в специализирания сайт Екомама.

Тъй като темата стана доста дълга, ще спра за днес дотук, но със сигурност ще я продължа в други публикации и материали. А сега ще очаквам вие да споделите:

• каква козметика използвате?
• имате ли любими марки за чиста и не-токсична козметика?
• имате ли любими рецепти за домашна козметика или се доверявате на някой, за да ви приготви ръчна козметика?

Споделете идеи, с които да бъдете полезни и на други жени! Споделете този текст с ваши приятелки, на които може да бъде полезен. Нека всички направим по нещо малко, за да живеем в един по-красив и по-чист свят!

Ако изгледате няколко рекламни блока по телевизията, ще останете с впечатление, че ако искате домът ви да бъде чист и да ухае на свежо, се нуждаете от армия почистващи и ароматизиращи средства. Течни, прахообразни и спрей препарати обещават да излъскат за секунди дома ви, да премахнат мазните петна, да придадат блясък, да дезинфенкцират, да изпълнят стаите с аромат на пролет/люляк/гора/морски бриз и т.н. Някои от тях дори да се грижат като балсам за ръцете ви!

Онова, което рекламите не ви казват е, че повечето почистващи препарати съдържат токсични химикали и че т.нар. битова химия може да бъде един от най-сериозните източниици на токсини наред с индустриалната храна, замърсения въздух и масовата козметика. Дългосрочното излагане на някои опасни химикали, съдържащи се в масовите почистващи препарати, може да бъде причина за редица здравословни проблеми като трудности при зачеване, усложнения по време на бременността, рак на гърдата, родилни дефекти, ендокринни и хормонални дисбаланси, астма, алергични реакции, кожни проблеми и др.

Къде се крият токсините

Токсините от почистващите препарати попадат в организма основно през белите дробове при вдишване и през кожата при допир т.е. ако чистите без ръкавици. Положението е също толкова опасно при препаратите за измиване на съдове и тези за пране на дрехи.

Повечето домакински съдове за сервиране са направени от материали с пореста структура (керамика, дърво, стъкло). При недобро измиване остатъци от препарата могат да се задържат по повърхността на съда и да попаднат в храната, a оттам и в човешкия организъм. За пълното измиване на препарата от един съд са необходимо няколко литра вода. Със сигурност никой не хаби толкова вода за една чиния, а и не е екологично да го правим в свят, в който водата е ограничен ресурс!

Препаратите за пране също представляват коктейл от химикали, не всички от които са изписани на етикета. Например понятието “аромати” може да се отнася до няколко стотин химикала включително опасните фталати, които имат разстройващ ефект върху имунната, ендокринната и репродуктивната система. Много от съставките на продуктите за пране са остатъчни нефтопродукти. Част от препаратите, които избелват прането, всъщност съдържат добавки за получаване на блестящ слой, които излъчват син цвят и създават оптична измама за окото. Тези добавки, както и съставките на омекотителите за пране са проектирани така, че да остават в тъканта на дрехите и по този начин влизат в контакт с кожата ви.

Ефектът от токсичната битова химия обаче не е само върху вашето здраве, но и върху околната среда! Коктейлът от химикали, който тръгва от мивката и пералнята, изтича в канализацията, а оттам в отходни водоеми, подпочвени води и замърсява цялостната екосистема. Изследване, проведено в САЩ преди близо 10 години, тества проби от различни водоеми в цялата страна и открива остатъци от битова химия в 69% от пробите! Днес положението със сигурност е по-лошо, както в САЩ , така и у нас.

Кои са най-опасните

Сред най опасните съставки в почистващите препарати са:

• 2-Butoxyethanol (2-BE) – дразни очите и кожата. Според лабораторни тестове може да причини проблеми с репродуктивната система. Среща се в препарати за почистване на стъкло, за премахване на петна от дрехи, за почистване на килими, течности за чистачки на коли и препарати за отсраняване на ръжда.
• Амоняк (amonia) – изпаренията от амоняка може да дразнят кожата, очите, гърлото и белия дроб. Особено чувствителни към него са хората с астма. Когато амонякът се смеси с избелващи средства на основата на хлор (натриев хипохлорит) се получава изключително отровен газ хлорамин. Амоняк съдържат препаратите за почистване на прозорци, на канали, на тоалетни, на бани и някои мултифункционални препарати.
• MEA (monoethanalomine), DEA (diethanolamine), TEA (triethanolamine) – могат да влязат в реакция с нитрити и да образуват карциногенни нитрозамини. Някои от тях могат също да съдържат 1,4-dioxane, който също е карциногенен. DEA може сериозно да раздразни очите, а МЕА да обостри астма. Срещат се в течни перилни препарати, мултифункционални почистващи препарати, както и препарати за почистване на коли, котлони и стъклени повърхности.
• Nonylphenol ethoxylates (NPEs) – може да имитира хормона естроген и да причинява хормонален дисбаланс. В лабораторни условия е установено, че стимулира растежа на ракови клетки на гърдите и причинява сериозни репродуктивни увреждания. Среща се в течни перилни препарати, препарати за премахване на петна, освежители за въздух, обезмаслители и продукти за измиване на коли.
• Сода каустик (Sodium hydroxide) – силно корозивна, може сериозно да изгори очите, белите дорбове и кожата. Дългосрочно излагане на сода каустик може да причини язвено разраняване на носните пътища и хронични кожни проблеми. Среща се в препарати за почистване на котлони, дизенфектантни, препарати за отпушване на канали и почистване на тоалетни
• Триклозан (Triclosan) – токсичен ендокринен дразнител, който може да причини хормонален дисбаланс. Европейският съюз обявява триклозана за кожен и очен дразнител и за токсичен за морския свят. Има теория, че широката му употреба в почистващи средства заради анти-микробните му свойства, допринася за резистентността на някои бактерии и микрорганизми към антибиотици. Използва се в преапрати за почистване на съдове и сапуни.
• Quarternary Ammonium Compounds (“QUATS”) – друго антимикробно средство, което крие същите рискове като триклозан. Среща се в омекотители за пране както и много почистващи средства с етикет “антибактериални”.
• Хлор – потиска абсорбцията на йод и може да има негативен ефект върху щитовидната жлеза. Освен в редица препарати за почистване на тоалетни, бани и фаянс, се добавя и към чешмяната вода, така че излагането на този дразнител може да бъде сериозно.
• Фталати – фталатите са известен дразнител на ендокринната система и репродуктивната система. Доказано е, че мъжете с високо съдържание на фталати в кръвта имат по-малко количество сперматозоиди в еякулата. Фталатите могат да се поемат чрез вдишване или директно през кожата. За разлика от храномсилателната система дихателната система и кожата нямат филтри и всички химикали, попаднали в тях, достигат директно до органите. Фталатите са част от почти всички ароматизирани продукти в домакинството – ароматизатори за въздух, омекотители за пране, сапуни и дори ароматизирана тоалетна хартия и дамски превръзки.

През 2011 г неправителствената щатска организация Women Voices of the Earth (WVE) финансира независима лаборатория да тества 20 популярни почистващи продукта на 5 водещи компании.

Лабораторният анализ открива в продуктите фталати, 1,4-dioxan, хлороформ, toluene и известни алергени (най-голямо количество в ароматизаторите за въздух!), никой от които не е отбелязан на етикета на съответния продукт! Пълният доклад на WVE може да видите тук.

Струва си да отбележим, че според анализа на резултатите в доклада ефектът от токсините в почистващите препарати е различен при мъжете и жените. Дамите са изложени на по-висок риск, защото като цяло те са по-ангажирани с почистването и хигиената на дома, а и прекарват повече време вкъщи. Чисто анатомично женското тяло притежава повече масна тъкан, а именно в нея се натрупват опасните токсини. Най-обезпокоителен обаче е фактът, че освен в кръвта следи от опасните токсини са засечени в кърмата и дори в телата на новородени бебета. С други думи, ако една бъдеща майка използва в домакинството си токсични почистващи препарати, тя поема риска да изложи на тях и бебето си още преди раждането! Затова, когато работя с бременни жени или двойки, планиращи зачеване, “детокса на дома” е нещо, което задължително препоръчвам.

Детокс на дoма

Изчистването на дома от токсичните химикали може да започнете със следните начални стъпки:

• Подменете всички конвенционални почистващи и перилни препарати с биоразградими екологични препарати, които са “petroleum-free”, ” chlorine-free,” “phosphate-free”, “VOC-free” и по възможност “fragrance-free”. Допустими си аромати на основата на етерични масла. Такива препарати може да намерите в различните био магазини.
• Комбинирайте употребата на горните препарати с натурални почистващи средства като оцет, сода и лимон. Много почистващи средства могат да се приготвят от естествени съставки и в домашни условия. Ако темата ви интересува, ще споделя изпитани идеи в бъдещи публикации.
• Заменете конвенционалните сапуни с натурални сапуни или ръчно правени сапуни; ако се интересувате, можете дори да се научите как да си приготвяте сами.
• Изхвърлете от дома си килими, завеси, мокети и други тъкани, които са многократно обработвани с конвенционални токсични почистващи препарати.
• Премахнете всички освежители и ароматизатори за въздух, както и ароматните свещи от дома си. Заменете ги с аромо-лампа или дифузер за етерични масла. Други естествени източници на приятни аромати са възглавнички с лавандула, изсушени портокалови корички, купички със зърна от кафе и т.н.
• Купете си зелени растения, защото те действат като естествен филтър на въздуха.

Оставям този списък отворен, за да го допълните с вашите идеи! Какви средства за почистване използвате вие? Имате ли рецепти за домашни почистващи препарати, за премахване на петна, за ароматизиране на стаи, шкафове и дрехи?

Споделете тази публикация с ваши приятели, защото всички ние сме потребители и всеки от нас гласува “за” или “против” токсичните изчистващи препарати с потребителския си избор. Колкото повече хора се откажат от това да купуват токсична химия, толкова по-чист ще бъде света за нас и нашите деца!

Убедена съм, че здравето не е просто шанс или късмет, а осъзнат избор, който правим всеки ден. Когато ежедневно избираме да подминем някой пълен с овкусители, оцветители, консерванти и празни калорий полуфабрикат, избираме здравето. Когато ежедневно обогатяваме менюто си с питателна, естествена и сурова, избираме здравето. Всеки ден.

Щастлива съм, че днес ми гостува Надя и невероятната й нова книга „Daily Raw” – безценен помощник в ежедневния избор на сурова, здравословна и вкусна храна!

Надя е холистичен нютриционист, естет и творец, която превръща храната в изкуство, а здравословното хранене в удоволствие за всички сетива. На сайта й NatureInsider.
можете да откриете много вдъхновяващи рецепти за здравословно приготвени салати, основни ястия и десерти.

Книгата на Надя „Daily Raw”, за която тя ви разказва по-долу, може да бъде чудесен коледен подарък за вас или вашите близки. В крайна сметка има ли нещо по-ценно от това да подариш на хората, който обичаш, порция здраве?

И понеже с Надя бихме желали да вдъхновим все повече хора да се хранят здравословно, ще бъдем първите, които ще направят подобен подарък. Един от вас, който до 23-ти декември остави коментар под този пост и се присъедини към Nadia’s group във Фейсбук, ще получи копие от “Daily Raw” за коледен подарък. Достатъчно е да напишете: „Искам моето копие от Daily Raw” или да споделите защо за вас е важно да се храните здравословно.

Нека заедно разпространяваме здравето!

Моята философия за живота е, че ние контролираме съдбата си и можем я променим. Така както можем да променим начина по който се храним, чувстваме, живеем. Ние решаваме кое е най-доброто за нас. Всяка една минута, ние правим избор… да бъдем здрави или да се храним безобразно, да се ядосваме за дребни неща или да намерим начин да се успокоим, да спортуваме или да седим пред телевизора, да живеем в красота или да се задоволим, с това което имаме, да бъдем балансирани или не. Просто е. И зависи от вас.

Тази книга е написана за хората, които обичат добрата храна и искат да бъдат здрави. В нея са използвани само естествени продукти, съчетани по един лесен начин за приготвяне на вкусни и засищащи ястия. Всяка рецепта е опростена, за да се намали времето за готвене, но в същото време има лек гурме привкус, за да изглежда ястието красиво и съблазнително. Защото това също е част от моята философия за живота и храната – тя трябва да бъде вкусна, лесна и да гали окото, по същия начин, по който подхранва тялото.

Тази книга не е предназначена да ви убеди да ядете 100% сурова храна в ежедневието си. Тя е тук, за да ви помогне да включите повече сурови храни за здраве и младост, да направи прехода към по-здравословен живот гладък.

Мислете за себе си и своето семейство, когато приготвяте ястия в къщи, и не забравяйте … Здравето е избор.

.

Daily Raw е на английски език и включва::

* 99 страници чисти натурални храни;
* Всякакви видове рецепти, от напитки, салати и дресинги, сирена и основни ястия, до десерти;
* 3 формата за четене, pdf, ePub и mobi;
* Лесни за приготвяне рецепти, без дехидратор;
* Съвети и трикове за повечето от рецептите;
*Само за 14.99 лв
* Можете да поръчате вашето копие от Daily Raw тук
Подари здраве!

Преди да започна да уча за здравословното хранене, считах млечните продукти за изключително здравословна храна и основен източник на калций. След това разбрах, че млечните продукти от магазина не само че не са полезни, но в много случаи могат и сериозно да навредят на здравето.

Причините за това са начинът, по който се отглеждат млекодайните крави в индустриални условия и обработката, на която се подлага млякото им. Стопанските крави се хранят предимно със зърнен фураж вместо с трева, както е в природата. Тази неестествена храна би ги разболяла, ако не беше голямото количество антибиотик, които кравите са принудени да поглъщат и което в крайна сметка се озовава в млякото им. Допълнително животните приемат не малки количества хормони и други химикали, за да се увеличи количествово мляко, което дават. Живеят в затворени и нехигиенични помещения, не се движат и всичко това се отразява негативно на млякото.

За да се избегнат възможните вреди, които млякото на тези болни крави може да причини, производителите го обработват термично (пастьоризация), което унищожава всички полезни витамини и ензими в млякото и го прави по-трудно смилаемо. Допълнителните процеси на хомогенизация и обезмасляване тотално променят свойствата на млякото и превръщат този иначе полезен природен продукт в истинска бяла отрова. Това се отнася и за всички производни на прясното мляко продукти.

Подробна статия по темата ще можете да прочетете в предстоящия за месец май борй на сп. Жената днес.

Затова през последните години хапвам млечни продукти доста рядко и то само когато се снабдя с такива от домашно-отглеждани животни. Такъв е случаят и с мялкото, което виждате на снимките. Разбрах, че съпругът на моя приятелка има малко стопанство за натурално отглеждани овце и крави. Животните се хранят само с трева и не им се дават никакви изкуствени добавки, лекарства и химикали.

От прясното мляко, което си купих от тяхното стопанство, направих изключително вкусно димашно кисело мляко и меко домашно сирене тип рикота.

Вкусът и на двата продукта беше изключителен и по нищо не напомняше на тебеширено-нешестените млечни продукти от магазина.

Правенето на домашна рикота се оказа изключително лесно! Млякото се пресича с помощта на прясно изцеден лимон, посолява се, прецежда се през марля и…готово! Имате изключително вкусно меко домашно сирене, което да хапвате заедно с прясна зелена салата, да си намажете на филийка пълнозърнест хляб или да използвате за пълнеж на тези леки безглутенови тарталети. Саламурената вода, която се отцежда при правенето на рикотата, използвах за да направя изключителна вкусна млечна супа с бейби картофчета и аспержи, но за нея ще ви разкажа следващия път.

Така че бъдете внимателни с млечните продукти, които купувате от магазина, но ако има откъде да се сдобиете с качествено домашно мляко, непременно опитайте тази рикота. Препоръчително е да я приготвите с овче или козе мляко, при които малсеността е по-ниска отколкото при кравето.

Тарталети с домашна рикота

Продукти за 5 тарталети:
За основата:

• 1 чаша (110 гр) бадемово брашно
• 1 с.л. (10гр) тапиока на прах или царевично нишесте
• 1/3 чаша кокосова (или кафява) захар
• 5 с.л. (100 гр) кокосово масло (или гхи)
• 1 яйце от свободна кокошка
• ¼ ч.л. индийско орехче
• ¼ ч.л. ванилов екстракт

За пълнежа:

• 1 чаша домашна рикота (виж по-долу)
• 4-5 ягоди

Разбийте кокосовото мялко със захарта. Добавете яйцето и ваниловия екстракт и рабъркайте отново. Смесете всички сухи продукти и започнете да ги добавяте към сместа, докато получите меко тесто.

Разделето го на 5 части и притиснете всяка част към форма за тарталети, като набодете дъното 2-3 пъти с вилица. Ако тестото е твърде меко, оставете го в хладилника за 20 минути да стегне.

Загрейте фурната на 200С и печете тарталетите 20-25 минути, докато станат хрупкави и златисти. Охладете на решетка, напълнете с рикота и гарниайте с прясна ягода. Съхранявайте в хладилника до сервиране.

Домашна рикота

Продукти:

• 1 л. прясно мляко
• 4 с.л. лимон
• 1 ч.л. хималайска сол

Приготвяне:
Загрейте млякото до точка на завиране, но го наблюдавайте да не заври. Отместете тенджерата и изключете котлона. Добавете лимона и солта към млякото и разбъркайте. Върнете тенджерата на изключения котлон и я оставете 4-5 минути, докато млякото се пресече.
Изсипете сместа в тензух или марля и го окачете, така че течността да се отцеди, като поставите купа, в която да се оттича. След около час в марлята ще имате вкусна мека домашна рикота, която можете да съхранявате в затворена кутия в хладилника. Запазете течността, за да използвате като бульон за супа.

Честита нова година, приятели! Желая на вас и семействата ви да сте много здрави и да се носите на крилете на мечтите и споделената любов!

Краят на една година и началото на нова са много специален момент – момент на равносметка на отминалото и на определяне на посока към новото. За мен отминалата 2013 беше много специална година заради раждането на дъщеря ми, но и година, изпълнена с предизвикателства, защото не раждането те прави родител, а всичко онова което научаваш преди, по време и след това. Така че аз научих много и продължавам да уча, но в същото време имам и потребност да споделям, да предавам нататък.

Вдъхновена от силата на осъзнатата женска енергия, която изпитах през отминалата година, реших да работя повече с жени, които също искат да я развиват в себе си – бъдещи майки, бременни жени, но и не само! Защото всички жени носят в себе си творческата и съзидателна енергия на майката, но не всички имат потребност точно в този момент да я претворят в деца в прекия смисъл на думата. Възможно е в този момент вашите „деца“ да са вашите проекти, картини, бизнес начинания и т.н. – всичко, в което влагате плам, сърце и отдаденост!

През 2014 г си пожелавам повече срещи с вас – виртуално тук, през новия ми сайт и страницата ми във Фейсбук, но лично – на лекции, дискусии, уъркшопи или просто на чаша чай! Сега, когато детето ми прави първите си крачки и спи по повече (ура!), ще се постарая да отделям повече време, за да споделям с вас нови рецепти, съвети, мисли и вдъхновения! Наминавайте!

И за да започнем подбаващо годината, предлагам ви идея за една много свежа следпразнична закуска. По време на дългите коледни и новогодишни празници, срещи с близки, приятели и неизменни трапези, неминуеммо хапваме в повече и за жалост не най-добрите комбинации от храни. Това доста натоварва храносмилателната ни система и затова след празниците е добре да направим няколко дневен разтоварващ режим, както и да се погрижим за доброто състояние на червата си.

Коренът на нашата имунна система е именно в червата ни, защото само здравите черва успяват пълноценно да поемат полезните вещества от консумираната храна и бързо да изхвърлят ненужните остатъци. Лошата храна, неправилният начин на хранене, поетите токсини и ежедневният стрес влошават функцията на червата. А онова, което се грижи за тях са пробиотичните храни. Такъв тип са ферментиралите храни като екзотичните за нас – мисо, кефир и темпе, но и типично българските кисело зеле, туршия и кисело мляко.

Аз лично не си падам по вкуса на киселото зеле и туршиите, но обичам да хапвам качествено кисело мляко. И за да съм сигурна в качеството или си го приготвям сама, или купувам от малки стопанства, където знам от кого и при какви условия се отглеждат животните.

Чаша кисело мляко можете да хапвате самостоятелно за закуска, но аз ви предлагам да опитате комбинацията с пчелен прашец (за подсилване на имунитета), 1-2 с.л. овесени трици или индийски живовляк (за допълнително фибри), половин шепа орехи (за енециални мастни киселини) и шепа горски плодове (за повече свежест). Обикновено забърквам млякото, прашеца и триците от вечерта, за да се разтвори добре пчелният прашеци да набъбнат триците. На сутринта добавям малко горски плодове, защото имам замръзени от лятото, и закуската ми е готова! Ако на вас не ви се намират миналогодишни малини/капини/боровинки/, можете да си купите замръзени от повечето магазини (включително от био-магазините) или да проуснете тази стъпка.

Най-хубавото на тази закуска, е че на практика се приготвя вечерта, така че няма да загубите ценно време сутрин. А ако дори и в този случай, не можете да отделите 10-15 мин за закуска у дома, можете удобно да сложите бурканчето с мляко в чанатата си и да закусите в офиса! Вашите черва ще ви бъдат благодарни за това!

Свежо начало на деня и на годината!

P.S. Използвам случая, за да поканя тези от вас, които са изтеглили от празничната баница късмета “бебе” и наистина искат той да им се случи през новата година, да посетят лекцията ми Осъзнато родителство на 9-ти януари. Повече информация, вижте тук.

Януарско време. Грипаво време. Наоколо всички кашлят, пият Тайлол, размотават пакетчета с книжни кърпички и гледат мрачно. Всички ли? Запитвалили сте се защо по време на грипния сезон някои лесно се разболяват, а други са здрави, въпреки кръжащите около тях вируси?

Всъщност, просто е. Като всяка болест и грипът е сигнал, който тялото ни праща, за да напомни за нуждите си. На езика на тялото грипът означава необходимост от почивка, от зареждане, от време за самия себе си. Ако дълго време не сте си давали тези неща, при първия контакт с вируса на грип, се разболявате. Не е случайно, че грипните епидемии се развихрят точно през януари – умората от последните месеци на годината, съчетана с ентусиазма, недоспиването и обилното количество храна и алкохол през празниците подлагат тялото на голямо изпитание. То се нуждае от изчистване и почивка. Ако не си ги дадете доброволно, спохожда ви грип.

Така че през идващия уикенд, дайте си почивка! Наспете се. Разходете се сред природата. Отидете на сауна. Изкарайте един ден на плодове и много течности. Пийте чай с пчелен прашец. А на следващия ден си направете един зареждащ ОРАНЖЕВ ден. В цветотерапията оранжевото има благоприятно въздействие върху храносмилането и дихателните пътища; подобрява настроението; качва енергията.

Вашият оранжев ден може да започне с фреш от портокал или сок от моркови. За обяд можете да си направите тази имуно-зареждаща супа с морков, сладък картоф и джинджифил. Вечерята да бъде сурова салата от морков и тиква или печени на фурна морков и тиква или просто още една купичка супа. Между отделните хранения пийте сок от морков, чай с портокалови корички или хапнете някоя мандарина.

Ето и малко информация за продуктите на супата. Сладкият картоф е много по-лесно смилаем и с по-нисък гликемичен индекс от обикновените бели картофи. Джинджифилът има антибактериално и антивъзпалително действие. Костният бульон, който добавям към супата има силно имуно-стимулиращо действие. Повече за ползите от костния бульон и как да си го приготвите, може да прочетете тук. Аз обаче си спестявам дългия процес на правене на бульон и си взимам готов от Чифлик Ливади. Разбира се, ако предпочитате вегански вариант на супата, можете да използвате зеленчуков бульон или само вода.

Супа със сладък картоф, морков и джинджифил

Продукти:

• 3 големи моркова
• 2 средно големи сладки картофа (или 1 голям)
• ½ глава лук
• 1-2 см корен джинджифил
• ¾ чаша костен бульон
• Сол и черен пипер на вкус; допълнително подправки по желание

Приготвяне:
Обелете и нарежете всички зеленчуци на ситно.

Загрейте в подходяща тенджера малко мазнина – аз използвам за готвене пречистено масло (гхи) или кокосово масло. Добавете лука и джинджифила и задушете за 3-4 мин*. Изсипете в тенджерата морковите и картофите и разбъркайте добре. Прибавете бульона и долейте вода, таак че да покрие зеленчуците.

Варете 20-25 минути до омекване на зеленчуците. Добавете сол и пипер на вкус.

Изчакайте супата да се охлади и пасирайте. Може да сервирате с лъжица пълномаслено кокосово мляко и прясна мащерка.

*Ако използвате още подправки (кимион, розмарин, къри, куркума, кориандър), сега е моментът да ги сложите! Въпреки слабостта си към пикантна храна, аз си ги спестявам, за да може и дребосъчето да хапва от супата.

След всеки празник интернет пространството се изпълва със статии от типа: “Как да влезем във форма след празниците”, “Следпразничен детокс”, “Разтоварващ режим” или “Как да се освободим от ненужните килограми”. Целта на такива материали е да те накарат да се чувстваш виновна за всяко хранително “прегрешение”, което си си позволила през празничните дни, да те подложат на ристриктивна няколкодневна диета с цел изкупване на тази “вина” и по този начин уж да възстановят баланса.

Нека обаче си кажем истината: смяната на един вид стрес за организма с друг не възстановява баланса! Хайде да поразсъждаваме заедно! Празничните трапези са стрес за тялото. Комбинацията от храни от различни хранителни групи на едно ядене, малко повече тесто, малко повече сладко, похапване на често, недостатъчно движение, чаша-две алкохол и всички условия за претоварване на организма (т.е. за хранителен стрес) са налице. Следпразничния детокс обаче не е по-различен – рязко преминаване на рестриктивно хранене например соков режим или друг тип гладуване е отново шок за тялото, предизвикан както от липсата на храна, така и от рязката промяна.

Резултатът от двойния стрес (преяждане, последвано от гладуване) е изтощителна комбинация, която натоварва надбъбречните жлези, отключва т.нар. cravings (силно жеалние за определени храни, но най-вече за сладко), подхранва негативният вътрешен диалог (“не се харесвам”, “не заслужавам”), лишава те от енергия, тонус и добро настроение.

Какво е решението? Всъщност решението е много просто, но изисква кураж, решителност и понякога малко помощ, за да повярваш в него и да го приложиш! Днес ще ти разкрия пътя към него в 5 прости и ясни стъпки, а дали ще ги извървиш сама, с приятелка, с любим човек или с някой друг, който да ти помага и да те мотивира, избираш единствено ти!

1-ва стъпка:
Обичай и приемай тялото си такова каквото е – отнасяй се към него с грижа, внимание, нежност все е дно че е малко дете, за което се грижиш! Тялото, с което си родена ти служи цял живот – да се движиш, да усещаш, да изпитваш удоволствие, да се радваш на живота! Опитай се да си представиш какъв би бил живота ти, ако не можеше да си служиш с тялото си си, ако беше лишена от някой негов орган! И осъзнай какво богатство е товоето тяло и колко любяща и благодарна трябва да му бъдеш! Докосвай го с любов и нежност, обличай го с меки естествени материи, осигурявай му достатъчно сън и почивка, хубава храна, чист въздух, слънце и движение. Казвай му всеки ден: “Обичам те!” и наистина го чувствай! Усещай как тази любов се разлива по вените ти, как достига до всеки орган, до всяка клетка и те пулсират, изпълнени с любов и с живот!

2-ра стъпка:
Прави по нещо добро за него всеки ден – все едно че му правиш подарък – един час йога с нежни разтягащи движения, отпускащ масаж, разходка, замяна на сутрешното кафе с чаша зеленчуков сок, голяма пъстра салата за вечеря, нова дреха, гушкане с любимия човек. Списъкът е безкраен! Ако имате нужда от допълнителни идеи, очаквайте скоро моята малка безплатна е-книжка “10 начина да кажа на тялото си “Обичам те!”

3-та стъпка:
Отнасяй се към храната като към информация – защото тя е точно това! Някои храни носят позитивна информация на тялото ти – даряват го с енергия, радост и жизненост. Други са като вечерните телевизионни емисии – негативизъм, бедствия и катастрофи. Винаги когато избираш храна си задай въпроса – каква информация носи тя на тялото ми, как ще я приеме то (не очите, не небцето, а цялото тяло!), как ще го накара да се чувства и избери онова, което ще го накара да се умихне с всеки орган, с всяка клетка! Колкото по-натурална е храната ти, по-близка до естествения си природен вид, колкото по-малко преработка е претърпяла, толкова по-чиста информация носи тя на тялото ти! Няма да се уморя да повтарям думите на Майкъл Полън: “Еat food. Not too much. Mostly plants”. (“Яж истинска храна. Не твърде много. Предимно растителна.”)

4-та стъпка:
Избягвай преяждането, но когато ти се случи (защото все пак сме хора и такива неща се случват на всички), не се подлагай на изтощително гладуване като компенасция, а възстанови баланса плавно. Спри за няколко дни захарта, глутена, млечните продукти, кафето и алкохола. Пий повече вода, яж основно зеленчуци и ги комбинирай с малки количества безглутенови зърнени или бобови култури, яйца от пасищни кокошки и дива риба. Така без да гладуваш, ще осигуриш на тялото си лесно-смилаема храна, която го възстановява и балансира.

5-та стъпка:
Потърси подкрепа – една от най-големите трудности, които можеш да срещнеш, когато решиш да промениш отношението си към собственото си тяло, към начина си на хранене или изобщо начина си на живот е липсата на подкрепа и разбиране. Често пъти най-близките и приятелите не са способни да ти осигурят подобна подлрепа. Не можеш да ги обвиняваш затова – всеки има свой път на развитие и осъзнатост. Потърси подкрепа другаде, защото в началото всеки се нуждае от допълнителен стимул и мотивация. Присъедини се към фейсбук група от хора със сходно мислене или създай такава, купи си вдъхновяваща книга, посети тренинг или направи няколко срещи със специалист по хранене. Никога не оставай без подкрепа, защото разколебаността и неувереността са най-лошия съветник!

Ако тези съвети ви допадат и вярваш, че могат да бъдат полезни и на други, сподели ги с приятели!

А ето и моят специален пролетен подарък за теб! На 29 април от 19:00ч можеш да се включиш БЕЗПЛАТНО в онлайн тренинг (уебинар) на тема: “За какво е гладно тялото ми?” В този уебинар, ще си говорим за разликата между истинския и искуствения глад, ще определим 5-те базови хранителни потребности на тялото ни и ще споделя с вас практични съвети и техники за тяхното засищане! Вижте повече за уебинара тук и се запишете за участие с имейл на magdalena@naturelita.com

Тези от вас, които искат да продължат още по-напред в опознаването на собствените си хранителни потребности и грижата за себе си, могат да си подарят истинско 5-звездно преживяване като се присъединят към луксозния ритрийт в хотел Премиер, Банско (12 – 14 юни). Това е специално преживяване само за жени и то такива, които са готови да кажат:

• да на себе си
• да на собственото си тяло
• да на хубавата, чиста и зареждаща храна
• да на правото на почивка, отпускане и свързване със самата себе си
• да на красотата и лукса
• да, аз го заслужавам!

Ако тази жена си ти и искаш да бъдеш част от нашата група, виж повече за ритрийта тук.

През последните години все повече хора осъзнават връзката между храненето и здравето и започват да променят хранителните си навици. Преминаването от индустриална (рафинирана) към истинска, чиста и пълноценна храна може да има невероятен положителен ефект върху здравето, фигурата и самочувствието. Някои хора успяват да се излекуват от сериозни хронични заболявания, други да постигнат желаните килограми, да подобрят състоянието на кожата си, да преодолеят трудностите при зачеване и т.н.

Има обаче една група хора, при които преминаването към здравословно хранене не постига очаквания резултат или поне не изцяло. При тези хора различните симптоми на стомашно-чревен дискомфорт се запазват, излишните мазнини в областта на ханша и корема упорито отказват да се стопят, симптомите на ПМС и променливо настроение са все така редовни, а честото желание за сладко – неконтролируемо.

Защо става така?

Причината пълноценното хранене да не води до желаните резултати обикновено се крие в сериозен хормонален дисбаланс, който подкопава възстановителните сили на организма. Най-често в тези случаи става въпрос за изтощени надбъбречни жлези и свръхпроизводство на кортизол.

Надбъбречните жлези са ендокринни жлези с големината на орех разположени над двата бъбрека. Сред многото им функции е производството на стресогенните хормони адреналин и кортизол. Умереният синтез на тези хормони е необходим за тялото, за да ни поддържа бдителни и способни да се защитим в случай на опасност. Когато функционира правилно кортизолът регулира определен ритъм в организма ни: имаме повече енергия сутрин и в първата част от деня, постепенно енергията спада към края на деня, а ниските нива на кортизол нощем гарантират спокоен и възстановителен сън.

При системен и продължителен стрес обаче този здравословен ритъм се нарушава и надбъбречните жлези започват да поддържат високи нива на кортизол, което може сериозно да изтощи организма и да предизвика множество нежелани физиологични промени.

Ето някои симптоми, които изпитват хората с изтощени надбъбречни жлези и свръх-произвидство на кортизол:

• липса на енергия сутрин – неспособност да започнеш активно деня без чаша кафе
• спад на енергията в ранния следобед и отново нужда от кафе или нещо сладко
• прилив на енергия вечер след 21:00ч
• събуждане към 2-3 часа през нощта и трудно повторно заспиване
• често желание за сладко
• качване и задържане на мазнини в областта на ханша и корема
• високо (или ниско) кръвно налягане
• трудна концентрация и слаба памет
• преждевременно остаряване (образувне на бръчки, побеляване на косата)
• липса на креативност
• усещане за постоянен недостиг (на пари, на време, на внимание, на признание, на любов и т.н.)
• ниско либидо и липса на сексуално желание

Ако отбелязахте наум поне три от тези симптоми, то вие със сигурност имате изтощени надбъбречни жлези. Според проучванията, най-често това състояние засяга хората между 30 и 40 години, когато животът на много хора се превръща във въртележка от множество вътрешни и външно наложени задължения: да изградя кариера, да имам висок доход, да създам дом и семейство, да бъда добър родител, да се развивам, да се доказвам, да изглеждам добре и т.н. и т.н. Според някои статистики най-засегнати от стреса през този период са работещите майки – на работното си място те синтезират 2 пъти повече кортизол отколкото колегите си мъже, но когото се приберат вкъщи и поемат грижата за домакинството и децата, това количество се увеличава още повече.

Сред най-негативните последици от свръх-стреса са преждевременното остаряване и натрупването на опасната висцеларна мастна тъкан. И двете са резултат от завишените нива на кортизол в организма.

Нашите ДНК клетки съдържат т.нар. теломери – окончания на спиралите, които подобно на капчките на връзките за обувки, пречат на връзките да се развързат. Колкото по-дълги и здрави са теломерите, толкова по-добре се съхранява и възстановява ДНК клетката, съответно човек изглежда и се чувства по-млад. Теломерите са най-добрият индикатор за биологичната спрямо хронологичната ни възраст. При хората под стрес обаче теломерите са изключително скъсени и това обяснява преждевременното остаряване, което често не отговаря на хронологичната възраст.

Освен че остарява, стресираният организъм не може пълноценно да усвоява храната си и да я превръща в енергия. Вместо това, я натрупва под формата на мастна тъкан. Тъй като в областта на ханша и корема има 20% повече рецептори на кортизол, именно там се натрупват и най-много мазнини. В същото време организмът, който продължава да се нуждае от енергия, подава сигнали за глад (при това глад за бързи въглехидратни храни т.е. сладко) и така се създава порочен омагьосан кръг.

Изходът от този кръг минава през балансиране на надбъбречните жлези и възстановяване на оптималния цикъл за синтез на кортизол. Това може да стане с комбинация от промени – в начина на хранене, на движение, на сън и почивка, и най-вече в начина на мислене.

Техниките за тези промени бяха тема на уебинара ми “Моето тяло – извор на енергия” , който се състоя на 19 май, а също така ще бъдат и част от темите на ритрийта по женски в Банско на 12 -14 юни. Все още имате възможност да се присъедините към групата ни за ритрийта и да изживеете 3 невероятно зареждащи и вдъхновяващи дни!

А следващата ми публикация ще бъде посветена на това кои малки, но съществени промени в ежедневието и особено в храненето ни помагат за балансиране на стресогенните хормони и регулиране на дейността на надбъбречните жлези.

Познавате ли онова чувство сутрин, когато имате усещане, че не можете да станете от леглото, и че единственото средство да започнете да функционирате е чаша кафе? Или онова чувство в ранния следобeд, когато клепачите ви натежават, тялото ви се отпуска и усещате, че всеки момент ще заспите? Продуктивността ви спада до нула, а желанието за чаша кафе или нещо сладко, става неудържимо.

Аз го познавам. Помня това усещане още от студентските си години, когато заспивах над учебници по икономика, но знаех, че искам да уча друго. Помня го и от времето след това, когато работех за една голяма корпорация, но знаех, че искам да правя друго. Познавам го и от времето, когато започнах да уча нутриционистика, докато все още работех за въпросната корпорация. Вече учех точно това, което исках, но след като няколко години едновременно учих и работих, лишавах се от сън и свободно време, а след това със същата скорост и ентусиазъм започнах да практикувам, станах майка и продължих да добавям нови задачи и отговорности в ежедневието си, стигнах до състоянието wired-and-tired, за което ви разказах в предишната публикация.

Wired-and-tired или закачен-и-изморен е една от формите на хроничен стрес, която се характеризира с изтощени надбъбречни жлези и разстроен ритъм на синтез на стресогенния хормон кортизол. Преди да продължите нататък, прочетете предишната ми публикация.

Когато към следобедния ми спад на енергия се прибавиха безпричинна раздразнителност, нисък праг на търпимост и преждевременно появили се бръчки, разбрах, че нещо не е наред и започнах да търся причината. Така стигнах до идеята за ролята на надбъбречните жлези и хормоналния баланс в модела на цялостния ни здравословен баланс.

Оказа се, че около 70-80% от модерните хора, които съчетават поне 2 от следните дейности – учене, работа, личностно развитие, собствен бизнес, създаване на семейство и/или дом, грижа за възрастни родители, страдат от подобен дисбаланс. Процентът е още по-висок при работещите майки, които според много проучвания са най-сериозно изложени на негативните ефекти от стреса.

За жалост повечето конвенционални лекари не биха призанли подобно състояние за здравословен проблем. Ако все пак го направят, то ще е за да ви изпишат успокоителни, които само биха влошили нещата.

Хубавото е, че освен конвенционалните, има вече и функционални лекари, които не подтискат симптома, а търсят причината. Именно от тези лекари се уча, за да помагам на себе си и на хората, с които работя, защото освен за функционална медицина, вече говорим и за функционална нутриционистика. Това е онзи подход към храненето, който не предписва готови модели от типа “яж само сурова храна и ще се излекуваш от всичко” или “премини на високо-мазнинна диета и ще стабилизираш теглото си”, а търси какво е причинило дисбаланса и какви промени в храненето и в начина на живот могат да помогнат за възстановяването на здравето.

И така, онова което ми помогна да преодолея състоянието wired-and-tired бяха книгите и семинарите на функционалистите д-р Сара Готфрийд, д-р Алън Крисчънсън, д-р Майк Хайман, Марсел Пик, Самър Бок и много други.

Промених доста неща в начина си на хранене, на сън и почивка, но най-вече в начина си на мислене. Някои от тези промени, споделям в следващите редове. Други ще бъдат теми на следващи публикации, семинари и уебинари. Темата е дълга и не може да бъде изчерпана с една статия. Освен това, когато човек е в състояние на хроничен стрес, въвеждането на голям брой паралелни промени в начина на живот, само влошават това състояние. Затова, започнете с няколко промени, придържайте се към тях и постепенно надграждайте.

Ето как можете да поставите началото:

• започнете да си лягате по-рано и да ставате по-рано. Сънят преди полунощ е два пъти по-възстановителен от този след 12-я час
• избягвайте работа на компютър, четене на електронно устройство или гледане на телевизия поне час преди лягане – светещият екран пречи на отпускането и на настройването за пълноценен сън
• спортувайте в първата част от деня – много хора имат навик да ходят на фитнес или на час по аеробика след работа вечер. Това не само че става причина да отлагате вечерята си и да се храните много късно, но допълнително качва енергията ви вечер, когато тя трябва постепенно да намалее, за да се отпуснете и подготвите за сън
• задължително закусвайте и то в рамките на час след ставане сутрин – така ще събудите метаболизма си и ще му зададете тон за деня. Не всички закуски са еднакви и когато става въпрос за изтощени надбъбречни жлези, е много важно закуската ви да бъде протеинова. Това може да бъде остатък от вечерята предишния ден или бърканни яйца със зеленчуци или чаша протеинов шейк. Примерна рецепта по-долу.
• добавяйте протеинов компонент към всяко хранене, за да стабилизирате кръвната си захар, която много често е нестабилна при хората, страдащи от хронична умора и стрес. Пълноценни протеини съдържат животинските продукти (яйца, риба, месо), растителните продукти (киноа, соя), както и комбинациите от зърнени и бобови култури, зърнени и ядки, бобoви и ядки.

Въведете само тези промени за един месец и вижте как ще се отразят на енергията, настроението, апетита, теглото и самочувствието ви!

В следващата ми публикация ще ви дам идея с какво можете да заместите кафето, ако все пак желанието ви за чаша стимулираща напитка е твърде силно. Ще продължа поредицата от статии по темата и с обяснение за разликата между стреса при мъжете и жените и как ние жените да подобрим механизмите си за справяне със стреса.

Напомням ви също, че още 2 седмици ще тече записването за семинара ми в Банско, където ще отделим специално внимание на всички теми стрес и енергия в комбинация с много практики, насоки за хранене и дегустация на приготвени на място храни и напитки.

Сутрешен протеинов шейк

Продукти:

• 1 малък банан, предварително нарязан на парчета и оставен за няколко часа в камерата
• 1/2 авокадо
• 1 чаша горски плодове
• 1 шайба (около 1 см) пресен джинджифил
• 2 с.л. чия, предварително накиснати за поне 20 мин във вода
• 2 ч.л. конопен протеин (или друг растителен протеин)
• 1 чаша растително мляко (бадемово, оризово)

Приготвяне:
Смесете всички продукти в каната на блендера и разбийте до получаване на гладка смес. Изпийте веднага.

Една от вечните теми с много “за” и “против” е темата за кафето. Едни го обявяват за пристрастяваща напитка, която възбужда нервите, вреди на хормоналния баланс, увеличава киселинността на организма, а други го считат за антиоксидант, който намалява риска от деменция, Алцхаймер и някои видове рак.

След всичко изчетено по темата кафе, аз по-скоро съм склонна да се съглася с първите -поне що се отнася до прекомерната консумация на кафе (повече от едно на ден и всеки ден). Истината е, че обожавам вкуса на кафето и в живота си съм имала периоди, когато прекалявах с него.

Промених това с прекаляването, но любовта към кафето си остана. Правила съм дълги периоди без изобщо да пия кафе, за да изчистя организма си от него, а днес – посягам към кафявата напитка от време на време, за удоволствието от вкуса, аромата и ритуала, но не и заради събуждащите (или по-точно възбуждащите!) му свойства.

И все пак като всеки активен човек и аз имам своите моменти на енергиен спад, когато ми се иска да изпия нещо ободряващо. Първото нещо, към което посягам в такива моменти е вода. Дехидратацията намалява концентрацията и причинява умора. Така че, ако внезапно усетите енергиен спад през деня, уверете се първо, че не сте жадни!

Ако водата не помогне, имам 3 други изпитани рецепти за ободряващи напитки, които за разлика от кафето, имат сериозни основания да претендират за здравословни ползи. Днес ви представям тези напитки и как да си ги приготвите.

Комбуча
Комбуча е естествено ферментирала жива напитка, която се прави чрез заквасване на подсладен зелен чай с чаената гъба Комбуча. Гъбата е колония от млечно-кисели бактерии и дрожди, която в процеса на ферментация създава полезна среда, богата на активни ензими, дрожди, пробиотични бактерии и витамини от групата Б.

Комбуча доказано подобрява храносмилането, перисталтиката на червата и работата на черния дроб. Има лек лаксативен и много мощен изчистващ ефект. Като всяка пробиотична храна подпомага пълноценното усвояване на хранителни вещества.

За първи път опитах комбуча миналото лято и се влюбих в щипещите балончета. Ободряващият ефект на напитката се дължи на зеления чай, от който се прави. Комбуча може да си направите в домашни условия, като се снабдите с гъба комбуча и следвате указанията от поста на Надя Петрова. Аз лично все още не съм експериментирала с домашно производство и си купувам готова комбуча. В момента опитите ми за успешна ферментация са съсредоточени в правенето на домашен кефир от сурово козе мляко.

Шоколад с мака
Класическа комбинация от две зареждащи съставки, комбинирани в шоколад – какво може да бъде по-добро? Едва ли има смисъл да ви убеждавам в ползите от качественото сурово какао – силен антиоксидант, богат на минерали, който дава енергия, без да предизвиква нервна превъзбуда.
Все по-голяма популярност през последните години доби и маката, известна като суперхрана и естествен афродизиак. Маката е преди всичко адаптоген, което означава, че има способност да балансира и стабилизира хормоните, сърдечно-съдовата система и мускулатурата. Повишава енергията, издържливостта, притокът на кислород в кръвта, поддържа надбъбречните жлези и щитовидната жлеза, подобрява настроението.

Домашният шоколад с мака е най-лесното нещо, което можете да си приготвите, ако усетите спад на енергията през деня. Смесете 3 ч.л. какао с 1 ч.л. мака; добавете 1 ч.л. мед, 2 ч.л. кокосово масло, 1/4 ч.л канела и зърната на една шушулка ванилия и разбъркайте. Получава се гъст шоколадов крем, който можете да хапнете с лъжица. Другият вариант е да смесите крема със 150-200 мл бадемово или друго мляко и да миксирате в блендер до получаване на шоколадов шейк като този на снимките.

Матча лате
Зеленият чай матча се прави от ръчно набрани, изсушени и стрити на прах чаени листа. Така, когато пием чай матча, поглъщаме целите листа, а не само запарката от тях като при стандартен чай. Всички знаем, че зеленият чай е богат н антиоксиданти, но за сравнение – количеството антиоксиднати в една чаша чай матча се равнява на количеството в 10 чаши обикновен зелен чай.
Анитоксидантите са една от най-мощните защити на тялото ни срещу свободни радикали, болетотворни агенти и стареене. С други думи, колкото повече антиоксиднати поемаме, толкова по-добре е защитено тялото ни.

В допълнение към полезните му свойства, чаят матча дава енергия и повишава физическата издържливост. Това обаче според редица изследвания не се дължи на кофеина в него, а на комбинацията от естествените му свойства.

Любимият начин за пиене на матча е под формата на матча лате. Правенето на този коктейл от чай и мляко може да бъде превърнат в истински ритуал като поднасянето на японски чай – подходяща температура, внимателно разбъркване, смесване и т.н.

Аз като една практична и не винаги разполагаща с време жена, значително съкращавам процеса като използвам хитри домакински уреди. Най-често приготвям чая по един от следните 2 начина:

1-ви начин. Във висока чаша разтварям 1 ч.л. матча в 100 мл гореща вода (до точка на завиране, но преди да заври). Разбърквам с лъжица, докато листата се разтворят. В отделна чаша наливам 150 бадемово или оризово мляко, добавям няколко капки мед и с помощта на уред за фрапе го разпенвам. След това изливам млякото към чашата с чая.

2-ри начин. Смесвам всички продукти в блендер, добавям 1 ч. лъжичка кокосово масло и включвам уреда за 30 секунди. Именно за новия блендер ще ви разкажа в следващия пост!

Сега ви оставям с тези ободряващи напитки и датите на следващите събития, които организирам:

• женски ритрийт в Банско 12-14 юни – групата е почти пълна; последни записвания до края на седмицата или до изчерпване на местата
• уебинар “Аз съм това, което усвоявам” на 25 юни от 19:00ч – за повече информация и записване, вижте тук
• уебинар “Глутенът – всичко, което трябва да знаем” на 7 юли от 19:00ч – за повече информация и записване, вижте тук; уебинарът е особено подходящ за бъдещи родители, както и за семейства с деца, проявяващи чувствителност към глутен

В предишната публикация си говорехме за честите случаи на алергии при децата и за една от причините – неадресирани чрез диагностика и лечение хранителни алергии при техните родители.

Втората сериозна причина за отключването на детски алергии е неправилното захранване и ранното въвеждане в менюто на храни-алергени.

Както мнозина може би знаят, децата до 2-годишна възраст са с естествено пропускливи черва, което има за цел да улесни директното усвояване на антитела от майчиното мляко. През пропускливата мембрана на червата обаче може да преминат и недобре смлени хранителни протеини и да задвижат поредица от събития, водещи до хранителна алергия . ако сте пропуснали, изгледайте предишното видео за повече информация по темата.

Именно с цел намаляване на този риск, се препоръчва храните с алергиен потенциал да се въведат по-късно при захранването. Обичайните храни-алергени, които всички съветват да не се дават през първата година на бебето са фъстъци, мед, шоколад, яйчен белтък и ракообразни. Ако родителите или по-големи деца в семейството са с хранителни алергии е добре също да се избягват жълтък, домати, цитруси, царевица, мъхести и семкови плодове.

Има обаче 2 други много сериозни алергена, на които считам, че не се обръща нужното внимание, а именно те най-често са основния причинител на т.нар. хранителни алергии от забавен тип. Това са глутен-съдържащите храни (пшеница, ръж, овес и техните производни) и казаин-съдържащите храни (краве мляко, сирене и други млечни продукти). Глутенът и казаинът са два от най-трудно смилаемите белтъка – сериозно предизвикателство за храносмилането дори на здрав възрастен човек.

Въпреки че в България глутен-съдържащи храни се въвеждат в менюто на бебето обичайно преди то да навърши годинка, аз съм на мнение, че за това е редно да се изчака поне до 18 месеца, а най-добре до 24 месеца. Научете защо в следното видео:

Още по темата за захранването с глутен, за проблемите с глутена при по-големи деца и техните родители, за това кога е необходимо глутенът да се спре тотално, кога да се избягва временно и кога само да се ограничи, как може едно семейство с деца да се храни без глутен и още много въпроси ще дискутираме на специализирания ми уебинар следващия вторник.

Повече за съдържанието на уебинара и как да се запишете, можете да видите тук.

Пълнозърнести храни, ядки, семена, брашна от древни култури – все повече тези храни навлизат в ежедневното меню на хората, предлагат се не само в специализирани, но и в обикновени магазини, търсят се от хората, които биха желали да се хранят здравословно.

Дали обаче ако заменим бялото брашно с пълнозърнесто и следобедната вафла с пакетче сурови бадеми, означава че се храним здравословно? Отговорът е “не” или не напълно, защото консумирани по неправилен начин ядките, бобовите храни, семената и зърната далеч не са толкова здравословни!

Естествените токсини в полезните храни

Много преди последните няколко десетилетия да наложат господството на бързото хранене и на бързото готвене, хората са знаели, че целите храни (зърна, семена, ядки) се нуждаят от внимателна подготовка, защото в противен случай могат да причинят храносмилателен стрес, да попречат на освoяването на минералите, да блокират дейността на важни ензими и да предизвикват сериозни здравословни проблеми.

Въпросът е, че всички зърна, ядки и семена имат външна обвивка – слой, който съдържа т.нар анти-нютриенти или вид естествени слабо-токсични химикали. Тяхната роля е да предпазват живото семе от слънчевата радиация, насекоми, вредители, бактерии, вируси и гъби. След прибиране на реколтата, същият този защитен слой позволява продължителното съхранение на семената/зърната, без те да гранясат, покълнат или мухлясат.

В естествената природна среда, когато едно зърно или семе попадне в плодородна и влажна почва, защитните анти-нютриенти биват отмити и семето покълва за нов живот.

Редовната консумация на цели храни, съдържащи антинютриенти може да предизвика сериозни минерални дефицити, проблеми с храносмилателната система, алергии, понижена имунна дейност, зъбни кариеси, загуба на костна тъкан, анемия, хормонални проблеми и т.н. Особено уязвими са малките деца и бебетата, в чието меню често преобладават зърнени храни и тестени изделия. Затова и правилата за активиране на културите, за които ще прочетете по-долу, са задължителни при приготвянето на храна за децата.

Жизнено важна стъпка в приготвянето на зърнени, бобови, ядки и семена

Неутрализирането на дразнещите вещества от външната обвивка на горните храни се получава чрез активирането им или продължителното им накисване във вода, ферментирането и покълването. Накисването отмива антинютриентите. Ферментирането и покълването отключват ензимите, повишават алкалния характер, увеличават количеството на витамин В и цялостния хранителен състав, правят храните по-лесно разградими и усвоими.

Поколения наред хората са практикували тези традиционни методи на приготвяне на зърнени, ядки и семена. Индийците ферментирали леща и ориз; етиопците ферментирали теф, за да приготвят плоски хлебчета; мексиканците приготвяли царевични питки от ферментирала царевица. В Европа традиционно зърната се киснели по няколко дни в суроватка, за да се приготви каша, а първите заселници в Америка били известни с приготвянето на хляб, бисквити и палачинки с квас.

Всичко това продължило до времето на Индустриалната революция, урбанизацията и моментът, в който бързото и възможно най-неусложнено приготвяне на храна се превърнало в приоритет за работещите домакини. Тогава започнали да се появяват и голяма част от съвременните болести като вътрешни възпалителни процеси (колит, гастрит), язви, алергии, автоимунни-заболявания и много други. Но било нужно да минат десетки години преди учените да свържат тези модерни болести с модерния начин на избор и приготвяне на храна.

Днес, когато вече сме убедени във връзката между храненето и здравето, е време да възстановим и старите традиции в приготвяне на храна, а това далеч не е чак толкова трудно постижимо!

От традиции към модерност

Задължително четиво по темата е статията на Надя Петрова “Забравената древна традиция – накисване”, в която Надя дава и таблица с часовете, необходими за накисване на отделните култури. В сайта й може да намерите също рецепта за приготвяне на ферментирала зърнена каша – това е единственият начин, по който аз приготвям каша вкъщи. В книгата ми “По-здрави бебета” обръщам специално внимание на необходимостта от накисване и ферментиране на ядките, зърнените и бобовите храни (стр. 176 – 179).

Тук обаче искам да обърна внимание на още един аспект от процеса – удобството! Ще дам за пример ядките. Често през последните години хората избират пакетче сурови ядки като междинна закуска или нещо за похапване вместо например вафла, чипс или друга безспорно вредна храна. За да бъдат обаче ядките наистина здравословна алтернатива, те трябва да са предварително накиснати.Това ще рече, че е необходимо предварително да планирате подобни междинни закуски, да накиснете ядките предишната вечер и сутринта да ги вземете с вас. Накиснатите ядки е добре да се консумират в рамките на 15-20 ч, защото иначе мухлясват. Сами се досещате, че в забързаното ежедневие подобно планиране не е приложимо за всеки.

Има обаче и друг начин, който освен че е по-удобен, е и доста по ценово-изгоден. За целта можете да си закупите по-голямо количество ядки (половин или цял килограм) и да накиснете всички за необходимия брой часове. Можете да добавите към водата 1 ч.л. хималайска сол, която помага за активирането на ензимите. Обикновено ядките набъбват при накисване, така че при необходимост, долейте вода.

След накисването, изплакнете ядките с чиста вода и ако имате дехидрататор, изсушете ги на 50С за 12 – 18 часа или до пълното им изсъхване. Сушенето с дехидратор е най-удобният и лесен за прилагане начин. Ако не разполагате с дехидрататор, можете да направите същото във фурната на възможно най-ниската температура и с включен вентилатор. Изсушените ядки съхранявайте в плътно затворени стъклени буркани в хладилник, където те остават годни за директна консумация в продължение на няколко месеца. Така винаги ще разполагате с удобна и полезна закуска или акцент, който да добавите към салата, кисело мляко, овесена каша. Същото можете да правите и със семена например тиквено, слънчогледово, сусам и т.н.

При готвенето на бобови култури (боб, леща, нахут, грах, фава и т.н.), както и на зърнени (просо, елда, киноа, амарант, ориз и т.н.) е важно да си сзъдадете навик да накисвате предварително продуктите от предишния ден или вечер. А в следващата публикация ще ви разкажа повече за брашната и защото е важно те също да се подложат на предварителна подготовка с цел неутрализиране на антинютриентите и активиране. Очаквайте и една от любимите ми рецепти за безглутенови палачинки с брашно от елда, което си приготвям сама, но всичко това в следващата публикация.

Ние хората преживяваме света около нас посредством 5-те си сетива – зрение, слух, обоняние, вкус и допир. Всичките те участват при храненето, но най-активна роля имат вкусът и обонянието. И ако човешкото обоняние може да долови средно 40,000 различни аромата, то основните вкусове, които различаваме са само пет.

Всъщност до неотдавна западната наука считаше, че основните вкусове са четири – солено, сладко, кисело и горчиво. Според Аюрведа, индийското учение за храната и здравето, към тези 4 се добавят лютиво и стипчиво. През 1985 г западните учени признават съществуването на 5-ти основен вкус, носещ името умами, както и факта, че по езика ни има специални рецептори, разграничаващи този вкус.

Тази година излязоха публикации, че вече съществуват научни доказателства за съществуването и на 6-ти основен вкус с трудното за произнасяне име oleogustus или вкусът на мазнината, който улавяме, ако изпием например глътка чист зехтин. Наличието на 6-ти вкус обаче все още е въпрос на дискусии.

А днес ми се иска да поговорим повече за 5-я вкус и неговото значение.

И така, какво е умами?

Умами е японска дума, която означава вкусен. Не се заблуждавайте обаче, че умами е вкус, характерен само за японската или източната кухня. Той се среща и в много други характерни и добре познати ни храни като готвено месо, отлежало сирене, гъби, домати, сушени меса, костни бульони, рибен сос и други. Въпреки че умами е близък до соления вкус, той се улавя от съвсем различни вкусови рецептори. Например ако направим паста със сос болонезе и отгоре поръсим сол – това е солено; ако обаче настържем пармезан – това е умами.

Още в преди 3 хиляди години вкусът умами бил познат на древните гърци и римляни, които овкусявали храната си с с ферментирал рибен сос. През 20-те години на 19-и век едно от големите имена във френската кулинария, шеф-готвача Jean Anthelme Brillat-Savarin, написал в книгата си, че костните бульони и богатите месни ястия съдържат съставка, която им придава специфичен вкус и вероятно учените от бъдещето, ще открият този вкус.

Така и станало! Близо век по-късно японският химик професор Kikunae Ikeda, успял да изолира в лабораторията си веществото, което придава специфичен вкус на традиционната японска супа от водорасли комбу. Оказало се, че това е глутамат! А проф. Икеда нарекъл вкусът умами и така е известен той и до днес.

Преди да продължим нататък, искам да поясня, че глутамат е вид аминокиселина, която като всички останали аминокиселини е съставна част на протеините. Нещо повече, глутаматът е най-изобилната аминокиселина в човешкото тяло, а също и основен невротрансмитър в мозъка (химично съединение, което пренася сигнали между нервните клетки).

С други думи глутаматът е нещо като стимулант за мозъка, а както добре знаем, никой стимулант в големи количества не е добър за тялото! Познатият на всички ви моносодиев глутамат или натриев глутамат – основна съставка в различни бульони и фиксове за готвене е сол на глутамата и въздейства на същите рецептори, както същинския глутатамат. С тази разлика, че е синтетичен и концентрацията при нея е много по-голяма, а оттам й ефектът й върху здравето. Но повече затова след малко!

Сега да се върнем към проф. Икеда и откритието на вкуса умами. Други учени продължили труда му и открили, че някои храни съдържат нуклеотиди (молекули, които формират базовата структура на ДНК), които многократно усилват вкуса умами и правят храната още по-апетитна. Такива храни са например са гъбите и зрелите сирена. Един обикновен доматен сос е умами, но ако към него прибавим гъби и пармезан, вкусът многократно се засилва. Друг пример за синергичен умами вкус е прочутата френска рецепта Coq Au Vin или петел във вино.

Какво е значението на умами

Фактът, че имаме вкусови рецептори, които специално да разпознават умами, е знак, че храните с този вкус са добри за нас. Вкусовите ни рецептори са сложен механизъм, чрез който природата ни сигнализира кое е полезно за нас и кое не. Всички хора реагират позитивно на сладко, защото сладките храни са въглехидрати т.е. основен източник на енергия. За пещерените хора подобни храни са гарантирали оцеляване и вкусът им естествено е въздействал позитивно. Друг е въпросът, че в днешно време сладките храни са навсякъде около нас и понякога ни се иска да не бяха толкова привлекателни за небцето!

Друг вкус, на който реагираме позитивно е соленият, защото солените храни съдържат важни минерали, които поддържат електролитния ни баланс. Двата вкуса, на които реагираме негативно (поне като деца) са кисело и горчиво. За пещерните хора тези два вкуса са били сигнал, че храната, на която са попаднали, може да е отровна, незряла или развалена. Като възрастни, повечето от нас се научават да харесват горчивия и соления вкус в малки количества, което увеличава интензитета и удоволствието от други вкусове и аромати.

Според мнозина учени ние, хората, сме развили сензорни възприятия за вкуса умами, защото той подсказва наличието на протеин. Храните с най-силно изразен умами вкус са храни, в които протеините са разградени до лесно усвоими амино киселини чрез ферментиране, зреене или топлинна обработка – все процеси, които водят до предварително разграждане на храната и улесняват усвояването й. С други думи, храните с вкус умами ни осигуряват директно градивни амино-киселини, които при малките деца подпомагат растежа, а при възрастните – обновителните процеси в организма!

Нещо повече! Протеините, са единствените макронютриенти, с които не преяждаме. Можем да прекалим със сладките неща (т.е. с въглехидратите), както и с мазнините, но не и с протеините, защото протеиновото хранене най-бързо задоволява апетита и създава усещане за ситост. Неслучайно едни от най-ефектните диети за отслабване, (ако изобщо съществува ефектна диета!) са протеиновите.

Потвърждение на горния факт, е че вкусът умами в човешката кърма е 10 пъти по-силен от този в кравето мляко. Ето защо бебетата се засищат по-лесно с кърма и не приемат толкова количество мляко, както бебета, хранени с адаптирано мляко.

В резюме, вкусът умами е полезен за нас, особено ако искаме да контролираме теглото си и да предоставяме на тялото си ценни и лесно усвоими протеини. Полезните храни с естествен вкус умами са на първо място костните бульони, които може да добавяте към различни ястия, а също така различни водорасли, гъби шейтаке, ферментирал (не-ГМО!) соев сос и тамари сос, зрели сирена като пармезан (ако толерирате млечни продукти), зрели домати, броколи, орехи и зелен грах.

И ако наблегнах на естествен вкус умами, това е защото съществува и изкуствен! И това не е нищо друго освен познатият на всички ви натриев глутамат, или съставката която се използва във всички готови булюнчета, инстантни супи, фиксове, пикантни, готови пакетирани храни, храни от заведения за бързо хранене, готови салатени дресинги, евтин соев сос и т.н. Схванахте идеята!

Какво е моносодиев глутамат (МСГ) и защо да го избягвате?

Веднага след като професор Икеда открил вкуса, който назовал умами, японски учени използвали патента му, за да създадат химично съединение, което щяло да промени храната по-целия свят: МСГ. Американските вериги за бързо хранене започнали да го използват щедро още през 30-те и 40-те години на миналия век, за да направят храните си по-апетитни, да засилят апетита и да накарат потребителите да ядат повече.

И тук идва големият парадокс, защото както написах по-горе, умами-храните създават усещане за ситост. Но сега ще добавя, че преди това тези храни увеличават апетита! И тъй като сигналът за ситост пътува до мозъка приблизитлено 20 минути, а никой не яде бургер цели 20 минути, по-верояно е веднага след първия да си поръча и втори!

Комании като Nestlе и Kelogg бързо възприели идеята и започнали да добавят обилни количества глутамат към продуктите си, за да повишат печалбите си. Всъщност професионалните готвачи жаргонно наричат МСГ “кулинарен кокаин“, защото тази субстанция маскира вкуса на нискокачествената и лошо приготвена храна и изкуствено повишава апетита.

Проблемът с МСГ обаче далеч не е само в преяждането! Синтетичният умами вкус има и редица други недостатъци. Въпреки че научните изследвания затова как МСГ влие на здравето ни са противоречиви и учените продължават да спорят относно вредите му, такива безспорно има! Лабораторни тестове с плъхове доказват, че МСГ може да увреди мозъка, да предизвика мозъчни лезии, неврологични разтройства, мигрени, главоболия, дефицит на внимание, хиперактивност, Алцхаймер и затлъстяване. Особено чувствителни към МСГ са децата, при които кръвно-мозъчната бариера все още не е стабилна, което на свой ред далеч не пречи на производителите да добавят глутамат към детски храни или храни, предназначени за семейството (“Добра храна, добър живот” – усмихната мама приготвя МСГ “Малки тайни” на Nestle.)

И така, докато учените продължават удобно да проучват въпроса за вредите от МСГ с години, а хранителните компании също толкова удобно да печелят от него, моят съвет към вас е да консумрате храни, богати на естествен умами вкус и да се стараете да избягвате (и да не допускате децата ви да консумират ) МСГ храни!

Бъдете внимателни към скритите източници на МСГ. В опаковките на продуктите може да го срещнете като monosodium glutamate, monopotassium glutamate, yeast extract, всичко което съдържа думата “hydrolyzed” като hydrolyzed protein, calcium caseinate, gelatin (детски гумени мечета!) autolyzed yeast, textured protein, carrageenan и други.

„Искам да науча хората да станат още по-близки с тези, които обичат, чрез готвене. Отворете дома си, поканете приятелите си и гответе заедно, а после заедно седнете на масата, полейте храната с хубаво вино и се радвайте“

Това са думи на светогорския монах Епифаний, известен готвач и автор на книгата „Тайните на светогорската кухня“ съдържаща 126 рецепти за различни ястия, които са част от менюто на атонските монаси. Книгата е преведена на английски и продадена в над 35,000 копия. Освен рецепти и красиви фотоси, съдържа истории, псалми и пословици, с които отец Епифаний споделя натрупаните през годините монашество опит и мъдрост.

Отец Епифаний е гост на нормевирйския кулинарен фестивал на хотел Премиер в Банско, където ще се проведе и семинарната част на моята 3-седмична програма „Изкуството на хранене“. През този първи уикенд, освен семинарна част, ще дегустираме екологично чисто вино със запазената марка „Милопотамос” от Атон, ще участваме в кулинарен клас с отец Епифаний и гурме вечеря, приготвена от него.

Помолих отец Епифаний да сподели с нас своето виждане за храната, готвенето и здравето. С много радост открих, че споделяме еднакви възгледи за значението на чистотата и разнообразието на храната; за храната като енергия; за осъзнатото готвене и хранене. Ето и целия ми разговор с него.

Аз: Отец Епифаний, много проучвания доказават връзката между храната, здравето и дълголетието. Има обаче и много теории за това какво представлява здравословния режим на хранене. Какъв е той според Вас?

Отец Епифаний За мен тайната, която осигурява дълголетие и пази хората от много болести, включително рак и сърдечно-съдови проблеми, е в умереното консумиране на здравословни храни с качествен произход, включване в менюто на всички категории продукти и допълнително – в редовно движение.

Здравословно хранене означава „внимавай какво и колко ядеш“. Задължителни храни за мен са зърнени и бобови, зеленчуци и зеленолистни, много салати, както сурови така и готвени, много плодове, зехтин, лимони, много риба и само от време на време бяло месо, а червено – още по-рядко.

Аз: Добрата храна и качественото вино не са сред първите ни асоциации, свързани с монашеския живот. Но те са важна част от Вашия живот. Ще споделите ли с нас Вашето разбиране за връзката между храната и духовността?

Отец ЕпифанийНе е вярно, че в живота на монаха няма място за хубава храна и вино. Бог ни казва, че духът движи човека. Същото твърдят и древните гърци. Когато човек има усещане за духовност, той има и упование. Монасите също имат право на добра храна и хубаво вино и това не променя духовността им. Но както казах и по-рано, е важно да контролираме количествата. „Всяко нещо с мярка“ казват древните гърци. Нека също не забравяме, че монасите прекарват голяма част от годината в пост, когато са позволени само зеленчуци при това приготвени без мазнина. Освен това вярвам, че много по-вредно за здравето е ако през деня изядем 5 порции лошо сготвена храна, отколкото 2 качествено приготвени.

Аз: Убедена съм, че храната не е само физическа субстанция, но преди всичко – енергия. Вярвате ли, че ние влиеем на тази енергия, докато готвим – например чрез мислите, убежденията и емоциите си? Може ли да направим нещо, когато готвим, за да стане храната ни по-питателна и лечебна?

Отец Епифаний Ние всички живеем, или по-точно – би следвало да живеем, близо до природата. Би следвало да сме в хармония с природата – да взимаме и да получаваме от нея. Да живеем с продуктите, с които природата ни дарява или тези, които ние култивираме в нея. Със сигурност, храната от природата съдържа енергия, които ние сме длъжни да пазим и съхраняваме по време на готвене. Трябва особено да внимаваме да не злоупотребим или още по-лошо да не унщожим даровете на природата и тяхната енергия. Ако готвим неосъзнато и с невнимание, храната вместо здраве и удоволствие, може да донесе вреда на здравето ни. Нужни са добро измиване и почистване, остри ножове, за да не “измъчваме“ продуктите, познания за огъня, добро чувство за вкусове и аромати, но преди всичко СПОКОЙСТВИЕ. Готвенето и яденето под стрес, оплакванията или кавгите просто не са опция. Нужно е да бъдем в добро настроение, за да го предадем на храната и да доставим удоволствие на обичаните от нас хора, за които готвим. И преди да зпочнем да готвим, да кажем молитва, за да благословим процеса.

Аз: Хората днес често хапват бързо и в движение. Не са свързани с храната си. Това променя биохимията на тялото и нарушава храносмилането. Но как това се отразява на духовното преживяване? Каква е духовната роля на храненето и как да я постигнем?

Отец Епифаний През последните няколко години животът се промени. Глобализацията докара много радикални промени. Ние нямаме избор освен да следваме посоката на обществото и средата, в която живеем. Хората бързат по цял ден, за да се справят със задачите си, хранят се бързо, предимно с нездравословна храна, вечер хапват повече и страдат от последиците. Тук отново трябва да кажа, че човек трябва да намери вътрешните си устои, за да превърне храненията си (обяд и вечеря) в приятни и здравословни преживявания. Но как да го направим? Само чрез духа – силна воля, дисциплина и постоянство. Вечер вкъщи да се събере цялото семейство, да сготвят спокойно, да разговарят за деня си. Така семейството се сближава, всички са по-спокойни, по-сплотени, по-силни и по-духовни.

Аз: Градските хора са отдалечени от естествения цикъл на природата и храната. Ние не я виждаме да расте, не я събираме. Най-често само я приготвяме и консумираме. Така губим връзката си с нея. Мислите ли, че една молитва може да възстанови разрушената връзка? Една молитва, в която ние изразяваме благодарността си за храната и изобилието на масата си?

Отец Епифаний: Транспортните компании и електричеството, което ни позволява да съхраняваме продуктите по-дълго имат ефект не само върху световната икономика, но и върху начина на хранене – и в най-отдалечени места вече може да се доставя прясна пордукция от цял свят. От една страна многообразието е много хубаво. От друга обаче то ни отдалечава от природата и стигаме до момент, в който не разпознаваме сезонните храни. Парниците и фризерите заличават сезоните. И какво ни остава да направим? Аз бих казал да благодарим на Бог за изобилието, да готвим осъзнато и с внимание, а преди хранене да си кажем една молитва като “Отче наш”!

Темата „за“ и „против“ месото е сред най-често дискутираните по сайтове и социални мрежи, имащи отношение към здравословно хранене. През последните няколко години в България се шири едно разбиране, че здравословно хранене означава непременно вегнаство или най-малкото вегетарианство.

Дали наистина е така?

Макар че едва ли има човек, който вече да не познава думите „вегетарианец“ и „веган“, нека да поясня! Вегетарианството е начин на хранене, който изключва месото. Вегетарианците обаче ядат яйца и млечни продукти, а някои от тях и риба. Веганството е режим, изключващ всички продукти с животински произход, включително допустимите за вегетарианците.

Мнозина избират тези начини на хранене, водени от морални и етични подбуди (отношението към индустириално отглежданите животни), от религиозни, но най-често от здравословни причини. Значи ли обаче, че отказът от месо и/или животински продукти автоматично прави храненето ви здравословно?

Съвсем, ама съвсем не!

Едно вегетарианско или веганско хранене може да бъде също толкова нездравословно, колкото и едно хранене със животински продукти. За да конкретизирам, пица Маргарита и чипс са вегетариански храни. Мислите ли, че са здравословни? Пържените картофки и бисквити „Орео“ са вегански храни. Някой счита ли ги за полезни?

И така, това че даден продукт носи етикет “вегетариански“ или „веган“, това не го прави автоматично здравословен! (Което междувпрочем се отнася и за храните с етикет „gluten-free“). Това че производители и търговци от цял свят печелят от интереса към растителните храни през последните години ни докара една ситуация, в която специализирани, а все по-често и стандартните магазини, павилиони и дори бензиностанции предлагат „здравословни“ веган стоки под формата на бисквити, курабийки, протеинови барове, претцели, веган сирене, веган сладолед и какво ли още не!

Иначе казано: храни, които са преработени, опаковани, съдържащи брашно (със или без глутен), подсладители (било то захар или други), имащи дълъг срок на годност и лабораторно създадени съставки, не са здравословни, независимо дали са веган или не!

Истината е, че повечето вегетарианци и вегани, които познавам лично, не ядат такива храни. Или поне не го правят редовно, защото все пак в днешния свят е почти невъзможно да избегнем на 100% пакетираните храни. Това обаче също не прави храненето им автоматично здравословно.

Къде са капаните, ако се избягват пакетираните храни и силно преработените продукти? Веднага се сещам поне за три!

• Повишена консумация на зърнени храни. Някак естествено, когато животинските храни отпаднат от менюто, зърнените и бобовите да се превърнат в основен източник на протеин, а и на ситост. Проблемът е, че всички (повтарям всички!) зърнени храни имат възпалителен потенциал, могат да дразнят червата и да предизвикват хранителни непоносимости. Честата консумация на зърнени храни може да предизвика дефицит на минерали, тъй като фитиновата киселина в обвивката на зърната намалява абсорбцията им. Зърнените храни са сравнително безопасни единствено, когато се консумират в умерени количества и задължително след накисване, ферментиране или покълване
• Повишена консумация на захар. Много от възприетите за здравословни храни – плодове, плодови сокове, мед, кленов сироп, агаве, фурми, домашни сладкиши/мъфини/курабийки и т.н. са източник на захар. Макар това обикновено да не е бяла захар, крайният метаболитен продукт от разграждането на изредените продукти е глюкоза, и когато тя се абсорбира от тялото в големи количества, следват съответните последствия
• Намалена консумация на мазнини. Суха кожа, загуба на еластичност, ранна поява на бръчки, преждевременно остаряване, нередовен цикъл, ПМС, вторична аменорея, трудности при забременяване, ниско либидо, хронична умора и т.н. са все състояния, които говорят за дефицит на полезни мазнини! Каквото и да си говорим, мазнините от растителните храни се извличат по-трудно. Ако те липсват в храната ви или храносмилането ви не е оптимално, сте изложени на риск от появата на горните симптоми

Значи ли това, че веганството и вегетарианството са нездравословни системи на хранене? Съвсем не! Ако човек има добро (подчертавам ДОБРО) храносмилане и умее да подбира, съчетава и балансира храната си, както и да избягва горните капани, може да се чувства прекрасно с тези режими на хранене. Познавам такива хора и се радвам за тях.

Аз самата като една типична Вата (вид доша според науката за здраве и хранене Аюрведа) т.е. човек със „слаб храносмилателен огън (агни)“ и много „въздух“ в тялото, бях на път да си докарам сериозни здравословни проблеми преди няколко години, когато се опитвах да съм „веган“.
Някои други ситуации, в които не бих препоръчала крайното (а и не само) вегетарианство е ако става въпрос за хранене на дете (особено на малко дете!), при възпалителни процеси в червата и увредена чревна мукоза (възпалено течащо черво), при наличие на автоимунно заболяване (особено хипофункция на щитовидна жлеза), при подготовка и по време на бременност и кърмене.

И все пак, ако не обичате месо…

Ами със сигурност не сте единствените! Аз също не съм особен любител както на приготвянето, така и на консумацията на месо. Но, хей, не е нужно да го правите всеки ден! Запознайте се с

Whole-foods plant-based diet
Режим на хранене, базиран на растителни и цели (в смисъл на непреработени) храни. Ако някой има добро предложение как най-точно да преведем plant-based diet на български, моля да сподели. Засега обаче ще я наричам така поради липса на по-добра идея.

И така една plant-based diet може да бъде веган, вегетарианска или да включва месо. При всички случаи 80 до 90% от нея е за сметка на растителните продукти, като водещи сред тях са з-е-л-е-н-ч-у-ц-и-т-е. Точно така, не зърнени и не брашна, а пресни, сезонни, сурови или термично-преработени, както и лакто-ферментирали зеленчуци. Зърнените, бобовите, ядките и семената са в умерени количества и приготвени чрез накисване, ферментиране и покълване. Плодовете са не повече от 10%. А балансиращите 10 – 20% могат да бъдат за качествени животински продукти като яйца, ферментирали млечни продукти, месо от пасищни животни и дива риба.

Акцентът при този начин на хранене са „целите“ храни т.е. такива, каквито ги създава природата и които директно готвим, без да са минали дъъъъъълъг цикъл на индустриална преработка и да са лежали с месеци по рафтовете на магазините, опаковани цветни шумолящи пликчета, картонени кутии или консерви.

С други думи whole-foods plant-based diet е хранене максимално близо до това на поколенията преди навлизането на индустриалното производство и fast-food храната. Нещо повече, това е хранене, което всеки може да моделира и променя според собствените си вкусове, предпочитания, хранителни нужди и разбирания. Т.е. дали да включва месо/риба/яйца/млечни и колко често.

Whole-foods plant-based diet е хранене, което допуска от време на време по повод, по избор или за удоволствие да хапнем някакви преработени храни като например парче торта, стига пребладаващата част от менюто ни да е за сметка на цели храни с чист произход.

В заключение, нека не демонизираме животинските продукти и спрем да си слагаме етикети, да се делим на общества и да се сочим в пръст. Един етикет като „веган“ или „без глутен“ не правят автонатично храненето ви здравословно! Правят го целите, непреработени, чисти храни, независимо дали са с животински произход или не!

И пак ще повторя, не е определящо това дали ядете животински продукти или не, а с какъв произход, с какво качество и колко близко до естествения си вид е храната ви! Определящи са количеството и пропорциите на отделните хранителни групи. Определящо е състоянието на храносмилането ви, защото от него зависи каква част от храната си ще разградите и усвоите. Определящи са мислите, емоциите и убежденията, с които сядате на масата, защото те повлияват метаболизма ви.

Да се спори само „за“ и „против“ месото е като да гледаме в едно парченце от пъзел и да се чудим дали е на правилното място. Докато не се отдръпнем назад и не обхванем с поглед цялата картина и всички останали парченца, няма как да разберем! А всеки човек с неговото уникално тяло, емоции и убеждения е различен пъзел! Нормално е и парченцата да се различават!