Ако се чудите как по естествен начин да подкрепите организма си за предстоящия сезон на простуди и вируси, ето ви едно предложение – пригответе си квас от червено цвекло!

Тази напитка, която някои наричат кръвта на земята, комбинира всички полезни свойства на червеното цвекло с ползите от дивата ферментацията и пробиотиците, за да се получи уникален стимулиращ и дълбоко пречистващ тоник!

Идеята за квас от червено цвекло тръгва от популярната книга Nourishing Traditions на Сали Фелън, в която Сали говори за традиционните храни и начини на приготвяне на храна на поколенията преди урбанизацията. Методи като накисване, покълване, ферментиране, готвене с костни бульони и т.н. се оказват ключови за здравето заедно с чистота и произхода на храната.

И така тоникът от червено цвекло е разновидност на напитката квас, чиито корени могат да се проследят едно хилядолетие назад из необятните руски земи. Класическият квас е лакто-ферментирала напитка, направена от стар ръжен хляб. Има вкус на бира, но не съдържа алкохол. Счита се, че е отличен тоник за храносмилането, за утоляване на жаждата и за прогонване на махмурлука след водка.

Лев Толостой описва как руските войници изпивали по един черпак с квас преди да се втурнат от укрепленията по улиците на Москва по време на епидемията от холера. Противо-инфекциозните свойства на напитката ги предпазвали от зараза.

Бедни, богати, царе и войници – всички в Русия пиели квас. В заможните домакинства към ръжения хляб добавяли стафиди, малини, лимони, ябълки, череши и други за повече вкус и аромат. Цар Петър Велики настоявал върху горещите камъни в парната му баня да изливат ведро с квас, за да повиши ефекта от процедурата и да се наслади на аромата.

Приготвянето на квас само от червено цвекло е не толкова с гастрономическа, колкото с медицинска цел. Тази напитка е особено популярна в Украйна, където бутилка с рубинения тоник може да се намери в почти всяко домакинство.

Според народната медицина напитката помага за пречистване на черния дроб и подсилване на кръвта, за преодоляване на хронична умора, алергии и храносмилателни проблеми, за предпазване от вируси и инфекции, както и за борба с рака.

Квасът от червено цвекло е богат на бетацианин – пигментът, който придава уникалния цвят на червеното цвекло, и който е мощен антиоксидант, намаляващ възпалителните процеси в организма и лечението на сърдечно-съдови заболявания, диабет и рак. В процеса на ферментация се повишават нивата на полезни ензими в витамин В в напитката (особено на фолат), като в същото време се развиват колонии от полезни пробиотични бактерии, подпомагащи храносмилателната и имунната система.

Приемът на квас от червено цвекло, както и редовната консумация на костен бульон в сезона на вирусите и простудите е отличен и напълно естествен начин да предпазите здравето си и това на децата си.

Приготвянето на квас от червено цвекло е изключително лесно, но е важно да спазвате някои специфики:

• По възможност използвайте органично червено цвекло – в такъв случай, няма да се налага да го белите
• Не стържете цвеклото, а го на режете на едри кубчета. Настърганото цвекло пуска много течност, която ускорява ферментацията и води по-скоро до образуване на алкохол, отколкото на млечна киселина
• Използвайте изворна или филтрирана вода, защото хлорът в чешмяната вода пречи на ферментацията
• Оставете кваса да ферментира в идеално чист стъклен буркан или глинена делва – и най-дребните нечистотии по съда може да развалят напитката
• Ако искате да разбъркате напитката, направете го са дървена, а не с метална лъжица – пробиотичните бактерии не обичат метал!

За да приготвя квас обикновено използвам стандартен 3-литров буркан. Освен него са ви нужни 2 глави червено цвекло , 2 чаени лъжици морска или каменна сол и 1/4 чаша цвик от пробиотично кисело мляко (това е по желание, за да ускори процеса на ферментация*). Можете да спрете дотук, но моят съвет е да добавите още кората от 1 био-портокал**, 2-3 шайби джинджифил , 2-3 зърна карамфил и 1 звездичка звездовиден анасон. Тези ароматни подправки значително ще подобрят вкуса на вашия тоник.

Обелете цвеклото (ако не е био) , нарежете го на едри кубчета и го поставете на дъното на буркана заедно с останалите съставки. Долейте вода като оставите поне един пръст луфт до отвора на буркана. Поставете капака, без да затваряте плътно и оставете буркана на топло за 5 до 7 дни.

От време на време може да го проверявате и ако по повърхността се е образувала бяла парцалеста утайка, да я отсраните с лъжица.

Ще разберете, че вашият квас е готов, когато забележите малки балончета въздух да се издигат към повърхността, както при газираните напитки. Вкусът на готовия квас е сладко-ксиело-солен, леко резлив и с наситен, дълбок земен аромат. Цветът му е рубинено червен като цвета на малиново вино.

Когато квасът е готов, може да го прецедите и да го налеете в стъклени бутилки. Оставете малко течност в буркана, добавете още 2 ч.л. сол и отново долейте вода за повторна ферментация. Втората партида е по-лека като цвят, вкус и аромат от първата, но все така хранително-богата и полезна. След втората ферментация вече може да измиете буркана и да използвате нови продукти за следващата партида.

Приготвяйте и консумирайте квас от червено цвекло през целия зимен сезон и научете децата си да правят същото. Добре е да пиете по 100 мл сутрин и вечер преди хранене, защото чрез него стимулирате и синтеза на стомашна киселина, а по този начин подпомагате храносмилането и усвояването на храната. Аз го харесвам неразреден, но ако вие намирате вкуса за твърде силен, разреждайте го с вода в съотношение 1:2.5

И така, ако искате да се предпазите от вируси, да се преборите с хроничната умора, да подсилите имунитета и да подобрите храносмилането си, започвайте да ферментирате!

* За да приготвите цвик, изсипете кофичка и буркан пробиотични кисело мляко в марля и окачете да виси върху купа или тенджера. След няколко часа в купата ще имате цвик, а в марлята – цедено кисело мляко. Приберете цвика в буркан в хладилника и съхранявайте няколко месеца.
** Кората на конвенционалните цитруси се третира с различни химикали за трайност и блясък. За кулинарни цели използвайте кори единствено и само от портокали с органичен произход.

Ето че отново е сряда и е време за кратка пауза, в коятo да си поговорим за здравето. С тази публикация отварям една голяма тема, по която ще продължа да пиша и в следващите няколко седмици, а именно темата за токсичността.

Преди да навляза в нея обаче искам да ви попитам какво си представяте, когато чуете думата “възпаление”? Самата аз свързвам тази дума с болка, червенина, неприятно парещо усещане, загряване, подуване и т.н.

Истината е, че възпалението всъщност е защитен механизъм, който се отключва в тялото, ако в него попадне болестотворен агент – бактерия, вирус, химикал и т.н. Първоначалното възпаление или още острото възпаление, което свързваме с изредените по-горе неприятни усещания, има за цел да обезвреди този болестотворен агент и да стимулира клетъчна регенерация за възстановяване и лечение на засегнатите тъкани. За да го илюстрирам по-ясно си представете как при порязване мястото се зачервява (възпаление!) и скоро след това кожата регенерира или как при простуда и грип имате зачервено гърло и хрема (възпаление!) и скоро вирусният причинител е отсранен и вие сте здрави.

Проблемът с възпалението е, когато то се подтиска изкуствено и от остро се превърне в хронично. При хроничното възпаление често пъти неприятните усещания (болка, парене) липсват, но този тип възпаление вместо лечебно е деструктивно за организма. Хроничното възпление в тялото е предпоставка за всички дегенеративни заболявания, които познаваме – от автоимунните през сърдечно-съдовите до диабет, Алцхаймер и рак. Никое от тези заболявания не се появява от нищото за една нощ, макар че много често изглежда точно така. Зад всяко от тях стоят години наред пренебрегнато хронично възпаление.

Днес искам да се спра на една от 6-те основни причини, предизвикващи възпаление в човешкото тяло, а те са: токсичност, инфекция, алергия, хранителен дефицит или излишък, физическо нараняване и емоционална травма.

Макар че никоя от тези 6 причини не е за подценяване, аз поставям токсичността на водещо място, защото всичките останали са свързани с нея. На практика колко време ви е нужно да се преборите с една инфекция, колко остра алергична реакция ще проявите, как се възстановявате от травма, изцяло зависи от количеството токсини, които циркулират в тялото ви. Дъготрайното излагане на токсини поддържа хроничното възпаление в тялото, а при хронично възпаление организмът губи част от детоксикириащите си механизми и по-трудно се освбождава от токисните. Така се създава порочен кръг.

В средата, в която живеем днес, ние сме изложени на многократно повече токсини, отколкото хората преди 100, 50 и дори преди 30 години. Основни източници на токсични химикали, на които сме изложени всеки ден, са индустриалната храна, чешмяната вода, конвенционалната битова химия (почистващи и перилни препарати), масовата козметика, въздухът в градската среда, фармацевтичните продукти и т.н.

С годините токсичния товар в човешкото тяло се увеличава и в някакъв момент (индивидуален за всеки от нас) се стига до предел, при който организмът не може да се справи с неутрализирането на дразнителите. Представите си вашето тяло като една чаша, а токсините, с които влизате в контакт като съдържанието на чашата. Големината на чашата и ефективността, с която я изпразвате определят индивидуалната ви способност да неутрализирате и толерирате токсините. Ако продължителното време чашата само се пълни без да се изпразва, тя в крайна сметка прелива и това на физическо ниво се проявява като болест. Обратно, ако успявате навреме да изпразните чашата от изливащите се в нея токсини, ще успявате да поддържате и добро здраве.

Факторите, които определят размера на вашата чаша и способността ви да я изпразвате или иначе казано толерантността ви спрямо токсините и способността на тялото ви да се чисти, зависят от начина ви на хранене, начина ви на живот, физическата ви активност, емоционалното ви състояние и генетичната ви предразположеност.

И макар да е спорно доколко можете да повлияете на гените си, то има редица други неща, които зависят от вас и които можете да направите, за да не позволите на вашата чаша да прелива! От вас зависи да подбирате храната си, а също така водата, козметиката си, препаратите, които използвате в домакинството си и източниците на токсини, които допускате в дома си.

На тези теми ще бъдат посветени и следващите ми няколко публикации. Като нутриционист за мен храната е водеща и по въпроса за чистата храна ще пиша отново и отново. Иска ми се обаче да обърнем и малко повече внимание на другите източници на токсичност, които са не по-малко важни, но определено са по-неглижирани. Затова в следващите публикации ще си поговорим затова какво ни причиняват много от конвенционалните продукти, които могат да се открият в почти всеки дом; ще ви дам идеи с какви не-токсични варианти можете да ги заместите; ще научите повече за рисковете от употребата на масова козметика и с какво можете да я замените; ще поговорим и за почистващите препарати в домакинството, които също крият своите “мръсни” тайни.

Ако всичко това е важно за вас, бъдете тук и следващата сряда!

Миналата сряда се спрях на рисковете, свързани с хроничното възпаление и факторите, които го предизвикват. Токсичността е водеща сред тези фактори, а двата най-преки начина, по които токсините попадат в тялото ни, са чрез храна и чрез козметика. Днес отново е сряда и продължаваме по темата като акцент днес е именно любимата ни козметика.

Масовата козметика съдържа над 13,000 химикала и безопасността на огромна част от тях е съмнителна. Човешката кожа е динамична жива тъкан, която цялостно или частично абсорбира всичко, нанесено върху нея – средства за измиване и почистване, овлажнители, кремове, маски, грим и т.н. Повече от 60% от козметичните продукти, които използваме, проникват през кожата и се озовават в кръвния поток, а оттам достигат до всички значими органи в тялото.

Според EWG (Environmental Working Group) една жена използва средно 12 козметична продукта на ден, което я излага на 168 различни химикала. При мъжете количеството е по-малко, но и те са в контакт с над 80 химикала дневно. Най-висок е броят на козметични продукти, използвани от тинейджърите, а възможните дългосрочни ефекти от ежедневното поемане през кожата на химичен коктейл от токсини включва възпалителни процеси, предизвиква хормонален дисбаланс, репродуктивни проблеми и редица ракови заболявания.

През 2000 година EWG публикуват доклад “Beauty Secrets”, че 37 марки лак за нокти от 22 известни компании съдържат dibutyl phthalate (DBP), за който се знае, че причинява репродуктивни проблеми, уврежда тъканите и влияее негативно на хормоните.

Още по-скоро през октомври тази година EWG публикува съвместно изследване с Duke University, в което откриват, завишени нива на трифенил фосфат (TPHP, sometimes TPhP or TPP) в телата на жени, ползващи редовно конвенционален лак за нокти. TPHP е вещество, което прави лака по-твърд и издържлив, но действа като ендокринен дразнител, засяга хормоните и е токсичен за клетките. Тестовете на EWG засичат опасното вещество в над 1500 марки лак за нокти, включително популярни брандове като OPI, Orly, Essie, Maybelline, Revlon др. (В лаковете Zoya, които виждате на снимката, не са открити DBP и TPHP.)

Но проблемът далеч не е само в лакът за нокти. Канадската група за опазване на околната среда Environmental Defense публикува през 2011 г доклад за наличието на тежки метали в продукти за грим. Изданието е резултат от тестове, проведени с 49 козметични продукта и със заглавие “Heavy Metal Hazard: The Health Risks of Hidden Heavy Metals in Face Makeup”.

Проверката разкирва, че:

• 96% от продуктите съдържат алуминий
• 90% съдържат берилий
• 61% съдържат талийl
• 50% съдържат кадмий
• 20% съдържат арсен

Пълният текст на доклада на английски език може да свалите от официалната страница на органзацията.

Ето и кои са другите най-опасни химикали, използвани в масовата козметика, за които е добре да следите на етикетите:

• Бензонат (Възможно изписване на етикета: Benzoates Benzoic acid, sodium benzoate или parahydroxy benzoate). Може да предизвиква стомашно раздразнение, изтръпване на устата и да влоши бронхиална астма.
• DEA, MEA, TEA. Използват се в кремообразни и пенливи продукти. Увреждат невротранзмитърите, предизвикват алергични реакции и дразнят очите.
• Dibutyl phthalate. Среща се най-често в лак за нокти. Разстройва ендокринната система и влияе на репродуктивните органи.
• Парабени. Използват се масово като консерванти в козметиката. Имат негативен ефект върху репродуктивната система и могат да причинят безплодие.
• Формалдехид (Възможно изписване на етикета: DMDM hydantoin, diazolidinyl urea, imidazolidinyl urea, methenamine и quarternium-15). Има канцерогенни свойства, отключва контактен дерматит.
• PEG. Много често употребяван в кремове. Може да бъде заразен с 1,4-dioxane, който е причинител на рак
• Sodium laureth sulfate. Изключително често използван в шампоани, почистващи средства и продукти за вана. Също може да съдържа 1,4-dioxane.
• Триклозан. Използва се най-много в антибактериални козметични продукти. Въздейства на ендокринната система и прави патогенните микроорганизми в тялото резистентни на антибиотично лечение.
• Силикони. Използват се в продукти за омекотяване и овлажняване. Въздействат на ендокринната и репордуктивната система. Това са всички продукти на етикетите, завършващи на “-siloxane” или “-methicone.
• BHA. Подобно на останалите химикали влияе негативно на ендокринната система и има канцерогенни свойства.
• Пропилен гликол. Най-често е остатъчен петролен продукт, който блокира порите и пречи на естествената детоксикация на тялото.

Списъкът може да бъде продължен, но мисля да спра дотук, защото идеята е ясна. Ако искате да проверите какво съдържат продуктите, които най-често употребявате, можете да използвате базата Skindeep на EWG, в която са въведени над 64,000 козметични продукта и всеки получава оценка по система от 1 до 10, където 1 е безопасен за употреба, а 10 – силно токсичен. Ето как например изглежда оценката на любимия ми течен сапун и душ гел, сравнен с оценката една популярна марка, която използвах преди няколко години.

И така, какво е решението? С тази публикация нямам никакво намерение да ви отказвам от това да използвате козметика. Особено за нас жените е важно да се чувстваме красиви и женствени, а затова понякога се нуждаем от разкрасяващи средства. В това няма нищо лошо!

Въпросът е да избираме мъдро и информирано. А опциите ни, ако искаме да си спестим изредените по-горе химикали, се свеждат най-общо до 3 вида продукти или комбинация от тях: органична/не-токсична козметика, ръчна козметика и домашна козметика.

Преди няколко години, когато изучавайки нутриционистика разбрах за токсичността на масовата козметика и ефекта й върху здравето, направих един сериозен “детокс” на дома и козметичното си шкафче и изхвърлих близо два торби с шампоани, балсами, кремове, тоници, балсами за тяло и какво ли още не. Преминах почти изцяло на органична козметика като през годините съм използвала различни марки, както от продаваните по местните био-магазини, така и поръчвани от чужбина. В момента използвам комбинация от органична и домашно приготвена козметика, а все по-голям интерес имам и към ръчната козметика, която възнамерявам да пробвам скоро.

Ето каква всъщност е разликата между трите вида:

• Органична козметика – това е понятие, с което е добре да внимаваме. Ако по отношение на храната в ЕС е въведен единен международен стандарт и лого, то при козметиката съществуват различни стандарти и сертифициращи органи. Наличието на лого на сертифициращ орган, като тези показани на картинката, гарантира използването в продукта на съставки от органичен произход и е известна гаранция за безопасност. Казвам известна, тъй като дори сред органичните продукти може да има токсични вещества, така че внимателно изчитайте етикета на всеки продукт, който използвате. Внимавайте също за търговски трикове. Някои производители и търговци се възползват от интереса към чисти продукти и представят продуктите си като “еко”, “био”, “натурален”, “веган” и т.н., само за да ги продават на по-висока цена. Не се предоверявайте и винаги гледайте списъка със съставки. По-важно от това козметиката да е “органична” , е това тя да бъде не-токсична! В този смисъл бихте могли спокойно да използвате и продукти на конвенционалната козметика , стига те да не съдържат някои от най-опасните химикали и по възможност рангът им в skindeep да е между 1 и 3.
• Домашна козметика – това са продукти, които си приготвяме у дома с подръчни средства. Може да бъде много приятна за приготвяне и употреба, но не може изцяло да задоволи нуждата от козметика, затова е добре да се допълва с ръчна или не-токсична готова козметика. Аз например си приготвям домашен скраб с кокосово масло и кафява захар, тоник за лице и коса с ферментирал оцет, различни цветя и билки, както и някои други лесни за приготвяне и употреба продукти, за които мога да разкажа повече в следващи публикации.
• Ръчна козметика – също може да бъде направена в домашни условия, но с професионални съставки, а не с подръчни средства. Тя е по-дълготрайна, по-ефектна и при направата й следва да се спазват определени правила. Повече по темата може да прочетете в специализирания сайт Екомама.

Тъй като темата стана доста дълга, ще спра за днес дотук, но със сигурност ще я продължа в други публикации и материали. А сега ще очаквам вие да споделите:

• каква козметика използвате?
• имате ли любими марки за чиста и не-токсична козметика?
• имате ли любими рецепти за домашна козметика или се доверявате на някой, за да ви приготви ръчна козметика?

Споделете идеи, с които да бъдете полезни и на други жени! Споделете този текст с ваши приятелки, на които може да бъде полезен. Нека всички направим по нещо малко, за да живеем в един по-красив и по-чист свят!

Ако изгледате няколко рекламни блока по телевизията, ще останете с впечатление, че ако искате домът ви да бъде чист и да ухае на свежо, се нуждаете от армия почистващи и ароматизиращи средства. Течни, прахообразни и спрей препарати обещават да излъскат за секунди дома ви, да премахнат мазните петна, да придадат блясък, да дезинфенкцират, да изпълнят стаите с аромат на пролет/люляк/гора/морски бриз и т.н. Някои от тях дори да се грижат като балсам за ръцете ви!

Онова, което рекламите не ви казват е, че повечето почистващи препарати съдържат токсични химикали и че т.нар. битова химия може да бъде един от най-сериозните източниици на токсини наред с индустриалната храна, замърсения въздух и масовата козметика. Дългосрочното излагане на някои опасни химикали, съдържащи се в масовите почистващи препарати, може да бъде причина за редица здравословни проблеми като трудности при зачеване, усложнения по време на бременността, рак на гърдата, родилни дефекти, ендокринни и хормонални дисбаланси, астма, алергични реакции, кожни проблеми и др.

Къде се крият токсините

Токсините от почистващите препарати попадат в организма основно през белите дробове при вдишване и през кожата при допир т.е. ако чистите без ръкавици. Положението е също толкова опасно при препаратите за измиване на съдове и тези за пране на дрехи.

Повечето домакински съдове за сервиране са направени от материали с пореста структура (керамика, дърво, стъкло). При недобро измиване остатъци от препарата могат да се задържат по повърхността на съда и да попаднат в храната, a оттам и в човешкия организъм. За пълното измиване на препарата от един съд са необходимо няколко литра вода. Със сигурност никой не хаби толкова вода за една чиния, а и не е екологично да го правим в свят, в който водата е ограничен ресурс!

Препаратите за пране също представляват коктейл от химикали, не всички от които са изписани на етикета. Например понятието “аромати” може да се отнася до няколко стотин химикала включително опасните фталати, които имат разстройващ ефект върху имунната, ендокринната и репродуктивната система. Много от съставките на продуктите за пране са остатъчни нефтопродукти. Част от препаратите, които избелват прането, всъщност съдържат добавки за получаване на блестящ слой, които излъчват син цвят и създават оптична измама за окото. Тези добавки, както и съставките на омекотителите за пране са проектирани така, че да остават в тъканта на дрехите и по този начин влизат в контакт с кожата ви.

Ефектът от токсичната битова химия обаче не е само върху вашето здраве, но и върху околната среда! Коктейлът от химикали, който тръгва от мивката и пералнята, изтича в канализацията, а оттам в отходни водоеми, подпочвени води и замърсява цялостната екосистема. Изследване, проведено в САЩ преди близо 10 години, тества проби от различни водоеми в цялата страна и открива остатъци от битова химия в 69% от пробите! Днес положението със сигурност е по-лошо, както в САЩ , така и у нас.

Кои са най-опасните

Сред най опасните съставки в почистващите препарати са:

• 2-Butoxyethanol (2-BE) – дразни очите и кожата. Според лабораторни тестове може да причини проблеми с репродуктивната система. Среща се в препарати за почистване на стъкло, за премахване на петна от дрехи, за почистване на килими, течности за чистачки на коли и препарати за отсраняване на ръжда.
• Амоняк (amonia) – изпаренията от амоняка може да дразнят кожата, очите, гърлото и белия дроб. Особено чувствителни към него са хората с астма. Когато амонякът се смеси с избелващи средства на основата на хлор (натриев хипохлорит) се получава изключително отровен газ хлорамин. Амоняк съдържат препаратите за почистване на прозорци, на канали, на тоалетни, на бани и някои мултифункционални препарати.
• MEA (monoethanalomine), DEA (diethanolamine), TEA (triethanolamine) – могат да влязат в реакция с нитрити и да образуват карциногенни нитрозамини. Някои от тях могат също да съдържат 1,4-dioxane, който също е карциногенен. DEA може сериозно да раздразни очите, а МЕА да обостри астма. Срещат се в течни перилни препарати, мултифункционални почистващи препарати, както и препарати за почистване на коли, котлони и стъклени повърхности.
• Nonylphenol ethoxylates (NPEs) – може да имитира хормона естроген и да причинява хормонален дисбаланс. В лабораторни условия е установено, че стимулира растежа на ракови клетки на гърдите и причинява сериозни репродуктивни увреждания. Среща се в течни перилни препарати, препарати за премахване на петна, освежители за въздух, обезмаслители и продукти за измиване на коли.
• Сода каустик (Sodium hydroxide) – силно корозивна, може сериозно да изгори очите, белите дорбове и кожата. Дългосрочно излагане на сода каустик може да причини язвено разраняване на носните пътища и хронични кожни проблеми. Среща се в препарати за почистване на котлони, дизенфектантни, препарати за отпушване на канали и почистване на тоалетни
• Триклозан (Triclosan) – токсичен ендокринен дразнител, който може да причини хормонален дисбаланс. Европейският съюз обявява триклозана за кожен и очен дразнител и за токсичен за морския свят. Има теория, че широката му употреба в почистващи средства заради анти-микробните му свойства, допринася за резистентността на някои бактерии и микрорганизми към антибиотици. Използва се в преапрати за почистване на съдове и сапуни.
• Quarternary Ammonium Compounds (“QUATS”) – друго антимикробно средство, което крие същите рискове като триклозан. Среща се в омекотители за пране както и много почистващи средства с етикет “антибактериални”.
• Хлор – потиска абсорбцията на йод и може да има негативен ефект върху щитовидната жлеза. Освен в редица препарати за почистване на тоалетни, бани и фаянс, се добавя и към чешмяната вода, така че излагането на този дразнител може да бъде сериозно.
• Фталати – фталатите са известен дразнител на ендокринната система и репродуктивната система. Доказано е, че мъжете с високо съдържание на фталати в кръвта имат по-малко количество сперматозоиди в еякулата. Фталатите могат да се поемат чрез вдишване или директно през кожата. За разлика от храномсилателната система дихателната система и кожата нямат филтри и всички химикали, попаднали в тях, достигат директно до органите. Фталатите са част от почти всички ароматизирани продукти в домакинството – ароматизатори за въздух, омекотители за пране, сапуни и дори ароматизирана тоалетна хартия и дамски превръзки.

През 2011 г неправителствената щатска организация Women Voices of the Earth (WVE) финансира независима лаборатория да тества 20 популярни почистващи продукта на 5 водещи компании.

Лабораторният анализ открива в продуктите фталати, 1,4-dioxan, хлороформ, toluene и известни алергени (най-голямо количество в ароматизаторите за въздух!), никой от които не е отбелязан на етикета на съответния продукт! Пълният доклад на WVE може да видите тук.

Струва си да отбележим, че според анализа на резултатите в доклада ефектът от токсините в почистващите препарати е различен при мъжете и жените. Дамите са изложени на по-висок риск, защото като цяло те са по-ангажирани с почистването и хигиената на дома, а и прекарват повече време вкъщи. Чисто анатомично женското тяло притежава повече масна тъкан, а именно в нея се натрупват опасните токсини. Най-обезпокоителен обаче е фактът, че освен в кръвта следи от опасните токсини са засечени в кърмата и дори в телата на новородени бебета. С други думи, ако една бъдеща майка използва в домакинството си токсични почистващи препарати, тя поема риска да изложи на тях и бебето си още преди раждането! Затова, когато работя с бременни жени или двойки, планиращи зачеване, “детокса на дома” е нещо, което задължително препоръчвам.

Детокс на дoма

Изчистването на дома от токсичните химикали може да започнете със следните начални стъпки:

• Подменете всички конвенционални почистващи и перилни препарати с биоразградими екологични препарати, които са “petroleum-free”, ” chlorine-free,” “phosphate-free”, “VOC-free” и по възможност “fragrance-free”. Допустими си аромати на основата на етерични масла. Такива препарати може да намерите в различните био магазини.
• Комбинирайте употребата на горните препарати с натурални почистващи средства като оцет, сода и лимон. Много почистващи средства могат да се приготвят от естествени съставки и в домашни условия. Ако темата ви интересува, ще споделя изпитани идеи в бъдещи публикации.
• Заменете конвенционалните сапуни с натурални сапуни или ръчно правени сапуни; ако се интересувате, можете дори да се научите как да си приготвяте сами.
• Изхвърлете от дома си килими, завеси, мокети и други тъкани, които са многократно обработвани с конвенционални токсични почистващи препарати.
• Премахнете всички освежители и ароматизатори за въздух, както и ароматните свещи от дома си. Заменете ги с аромо-лампа или дифузер за етерични масла. Други естествени източници на приятни аромати са възглавнички с лавандула, изсушени портокалови корички, купички със зърна от кафе и т.н.
• Купете си зелени растения, защото те действат като естествен филтър на въздуха.

Оставям този списък отворен, за да го допълните с вашите идеи! Какви средства за почистване използвате вие? Имате ли рецепти за домашни почистващи препарати, за премахване на петна, за ароматизиране на стаи, шкафове и дрехи?

Споделете тази публикация с ваши приятели, защото всички ние сме потребители и всеки от нас гласува “за” или “против” токсичните изчистващи препарати с потребителския си избор. Колкото повече хора се откажат от това да купуват токсична химия, толкова по-чист ще бъде света за нас и нашите деца!

В продължение на темата за ферментацията, за която напоследък получих доста имейли, че ви е много интересна, днес ви представям един друг ферментирал продукт и 5 начина да го използвате. Става въпрос за оцета от комбуча.

За напитката комбуча е ставало въпрос и преди. Накратко комбуча е зелен чай, който ферментира в комбинация със захар и гъбата SCOBY, за да се получи в крайна сметка една пробиотична, ободряваща, леко газирана и приятно щипеща езика ферментирала напитка.

Оцетът от комбуча не е нищо по-различно от самата напитка, но ферментационният процес трае значително по дълго (в порядъка на 90 до 120 дни), при което полезните бактерии напълно изяждат захарта и напитката е все така пробиотична, но доста кисела. Ето защо тя не може да се консумира директно, както обикновената комбуча, но намира различни други приложения, при които можем да се възползваме от полезните й свойства. Днес ви представям 5 от тях, а те са:

1. Салатен дресинг
Хората с нисък синтез на стомашна киселина, (а такива има много!) е добре да добавят по-малко оцет към храната си, за да стимулират синтеза и да могат по-пълноценно да разградят и усвоят храната си. Един от най-естествените начини затова е приготвянето на салатен дресин на основата на оцет. И ако виненият и дори ябълковият оцет може да са доста остри за вашия вкус, то с оцет от комбуча в комбинация с различни билки и зехтин могат да се приготвят изключително приятни салатени дресинги.

Обичам да приготвям по-голямо количество дресинг и да разполагам с готов, а не да правя нов за всяка салата. Един от любимите ми начини е да смеся оцет от комбуча с любими билки (сух риган, босилек, мащерка, магданоз) и да оставя да престои 2 седмици. След това прецеждам, смесвам с горчица, мед и зехтин и разполагам с отличен дресинг, а количеството е достатъчно за няколко салати!

2. Марината за месо или тофу
Киселите маринати на основата на лимон, оцет или вино добавят вкус и аромат, но също помагат за разкъсване на протеиновите връзки, при което маринованите продукти стават по-крехки. Ето защо мариноването на по-жилаво месо улеснява приготвянето му.

Aко тази година приготвяте коледна пуйка, може предварително да я мариновате за 8-12 часа в марината, които съчетава сок от 1 портокал, 2 лайма и 1 лимон, 1 чаша морска сол, 1 чаша оцет от комбуча, 2 с.л. кафява захар и по няколко клонки розмарин и риган.

3. Почистващо средство
Всеки оцет има почистващи свойства и може да замени част от токсичните индустриални препарати. Комбуча също може успешно да се използва за почистване на дома при това по различни начини.

Един вариант е да напълните спрей бутилка с оцет от комбуча, да капнете няколко капки есенциално масло от чаено дърво или лавандула за антимикробни свойства и да използвате в неразреден вид като напръсквате различни повърхности, а след това почиствате с мека кърпа.

Комбинацията от сода и оцет от комбуча може да се използва за почистване на канала вместо стандартните свръхтоксични средства, които повечето домакинства изливат в канализацията, за да се справят със запушване в мивката. Изсипете няколко лъжици сода в канала и след това излейте малко оцет. Изчакайте да спре да се образува пяна и изплакнете с топла вода. Повторете процедурата, докато каналът се отпуши.

4. Тоник за лице
Тези, които посещават козметични салони, знаят, че там се правят ексфлолиращи процедури с различни като степен на сила киселини. Киселините имат тонизиращ ефект върху кожата като стимулират малките капиляри под кожата и подпомагат клетъчното регенериране. Слабите киселини внимателно разграждат връзките, които държат заедно мъртвите клетки и тъка създават лек и естествен ексфлолиращ процес.

Тъй като оцетната концентрация в оцета от комбуча е по-слаба, отколкото в други киселини, тоникът за лице на основа на комбуча може да се изпозлва ежедневно. Той има леки антисептични свойства, чрез които ребалансира естественото pH на кожата и предотвратява бактериалния дисбаланс, който би довел до акне.

За да си приготвите домашен тоник може да смесите 2 чаши оцет от комбуча с 1 с.л. сушен цвят от лавандула и 1 с.л. сушен цвят от роза. Оставете да престои 2 седмици, прецедете и използвайте ежедневно като нанасяте с памучен тампон след измиване на лицето вечер.

5. Кондишънър за коса
Зад тази екзотично звучаща на български език думичка “кондишънър” се крие онова средство, с което изплакваме на финала косата си, за да я разрешем по-лесно. Моята баба използваше обикновен винен оцет и постигаше същия резултат, но виненият оцет определено си има неприятна миризма.

Аз лично отдавна се отказах от конвенционалните кондишънъри и балсами за коса, но домашно приготвеният тоник за коса с комбуча върши отлична работа. Използвам го за финал при измиването на косата, като внимателно започвам от корена и се старая да облея дължините на косъма. Накрая изцеждам косата добре и оставям да изсъхне или суша. Със сушенето оцетната миризма много бързо се разнася, а и по начало не е толкова натраплива, както при другите видове оцет.

Приготвям си тоника като смесвам 0.5 л оцет от комбуча с 1 шепа портокалови корички, 1 шепа сушена лайка и няколко стръкчета сушена лавандула. Оставям да престои 1-2 седмици, прецеждам и съхранявам готовия тоник в стъклено шише. Използвам количество около 50-70 мл за едно измиване като предварително го разреждам с вода.

С това идеите за приложение на оцета от комбуча не се изчерпват! Рецептата, която тествам в момента е за нещо, което наричат “огнен тоник” или иначе казано природен пробиотичен антигрипен тоник на основата на оцет от комбуча. Освен комбуча в него има лук, чесън, джинджифил, куркума, люта чушка, хрян и ряпа. Ясно защо е “огнен”. Препоръчва се прием по 1 с.л. сутрин през грипния сезон. Но тъй като самият тоник се приготвя един месец и моят още не е готов, се въздържам да разказвам повече за него, защото още нямам наблюдения и личен опит.

И така, ако решите да добавите към списъка си от пробитични продукти още един, изпробвате оцет от комбуча! Можете да се снабдите с гъба SCOBY и търпеливо да ферментирате свой собствен оцет – някъде през пролетта ще е готов. Ако също като мен сте от по-нетърпеливите, просто си купете готов оцет от комбуча и изпробвайте горните идеи за употребата му!

Понякога ми се иска да не знаех. Да не знаех за вредните индустриални храни, за опасната козметика, за токсичните почистващи препарати. Да не знаех за вредите от захарта, от глутена, от честата консумация на млечни храни. Да можех да приготвя бутер-банички за закуска и да изпера с най-новия омекотител с аромат на вишнева градина. Но не мога, защото знам…

А едно от нещата, за който най-много ми се иска да не знаех, е истината за любимите ми ароматни свещи!

В продължение на години красивите свещи бяха водещ акцент в коледната ми украса – снежнобели или коледночервени, златни, сребърни, свещи със зимни декорации – малките пламъчета изпълваха пространството с живия си пламък и ми създаваха онова трепетно усещане на празничност, на тайнство, на вълшебство. Вече не е така, защото разбрах, че светлият пламък на тези красиви свещи има своята тъмна страна и въпреки че създават приятна атмосфера на релакс, те също така изпълват дома с токсични химикали и значително увеличават общата замърсеност на въздуха в помещението.

И така, ако не искате да знаете повече подробности, не четете нататък! Но ако държите да бъдете информирани потребители, прочетете до края! Ако цените собственото си здраве, прочетете до края! Ако имате деца или планирате да имате деца, непременно прочетете до края! В замяна ви обещавам, че освен неприятната истина за ароматните свещи ще научите и с какви безвредни алтернативи може да ги замените, ако и вие като мен не сте готови да се откажете от магнетичната светлина на трептящите пламъчета.

Какъв е проблемът с ароматните свещи?

Проблемите всъщност са няколко и са свързани с изходните материали, от които се правят масово-продаваните свещи, а именно прафинов восък, фитили с метални нишки и синтетични аромати. Ето как ни влияе всеки от тези продукти.

Парафинът
Повечето свещи на пазара са направени от парафин – вторичен петролен продукт, който се избелва химично и се смесва с аромати преди да се превърне в материал за свещи. При горенето тези свещи изпускат силно токсичните бензол и тулол, за които е известно, че са канцерогенни. Допълнително се счита, че тулолът засяга централната нервна система. Ако искате по-подробна информация по темата, може да погледнете този доклад на амриканската Агенция по опазване на околната среда.

Ароматите
Ефектът от запалени ароматни свещи в затворено помещение е сравним с този от пасивното пушене. Неслучайно учените алармират, че ароматът на парфюми (от свещи, ароматизатори, дезедоранти и т.н.) е новият цигарен дим!

Някои скъпи свещи са ароматизирани с есенциални масла, които са безвредни. Повечето масово-произведени и евтини свещи обаче съдържат синтетични ароматни вещества – източник на фталати, които повлияват негативно ендокринната и репродуктивната система. Допълнително тези вещества, които се наслагват във въздуха заради слабата вентилация на затворените помещения, могат сериозно да убострят симптомите на хора с астма или алергии.

Фитилът
Друг проблем, свързан с масово произвежданите свещи, е фитилът, който би следвало да е само от памук или хартия, но на практика често съдържа метални нишки за по-голяма здравина и издържливост. Ефектът от изгарянето на тези нишки може да бъде свързан с отделянето в помещението на метали включително олово в опасна за здравето концентрация.

Саждите
Като всяко нещо, което гори, запалените свещи образуват сажди и частиците от тях остават в продължение на часове във въздуха. Учени от американската Агенция по опазване на околната среда са установили, че ароматизираните свещи отделят повече сажди от тези без аромат, а тези с метален фитил са източник на най-опасните сажди, в които могат да се открият частици цинк, калай, олово, формалдехид и кадмий.

Известно е, че частици от сажди могат да проникнат много дълбоко в белия дроб и да влошат съществуващи заболявания на дихателните пътища като астма.

Други
Списъкът от токсични вещества, които се освобождават при изгарянето на ароматизирани свещи, включва още Acetone, Trichlorofluoromethane, Carbon Disulfide, 2-Butanone, Trichloroethane, Trichloroethene, Carbon Tetrachloride, Tetrachloroethene, Chlorobenzene, Ethylbenzene, Styrene, Xylene, Phenol, Cresol, Cyclopentene.

Според резултатите на едно проучване, извършено от холандски учени във въздуха на църква, в която са горели свещи в продължение на 9 часа могат да се изолират 10 пъти повече свободни радикали отколкото във въздуха край водеща пътна артерия!

Коя е по-добрата алтернатива

Колкото и разочароваща да е горната информация за любителите на красиви ароматни свещи, това не означава, че трябва да се лишаваме от удоволствието на живия пламък, защото все пак съществуват безопасни алтернативи!

Свещи от соя или палмов восък
Една възможна алтернатива, която обаче не е много разпространена у нас, са свещите от GMO-free соя или от натурален палмов восък, ароматизирани с етерични масла. Органичиният палмов восък се добива чрез парна дестилация, охлаждане и центрофугиране на палмово масло, без да е необходимо добавянето на неорганичини и синтетични вещества. Както вече споменах обаче такива свещи се намират по-трудно и са сравнително скъпи.

Свещи от пчелен восък
Далеч по-достъпен вариант са свещите от пчелен восък, които освен че радват окото с топлия си пламък, имат способността да пречистват въздуха в затворените помещения!

Свещите от пчелен восък излъчват негативно заредени йони и по този начин намаляват количеството от позитивно заредени йони във въздуха. Позитивните йони са катйони, формирани при загубата на един електрон. Образуват се в следствие на работата на електрически уреди, горенето на ароматизирани свещи, ходенето по килим и дори от затоплящи и охлаждащи уреди.

Негативните йони се свързват с позитивните и по-високото общо молекулно тегло не им позволява да се носят повече из въздуха. Така восъчните свещи, които излъчват негативни йони, помагат за пречистването на въздуха.

Дифузер за ароматни масла
Друг начин да изпълните дома си с приятно ухание и атмосфера на релакс е употребата на етерични масла. Най-ценово достъпен начин на употреба е горенето им в аромолампа, но при този метод се радваме единствено на аромата от маслата.

Възможност да усетим аромата и едновременно с това да се възползваме от здравословните ползи на маслата при вдишване е използването на дифузер от типа nebulizer, който разпръсква ароматните масла на много фини частици, който организмът абсорбира при вдишване. Допълнително повечето дифузери са с вградено LED осветление, което излъчва мека светлина и макар да няма ефектът на живия пламък, е приятна алтернатива.

И така този празничен сезон помислете каква атмосфера искате да създадете в дома си и как ще го направите – дали ще запалите ароматни свещи или ще потърсите алтернатива. Ако този текст ви е размислил, споделете го с приятели.

А аз ви пожелавам светли празници, много здраве и до нови срещи през януари!

Празниците отминаха. Добре дошли в 2016 година. Да е мирна, честита и хармонична за всички вас!

А днес е първата сряда от новата година и е време за редовната ни седмична среща. И ако се чудите дали правилно сте прочели заглавието, уверявам ви, че не грешите. В тази публикация ще ви посоча 5 причини защо да НЕ правите следпразничен детокс и какво е по-добре да направите вместо него, за да подкрепите естествените изчистващи системи в тялото си.

Вероятно сте забелязали, че след празниците Интернет се напълни с предложения за следпразнично разтоварване, детокс, влизане във форма и т.н. предложения, много от които са на основата на сокове или сериозно рестриктиран прием на храна. Предлагането на подобни идеи се превърна в модерна януарска традиция, но дали наистина януарският детокс е добра практика?

Да започнем с това какво всъщност означава “детокс”. Според речника, значението на думата е “въздържане или освобождаване от токсини и нездравословни вещества”. Според Аюрведа, китайската традиционна медицина и много други лечебни системи подходящи за детокс са пролетта и есента (месец март и месец октомври), а не в сърцето на зимата т.е. през януари.

5 причини защо продължителният зимен детокс (повече от 3 дни), залагащ основно на сокове и/или сурови храни, не е добра практика:

• Зимата не е подходящо време за детокс защото при ниските температури навън организмът има нужда от топла храна, за да се балансира и да не се стигне до преохлаждане. През зимата липсва разнообразие на пресни сезонни плодове и зеленчуци, за да се прави детокс на сокове/сурови храни, а един от принципите на ефективното здравословно хранене е сезонност. Ако нямате достъп или не може да си позволите ценово да проведете подобен детокс с органични храни, рискувате да приемете доволна доза нитрати и други химикали, с което идеята за детокс се обезмисля (вижте определението по-горе!).
• Силно ограничаващите режими като режими на сокове, чайове, сурови плодове и т.н. може да постигнат обратен на желания ефект. Човешкото тяло е уникална система, която непрекъснатото се стреми да поддържа вътрешната си хомеостаза т.е. здравето. За това й помагат естествените детокс пътища или черен дроб, бъбреци, кожа, лимфа, бял дроб. За да функционират оптимално тези органи се нуждаят от макронютриенти (протеини и мазнини) и микронютриенти (витамини и минерали). При един рестриктивен режим на хранене лишавате естествените детокс пътища на тялото си от хранителни вещества и подкрепа.
• Ако правите детокс с цел да отслабнете, по-добре помислете отново. Соковете не съдържат протеин и при продължителен детокс на сокове губите мускулна маса, което автоматично забавя метаболизма ви. Плодовите сокове са 100% въглехидрат т.е. захар като им липсват фибри, които забавят усвояването на захарта. Това не само че има негативен ефект върху кръвната ви захар и синтеза на инсулин, но и много скоро отново усещате глад т.е. прекарвате деня в гладуване.
• Добре е да имате предвид, че определени състояния като бременност, кърмене, автоимунни заболявания, инсулинова резистентност и други хормонални дисбаланси могат да се влошат при неправилно проведен детокс като соко-детокс или прием само на плодове, а за жалост повечето сайтове, насърчаващи подобен вид детокс, не предупреждават за рисквете. По време на бременност всеки вид интензивен детокс може да стане причина за освобождаване на токсини, които да преминат през плацентата от организма на майката към този на бебето. При кърмене същото може да се получи посредством кърмата. Един от изводите в най-мащабното медицинско изследване за връзката между храната и здравето, проведено от Университета Харвард (“The Nurses Study”, 2010), e че приемът на един или два плодови сока на ден увеличава с 21% риска на хората с инсулинова резистентност да отключат диабет. Приемът на зелени сокове, съдържащи зеленчуци от сем.Кръстоцветни (карфиол, броколи, кейл, рукола, бой чок и др.) крие сериозни рискове за хора с проблеми с щитовидна заради високото съдържание на гойтрогени в тези зеленчуци.
• Идеята, че след всяко отпускане следва рестрикция ми навява асоциации за престъпление и наказание. Нарушили сте някакви неписани закони за приемът на количество храна и алкохол и сега трябва да изкупите вината си с глад и ограничение. Изобщо цялата концепция за храната и вината крие много подводни камъни и е като засмукваща спирала, по която не ви съветвам да се спускате! В цялата човешка история храната е използвана за манипулация чрез внушаване на чувство за вина. Още библейската Ева, която изяла “забранената” ябълка, изпитала вина и трябвало да плати за грешката. И до ден днешен религия, медии и бизнес, печелят от вашето чувство за “хранителна” вина! Не изпитвайте вина, че по време на празниците сте се забавлявали, че сте се насладили на нещо, че сте били радостни и щастливи! Животът е за това! Не се самонаказвайте с ограничителни изчистващи режими, водени от чувство за вина, а помислете как да подкрепите тялото си с нежна грижа и любов, за да се възстанови и балансира най-бързо и трайно!

Алтернативата: подкрепете тялото си, за да се чисти и балансира само!

Въведете в ежедневието си ефективни и лесно приложими практики, с които да подпомогнете естественото изчистване на организма, без да гладувате и да се изтощавате. Ето някои примерни идеи:

• приемайте сутрин вода с лимон за подобряване на алкалния баланс. Повече по темата прочетете тук.
• пийте 1.5 до 2 литра качествена (алкална, изворна, филтрирана) вода и билкови чайове на ден
• спете минимум 7-8 часа на нощ като по възможност поне 1-2 от тях да са преди полунощ в тъмна стая и без елктронни устройства в нея
• осигурите си достатъчно движение за раздвижване на лимфата, защото така ще подпомогнете естественото изчистване от токсини – движете се, качвайте стълби, скачайте на батут, опитайте канго-джъмс или друг спорт, който раздвижва цялото тяло
• намалете консумацията на въглехидрати (захар, сладкиши, зърнени храни, тестени изделия, хляб) за сметка на пълноценни протеини и полезни мазнини
• когато готвите употребявайте редовно подправки като джинджифил, куркума, розмарин, канела, кайенски пипер и чесън, които са мощни натурални изчистващи средства
• изчистете дома си от токсични препарати и използвайте само чиста козметика

Този списък може да бъде продължен и допълнен, но мисля, че идеята е ясна: да подкрепяме и обгрижваме тялото си целогодишно вместо да го подлагаме на периодични изтощителни и не винаги уместни изчиствания.

Ако все пак държите да направите ритуален следпразничен детокс , уверете се, че избраният от вас метод е подходящ за здравословното ви състояние и няма да ви навреди. Ако детоксът ви е базиран на драстично намален прием на храна, ограничете го до период не по-дълъг от 3 дни. Използвайте основно органични плодове и зеленчуци. Осигурете си допълнително сън през тези 3 дни. Направете сауна или в домашни условия – сухо изтъркване на кожата с четка с твърд косъм, последвано от отпускащ горещ душ.

Но преди всичко, не пропускайте да започнете годината с емоционален детокс! Освободете се от негативните мисли, ограничаващите модели, страховете, колебанията, ниската себеоценка и всички токсични мисли! Позволете им да останат в отминалата година, да освободят съзнанието ви и да отворят пространство за нови планове, идеи, мечти и вдъхновения! Обърнете поглед напред и си кажете: “Здравей моя, Нова Година! Ще посрещам всеки твой ден с усмивка, ще заспивам всяка вечер с благодарност, ще се грижа за здравето си и ще направя всичко, което зависи от мен, за да си кажа в края ти – да, това беше една добра година!”

Желая ви кипяща от здраве и щастливи моменти 2016г! Пожелайте същото на приятелите си, като споделите с тях тази публикация!

Едно от най-важните неща, които знам за здравето е, че всяко отклонение от него е причинено от два възможни фактора: нещо липсва или нещо е в излишък.

Най-често липсват ценни хранителни вещества или онова, което наричаме с общата дума нютриенти: протеини, мазнини, витамини, минерали. А причините да липсват са защото ги няма в храната ни или защото тялото ни не е в състояние да ги извлече от нея и да ги усвои на клетъчно ниво. Освен тях обаче често липсват редовното движение, пълноценната почивка, качественият сън, личното време, добрата себеоценка, а всички те са задължителни предпоставки за добро здраве!

Снимка: Нина Абрашева

Излишъкът пък най-често идва от токсини, химикали, хормони и антибиотици, с които е третирана индустриалната храна. Често пъти в излишък е захарта или иначе казано въглехидратите в менюто, които обикновено (и неправилно!) са водещата група нютриенти в менюто на един възрастен човек (мюсли за закуска, сандвич за обяд, нещо сладко следобед, кафе със захар, фреш, паста/пица за вечеря). В излишък могат да бъдат токсините, попаднали в тялото през козметика, битова химия, електро-магнитна радиация, пластмаса, замърсен въздух, хлорирана вода и т.н. В излишък почти при всички е и стресът.

При всички тези липси и излишъци, коректно ли е да говорим за лечение с храна и може ли наистина храната да лекува? Отговорът далеч не е толкова прост и еднозначен като “да” и “не”. Истината е, че храната може да лекува, но не е панацея и ако искате да опазите или да възстановите здравето си не бива да се фокусирате само и единствено върху нея, очаквайки чудеса.

Често пъти онова, от което се нуждае организмът е цялостна и комплексна грижа. В някои случаи това може да означава временен прием на медикаменти и това е напълно ок. В крайна сметка затова съществува медицината! Например почти всяко автоимунно заболяване се повлиява добре при адекватна промяна в храненето. В много случаи може да се стигне до пълна ремисия, при която не е нужен прием на медикаменти, но спирането им в никакъв случай не трябва да следва промяната в храненето, а нормализирането на показателите.

В други случаи комплексната грижа означава полагане на цялостна грижа за себе си – качествено и пълноценно хранене, сън и почивка, движение и осъзнатост. Преди няколко месеца работих с една дама, която имаше проблем с инсулина и килограмите. Въпреки промяната в храненето й, показателите й седмици наред не се подобряваха. Когато се видяхме отново, за да ги обсъдим стана ясно, че тя яде правилните храни, но никога на маса, винаги в движение и работейки, без да съзнава какво дъвче и какъв вкус усеща, че е постоянно под стрес и хронично не си доспива. Едва когато успя да промени житейските си навици – да се храни в точни часове и на маса, да не прави друго, докато се храни и да си гарантира минимум 7-8 часа сън в денонощието, резултатите от кръвните й тестове се подобриха, а килограмите убедително тръгнаха надолу.

Снимка: Нина Абрашева

С други думи, храната може да лекува, но само когато е част от една цялостна програма, променяща неработещи хранителни и житейски навици! А с тази публикация всъщност искам да ви разкажа кои отклонения от здравето (защото не обичам думата “болести”) най-успешно се повлияват от адекватна и смислена промяна в начина на хранене.

Автоимунни заболявания

За да се отключи едно автоимунно заболяване е необходимо едновременно да съществуват 3 предпоставки – генетична предразположеност, пропускливи черва и отключващо събитие (катализатор). Веднъж отключен автоимунният процес е нелечим, но обратим т.е. човек може да постигне ремисия, при която заболяването му е само на хартия.

Ремисията се постига чрез лечение на пропускливите черва и възстановяване на тяхната цялост. Така в кръвния поток спират да попадат дразнещи молекули не добре смляна храна, имунната система се успокоява, вътрешното възпаление затихва и антителата спадат. Възстановяването на чревната лигавица се постига чрез различни терапевтични хранителни режими и протоколи като елиминационна диета, GAPS диета и Body-ecology диета. Повече за предпоставките и лечението на автоимунните заболявания, може да прочетете тук.

Акне

Акнето е начинът на тялото да съобщи за хормонален дисбаланс и възпалителни процеси. Причините обикновено включват небалансирана кръвна захар, липса на правилните и полезни мазнини, които успокояват обривите, и излишък на дразнещи и възпалителни мазнини, които ги провокират.

Решението за акне не са скъпи кремове и лосиони, а промяна в начина на хранене.

Артрит

Атритът, включитлено т.нар. юношески артрит, е вид автоимунно заболяване, в чиято основа са пропускливите черва. През нарушената чревна лигавица токсините, попаднали с храната в храносмилателния тракт, навлизат в кръвния поток и се закачат за молекулите колаген в ставите. В резултат имунната система определя този колаген като токсичен и го атакува.

Артритът може да бъде овладян с правилно хранене в комбинация с подходящи медикаменти. Терапевтичните режими за лечение на чревната лигавица позволяват на тялото да тушира възпалителните процеси и да изчисти колагена от токсините. Когато през възстановената чревна лигавица в кръвта спрат да проникват токсини, организмът е практически в ремисия.

Алергии

Причина за всяка хранителна алергия е нарушената цялост на чревната лигавица, през която в тялото проникват не добре смлени молекули храна и провокират действие от страна на имунната система. Виждате ли вече модела? Вероятно сами се досещате, че за овладяване на алергията е необходимо възстановяване на пропускливите черва.

Не само хранителните алергии, но и сезонните такива могат да се повлияят добре от промени в храненето. Сезонните алергии, най-разпространена сред които е тази към цветните полени, се обостря при небалансирана чревна флора и повишен синтез на хистамин.

Балансът между полезните и патогенните бактерии в храносмилателния тракт зависи от гените ни, начинът ни на хранене, стреса и влиянието на заобикалящата ни среда. При свръхпопулация на патогенна чревна флора самите бактерии синтезират остатъчни продукти и токсини в червата, което повишава нивото на хистамин в организма. Балансирането на чревната флора на свой ред регулира синтеза на хистамин, без да е необходимо лечение с анти-хистамини.

Балансирането на чревната флора се постига с повече пробиотични и ферментирали храни, а при по-тежки случаи с преминаване към терапевтични хранителни режими като палео хранене или GAPS диета.

Кариеси

Образуването на зъбни кариеси може да бъде резултат от лоша устна хигиена, но много по-често е провокирано от обща деминерализация на организма, а тя на свой ред възниква при липса на полезни мазнини и протеини, дефицит на мастноразтворими витамини А, Д, Е и К, и излишък на въглехидрати и фитинова киселина (ензимният инхибитор в зърнените храни и ядките).

В револиционната си книга “How To Cure Tooth Decay” Рамиел Нигел показва, че с подходящ режим на хранене може да се постигне обратна реминализация на зъб с кариес и той да стане отново физиологично здрав. Хранителните принципи в книгата, са изцяло базирани на проучванията на д-р Уестън Прайс, а прилагането им се отразява добре не само на денталното здраве, а и на всички твърди тъкани в тялото! Пример за успешното прилагане на този хранителн протокол може да видите тук.

Инсулинова резистентност

Най-често причини за инсулиновата резистентност са комбинацията от генетична предразположеност, нередовно хранене и излишък в менюто на въглехидратни храни. Подмяната и балансирането на въглехидратите с протеини и полезни мазнини, въвеждането на регулярно хранене в сходни часове в съчетание с практики за овладяване на стреса са начин за справяне с инсулиновата резистентност и избягване на риска от диабет.

ПМС и трудности при зачеването

Причина за почти всички хормонални проблеми, е комбинацията от небалансирана кръвна захар, претоварени надбъбречни жлези и затлачени механизми за детоксфикация на тялото. Всеки от тези три фактора може успешно да бъде повлиян от промяна в начина на хранене, а непрекият ефект е нормализиране на месечния цикъл, изчезване на ПМС, повишаване на либидото, естествено зачеване и лека бременност.

В заключение, храната не е решение на всички здравословни проблеми, но е ключ към много от тях. А за да използвате този ключ е важно преди всичко да знаете, че разполагате с него!

Ако искате и вашите приятели да знаят, споделете с тях тази публикация!

Много, ама много е дразнещо, когато нещо истински удобно се окаже истински вредно (справка – микровълновата печка, тефлоновият тиган, любимият ти омекотител и т.н.). И колкото и да ми е неприятно да ви разочаровам в категорията на гореизредените попадат също стандартните дамски превръзки и тампони – онези толкова удобни хигиенни средства, които средно статистическата жена ползва поне 5 дни в месеца в продължение на 38 години, а това прави средно 11,400 тампона за 2,200 дни в живота й.

Може би се питате къде всъщност е проблемът? Много просто – в токсичните съставки, които се крият под белоснежната повърхност на един тампон, а те далеч не са “бели и добри”. В действителност в коктейла се забъркват петролни остатъци, хербициди, диоксини, синтетични аромати и ГМО остатъци, които влизат в пряк контакт с най-интимните и пропускливи тъкани в женското тяло.

За ефекта от всичко това ще разберете, ако прочетете до края. А добрата новина е, че все пак съществуват практични и икономични алтернативи, за които също ще ви разкажа!

Опасни ли са дамските превръзки и тампони?

За първи път си зададох този въпрос след раждането на дъщеря ми, когато четях публикации и форуми, разискващи здравословните и екологични вреди от употребата на еднократни памперси. А тампоните? Те с какво са по-различни? Този въпрос звънна в съзнанието ми и даде нова насока на търсенето ми. Така попаднах на доклада “Chem Fatale” на Women Voices of the Earth за потенциалните ефекти върху здравето и токсични съставки в дамските хигиенни принадлежности.

Оказа се, че тези принадлежности не са по-различни от памперсите. Конвенционалните превръзки и тампони се правят от индустриален памук, полиестер и вискоза в комбинация със синтетични парфюми и обезмирисители. Ето какъв е проблемът с всеки от тях:

• Индустриален памук – памукът е една от най-третираните култури в света. В Индия, от където идва една трета от световния добив на памук, памучните плантации заемат 5% от общата обработваема площ, но върху тях се изливат 54% от всички пестициди, използвани в страната. Един от най-употребяваните химикали в памуко-отглеждането е канцерогенният глифозат, но повече за него след малко.
• Полиестер – полиестерът е вид пластмаса, извлечена от необработен петрол. Изтеглен в тънки нишки полиестерът се използва в производството на дрехи и дори не е водоустойчив, което го прави интересен избор на материал за превръзки и тампони, но така или иначе много дамски превръзки и тампони съдържат повече пластмаса отколкото памук! Проблемът е, че лабиалната и вагиналната тъкани са силно пропускливи. Кожата там е изключително фина и богато кръвоснабдена, което улеснява преминаването на химикали, включително BPA, фталати и други ендокринни дразнители директно в организма.
• Вискоза – вискозата е друг вид изкуствена нишка, която обикновено се изтегля от дървесина, но също така може да бъде извлечена от захарна тръстика и соя. Като се има предвид, че 93% от световното производство на соя е ГМО, не е учудващо, че в тампоните се откриват остатъци от глифозат – широко използван химикал в хербицида на Монсанто – Roundup.
• Синтетични парфюми и обезмирисители – синтетичните съставки в комбинация с пластмасата ограничават притока на кислород до тъканите, задържат топлината и влагата като по този начин създават перфектна среда за развитие на гъбични и бактериални инфекции във вагиналната област.

Но да се върнем към памука

Моята романтична представа за памукова плантация включваше широка нива, покрита с белоснежни облачета зрял памук под ослепително синьо небе. Тц! Фантазията ми може да работи с Photoshop, но памуковата индустрия използва хлор. В действителност естественият цвят на памука е мръсно бял към жълтеникав. За да се превърне в снежно белия тампон, който вадите от кутийката, памукът се избелва с хлор – процес при който се синтезират изключително токсични вещества, известни с общото име диоксини.

Всъщност тампонът остава снежно бял само в онези 30 секунди между изваждането му от кутийката и поставянето на мястото, за което е предназначен, но за тези 30 секунди естетика си плащаме висока цена! Диоксините са едни от веществата, от които тялото ни не може да се освобождава, а само натрупва в тъканите при продължителен контакт. Тампоните са перфектният пример за продължителен контакт.

Според Световната Здравна Организация диоксините са “силно токсични и могат да предизвикат репродуктивни проблеми, да увредят имунната система, да провокират хормонален дисбаланс и рак”. Едно от заболяванията, които директно се свързва с диоксините, освободени от тамони, е ендометреозата, но списъкът включва още трудности при зачеване, родилни дефекти, неспособност за износване на плода, рак на репродуктивните органи и други.

И ако това не ви стига, ето я и черешката на тортата: най-ефективният начин, по който женското тяло се освобождава от диоксините, е като ги прехвърли през пъпната връв към нероденото още бебе!

И това не е всичко!

Дълго време се е считало, че ефектът от диоксините е най-сериозният риск, свързан с употребата на конвенционални дамски хигиенни средства. Оказва се, че има и по-лошо.

Научно изследване, проведено миналата година от университета Ла Плата в Аржентина, открива, че 85% от предлаганите на пазара тампони съдържат глифозат. Глифозат е водещата съставка в прочутия Roundup на Монсанто и един от най-широко употребяваните хербициди в целия свят.

За този химикал се знае, че вреди директно на здравето и може да причини рак, но което е още по-лошо, блокира естествените детокс механизми в организма като уврежда цитохром P450 – ензим, който помага на тялото да се освободи от натрупаните токсини. Според едно проучване от 2013 година има връзка между нарасналата употреба на ГМО продукти (индиректно на глифозат) и растящия брой на хора с глутенова непоносимост и цьолиакия.

И за да сложим рамка на тази иначе грозна картинка, екологичният ефект от употребата на конвенционални хигиенни средства също не е за прнебергване! Според статистика една жена използва средно в живота си около 140 кг тампони и превръзки, които се разграждат значително по-бавно заради наличието на пластмаса в тях и способността им да абсорбират течности – дългосрочните последици за околната среда от широката употреба на тези хигиенни средства изобщо не са изследвани.

Алтернативата

Такава за щастие има. Даже са няколко. Представям ви всички, които познавам и съм опитала, като оставам на вас да изберете най-подходящата за себе си.

Продукти от органичен памук

Още щом се запознах с доклада “Chem Fatale” на Women Voices of the Earth замених стандартните тампони и превръзки с такива от органичен памук. Този тип продукти не съдържат пластмаса, хербициди, петролни продукти, хлор и аромати. Биоразградими са т.е. нямат същия негативен екологичен ефект като конвенционалните средства. Могат да се намерят в големите био магазини в страната.

Единственият им недостатък е обяснимо високата цена 7-8 лв пакет, което означава че жена с обилен месечен цикъл следва да дава между 20 и 30 лв месечно са хигиенни средства.

Менструална чашка
Откровено казано отне ми близо година да се престраша да пробвам менструална чашка. Още на втория ден обаче съжалях, че съм отлагала толкова време!

Чашката, както подсказва името й, е малък съд, изработен от специален медицински мек материал, която се поставя дълбоко във влагалището и събира менструалната кръв. Качествените модели като Me Luna, която пробвах аз, се правят от материал, който не съдържа PVC, силикон, латекс или синтетични аромати.

Казват, че умението за правилно поставяне на чашката изисква няколко опита, но при мен се получи от първия път. Горния ръб на чашката „залепва“ към стените на влагалището и съдържанието не може да протече, а поради ефекта на „засмукване“, кръвта не влиза в контакт с въздуха и няма миризма.

В зависимост от обилността на менструалното течение, чашката може да се вади за изпразване 2 до 4 пъти в денонощие. Почиства се под течаща вода и се поставя отново. Усещането е абсолютно комфортно и по никакъв начин не пречи на движението.

При правилно третиране чашката има много дълъг живот, което я прави изключително ценово изгодна. Въпреки че продължителността на употребата й може да варира, общото правило е да се сменя поне веднъж годишно или иначе казано годишните ви разходи за интимна хигиена се свеждат до 30 лв.

Превръзки за многократна употреба
Да, има и такива. Както междувпрочем все по-модерни стават памперсите за многократна употреба.

Ако още не сте готови да пробвате менструална чашка, но искате да си спестите токсините в стандартните хигиенни принадлежности, може да опитате с превръзки за многократна употреба. Обикновено горният им слой е от памук, а долният от водоустойчив материал, за да няма протичане. Достатъчно надеждни и удобни са като основното им неудобство е, че след всяка употреба следва да се перат, което лично за мен е твърде ангажиращо.

Тампон от естествена гъба
Тези гъби са напълно естествен продукт, които могат да се поставят във влагалището като тампон. Адаптират се към формата му и благодарение на абсорбиращата си повърхност попиват менструалната кръв. На няколко часа се вадят и измиват под течаща вода.

Въпреки че се снабдих с такава гъба оттук, все още не съм я пробвала, тъй като менструаланта чашка е предпочитаната от мен алтернатива.

А вие, момичета, какво избирате? Не забравяйте, че с вашия потребителски избор гласувате за един или друг производител. Ще гласувате ли за Монсанто или ще предпочетете друго? И да, вярно е, че не можем напълно да се спасим от токсините и химикалите, които ни заобикалят отвсякъде, но никога не знаем коя е последната капка, която ще прелее чашата. Затова, ако можете да си спестите нещо, спестете си го! И още нещо – нямам намерение да плаша никого или да всявам ненужен страх (затова си има други медии :) – споделям само факти и предлагам разумни алтернативи. Това е само информация – вие решавате как да я използвате!

А ако държите на приятелките си и тяхното право на избор, споделете тази публикация с тях!

Много хора се плашат от думата “мазнини” и директно ги асоциират с “тлъстини”, излишни килограми и нездравословно хранене. Маркетингът от края на 20-и и началото на 21-и век е изцяло в услуга на ниско-маслените и обезмаслени храни. Преди няколко дни една популярна българска лекарка препоръча плодово-зеленчуков режим за децата ни и изреди като основни храни за тях плодове, зеленчуци, бобови и зърнени храни т.е. нито един източник на полезни мазнини.

Няма да коментирам абсурдността на препоръките на въпросната лекарка и колко рисковано е подобно ограничено хранене за малки деца. Въпросът, на който искам да се спра днес, са мазнините и митовете за тяхната вредност.

Преди подробно да разгледаме причините, поради които организмът ни (и този на децата!) се нуждае от мазнини, искам да поясня, че когато говоря за полезни мазнини визирам основно източници като:

• дива риба и рибено масло
• месо, яйца и масло от пасищни животни
• кокосово масло
• авокадо
• ядки и семена
• студено-пресован зехтин с високо качество

По подразбиране хидрогенирани, частично-хидрогенираните и транс-мазнините, както и нагретите растителни мазнини следва да се избягват. Ето какво обаче е важно да знаете за ролята на полезните мазнини:

Синтезът на жлъчен сок се нуждае от мазнини

За разграждането на мазнините в храната се нуждаем от соли, които се съдържат в жлъчния сок. Този сок се синтезира от чернодробните клетки и се складира в жлъчния мехур. При консумация на мазнини жлъчният сок се изсипва в храносмилателния тракт, резорбира го и ги прави усвоими.

Когато храната ни съдържа твърде ограничено количество мазнини, жлъчката не е стимулирана да освобождава жлъчен сок.Той се задържа в нея, сгъстява се и става лепкав. Колкото по-гъст и лепкав става жлъчният сок, толкова по-трудно е за жлъчката да се освободи от него. Така се създава порочен кръг.

В резултат, когато все пак хапнем повече мазнини, необходимият жлъчен сок не може да се излее от жлъчния мехур в червата, мазнините преминават през храносмилателния тракт и се изхвърлят от тялото, без да могат да изпълнят ключови за организма функции. Както често съм казвала – ние не сме това, което ядем, а това, което усвояваме!

Но това не е всичко! Задържаният жлъчен сок става силно токсичен, защото съдържа токсини и хормони, от които тялото трябва да се освободи! Ако не го направи, тези токсини се задържат в жлъчния мехур и могат да попаднат обратно в кръвния поток.

Здравата жлъчка се нуждае от мазнини

Днес много хора са с отстранена жлъчка поради необходимо лечение на жлъчно-каменна болест. Защо обаче се стига до там?

Когато в продължение на месеци и дори години човек консумира недостатъчно количество полезни мазнини и жлъчният му мехур задържа гъст и лепкав жлъчен сок, неминуемо се стига до образуването на жлъчни камъни.

При проблеми с жлъчката или отстранена такава е много важен терапевтичният прием на жлъчни соли под формата на хранителна добавка и постепенно увеличаване на количеството приемани мазнини.

Детоксът протича при наличие на мазнини

Един от естествените детокс механизми на тялото включва черният дроб, който превръща мастноразтворимите токсини и хормони като например излишния естроген във водоразтворими и изхвърлянето им от организма посредством жлъчния сок.

Както стана дума по-горе при липса на мазнини в храната жлъчният сок се сгъстява и натрупва в тялото заедно със съдържащите се в него токсини.

Колкото и странно да ви се струва, зеленият сок ще има по-голям детокс ефект, ако към него добавите супена лъжица кокосово масло!

Мазнините са нужни за усвояването на мастно-разтворимите витамини

Мастно-разтворимите витамини А, D и К могат да бъдат усвоени единствено в присъствието на мазнини. Наличието на тези витамини е определящо за имунната ни система, хормоналния баланс, доброто зрение, опорно-двигателния апарат и здравето на зъбите ни.

Според проучванията на един от пионерите в нутриционистиката д-р Уестън Прайс, в храната на хората от миналото е имало 10 пъти повече мастни-разтворими витамини отколкото в модерното ниско-маслено хранене. Д-р Прайс изучава начинът на хранене на племена и народи, за които са непознати проблемите със зъбите, затлъстяването, диабета, сърдечно-съдовите заболявания и стерилитета. Оказва се, че в менюто на всички тези народи редовно присъстват млечни продукти, рибен хайвер, органово месо – източници едновременно на мазнини и мастно-разтворими витамини.

Например витамин А може да бъде усвоен от храни като масло от черен дроб на треска, масло от пасищни животни, черен дроб и жълтък. Морковите и другите зеленчуци, за които се твърди, че са източници на витамин А всъщност съдържат само неговия прикурсор бета-каротен, който далеч не е достатъчен за организма.

Мазнините регулират холестерола

Ролята на холестерола за здравето ни е толкова погрешно разбрана, че изисква отделна публикация по темата. Тук ще спомена само, че науката недвусмислено е доказала факта, че холестеролът от хранителни източници не предизвиква запушване на артерии!

Понятията лош холестерол (LDL) и добър холестерол (HDL) също се употребяват неправилно, но да кажем, че LDL холестеролът има 2 форми – лека, която е безвредна и тежка, която се асоциира със сърдечно-съдови заболявания.

Наситените мазнини (масло, кокосово масло, животински мазнини) превръщат тежкия LDL в лек и повишават HDL холестерола т.е. имат защитна роля за здравето. В същото време преработени зърнени храни като различни мюслита, тестени изделия и нагрети растителни мазнини повишават нивата на тежкия LDL.

Балансът на кръвната захар се нуждае от мазнини

Винаги, когато ядем въглехидрати е добре да ги комбинираме с мазнини, за да забавим абсорпцията на глюкоза в кръвната захар и негативния ефект върху инсулина. Допълнително, по този начин оставаме сити за по-дълго време и не търсим чести междинни похапвания.

С настъпването на ниско-маслената истерия през 90-те години на миналия век, производителите започват да компенсират липсата на вкус в ниско-маслените продукти като има добавят захар. Повече захар и по-малко мазнини значително съкращават пътя към инсулиновата резистентност и диабета.

Усвояването на протеините изисква мазнини

Не е случаен фактът, че натуралните храни, които съдържат протеини, съдържат и мазнини (яйца, мляко, риба, месо). Консумирани заедно, те се усвояват по-пълноценно и се балансират взаимно.

Обратно, изкуственото им разделяне (готвене само на чисто мускулно месо без мазнини, на омлет от белтъци и други) е причина животинските протеини да не се усвояват пълноценно, да действат дразнещо и вкиселяващо на организма. Оттам и лошата слава на консумацията на животински храни.

Хормоналният баланс изисква мазнини

Синтезът на половите хормони включително тестостерон, естроген и прогестерон се изисква мазнини. При ниско-мазнинното хранене жените често страдат от дефицит на прогестерон, а мъжете на тестостерон.

Нещата се влошават допълнително от факта, че сгъстеният жлъчен сок пречи на изхвърлянето от тялото на излишния естроген и води до естрогенна доминантност, а това за жените означава ПМС, болезнен цикъл и дори ранна менопауза, а за мъжете – появата на “мъжки гърди”.

Контролът на теглото изисква мазнини

Много хора се опитват да отслабнат като избягват мазнините. Така неминуемо менюто им включва повече протеини и въглехидрати. Проблемът е, че ако си набавите 200 калории от въглехидрати, вероятно след час ще сте отново гладни, докато ако същите 200 калории са за сметка на полезни мазнини ще можете да изкарате без допълнителна храна 2 до 3 часа. Така че, ако се борите с излишни килограми, мазнините не са нещото, от което следва да се пазите!

Вкусната храна съдържа мазнини

В крайна сметка вкусът на храната далеч не е без значение за сетивата ни, а никой не може да отрече, че храната, приготвена с подходящи мазнини е вкусна. Сравнете например купа зеленчуци на пара със същата купа зеленчуци, ако към нея са прибавени зехтин, масло или сметана. Коя ще изберете?

Това, че природата е направила храни като маслото, зехтина, яйцата и сметаната вкусни и че човешкият език има специални рецептори да долови точно този вкус, не е случайно! Това е начинът на майката природа да ни покаже, че тези храни са полезни!

Общото правило, е че между 40% и 50% от менюто на децата и между 30% и 40% от менюто на възрастен човек е добре да бъде за сметка на полезни мазнини.

Ако вземем за пример един среден калориен прием от 2,000 калории на ден, 40% от тях се равняват на приблизително 90 гр мазнини, а това в реални храни би изглеждало като например:

• 2 с.л. краве масло или гхи
• 1 с.л. кокосово масло
• 2 яйца
• 1/2 aвокадо
• 80 – 100 гр сьомга
• 1 чаша пълномаслено кисело мляко
• 1 шепа ядки

Един начин да добавите повече полезни мазнини към дневното си меню, е като превърнете сутрешното си кафе в ободряващ пълномаслен шейк (рецепта по-долу), приемате по чаша кисело мляко или кефир на ден (стига да нямате проблем с млечните продукти!), добавите към обедната си салата или сандвич половин авокадо, поръсвате салатите си с ядки и семена, вечеряте с риба, омлет или печени зеленчуци с 2-3 лъжици масло или зехтин.

Пълномасленото кафе-шейк е комбинира полезни мазнини и протеини, и може дори да замести закуската. За една чаша шейк се нуждаете от:

• 1 чаша (80 мл) еспресо
• 150 мл кокосово или бадемово мляко
• 1 суров жълтък
• 1-2 с.л. кокосово масло
• 1 с.л. колаген на прах (за него ще ви разкажа в отделна публикация; принципно можете да приготвите шейка и без него)
• 1/2 ч.л. мед
• щипка канела

Ако използвате горещо кафе, смесете всички съставки без кафето в блендер и разбийте на максимална скорост, докато получите пухкава пяна. Без да изключвате блендера налейте кафето на тънка струйка. Правим това, за да избегнем сготвянето на суровия жълтък. Ако кафето, което използвате, е изстинало, можете да смесите всички продукти от началото. Накрая поръсете с канела.

А ако искате приятелите ви да научат повече за ползите от мазнините, споделете с тях – виртуално или на чаша шейк-кафе!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

P.S.1 Относно възражения. Ще помоля онези, които не са съгласни с твърденията в публикацията, да се запознаят със следните научни трудове и книги преди да коментират:
– Мeta-analysis, 2010
– Meta-analysis, 2014
– Nutrition and Physical Degeneration, Weston Price
– Cure Tooth Decay, Ramiel Nagel
– Nourishing Traditions: The Cookbook that Challenges Politically Correct Nutrition and the Diet Dictocrats, Sally Fallon
– The Big Fat Surprise: Why Butter, Meat and Cheese Belong in a Healthy Diet, Nina Teicholz

P.S.2 Относно правопис и граматика. През последната седмица получих няколко приятелски забележки и няколко доста остри коментара по повод допуснати правописни грешки в мои материали. Нека да поясня! И аз като повечето от вас държа на езиковите правила и грамотността. Старая се да пиша правилно и да проверявам текстовете. Но! Аз не съм филолог, нито редактор, нито медия с екип редактори. Правя този сайт сама, доброволно и безплатно. За да съществува, плащам разходи за дизайн, домейн и хостинг. За да ви бъде полезен плащам редовно за допълнителни обучения, семинари и книги. За да публикувам редовно полезни и качествени материали, отделям средно 8 до 10 часа на седмица за проучване и писане – обикновено това е време, в което лишавам детето си от внимание или себе си от сън. Не очаквам благодарност, похвали или съжаление. Сама съм избрала да го правя. За мен това е начин да се чувствам полезна и да правя нещо ЗА другите! Но моля ви, помислете за всичко това следващия път, когато решите да ме критикувате за изпусната буква или запетайка! И решете съдържанието ли е по-важно или формата!

Започвам с уговорката, че това не е публикация, насочена срещу вегетарианството и веганството. Вярвам, че всеки човек има право сам да избере как да се храни, но е важно правейки този избор да бъде информиран и да е наясно с последствията от избора си. Като всеки рестриктивен режим, свързан с изключването на цели групи храни, веганството и вегетарианството изискват към тях да се подходи с внимание и нужните знания, за да се избегне рискът от хранителни дефицити и дисбаланси. Именно това е и смисълът на днешната публикация – да разгледаме кои вещества най-често са обект на липса при двата режима и как евентуално могат да бъдат компенсирани!

И така – защо хората избират да станат вегетарианци или вегани? Причините могат да бъдат различни – някои го правят по религиозни причини; други от духовни съображения, смятайки месото за мъртва енергия; трети са потресени от начина, по който се отглеждат животните в индустриални условия и отказът да консумират продукти от такива животни е тяхната форма на социален протест. Уважавам всички тези мотиви, макар те да имат и друга гледна точка, изключително добре поднесена от Лири Кейт в книгата ѝ The Vegetarian Myth.

Мнозина обаче избират вегетарианството и веганството, защото са убедени, че този тип хранене е по-здравословно. Дори съм убедена, че ако попитате произволен човек на улицата кое хранене е здравословно, най-вероятно е да ви отговори, че това е храненето, което изключва месо. Именно тази мотивация, която малко хора днес подлагат на съмнение, ще анализираме по-критично днес.

Здравословни ли са вегетарианството и веганството?

Дълго може да се спори кое хранене е наистина здравословно. Моят отговор е, че щом всеки от нас е уникален и различен човешки индивид, то здравословното хранене за всеки също следва да е различно. Има обаче няколко аспекта, на които всяко здравословно хранене следва да отговаря и те са:

1. Изобилие от пресни зеленчуци и зеленолистни
2. Минимална консумация на преработени храни и предимство за храните – източници т.е. храните, който са в естествения си природен вид
3. Предимство на местните и органични храни пред вносни и особено ГМО култури
4. Бавно и осъзнато хранене, което е в основата на доброто храносмилане
5. Старание повечето необходими на организма хранителни вещества да идват от истински храни, а не от добавки

И така вегетарианството и веганството със сигурност отговарят на първото условие. Дали отговарят на 2,3 и 4-то условие – отговорът е ЗАВИСИ! Със сигурност някои вегетарианци и вегани се хранят основно с храни – източници, залагат на местно и дори на собствено производство, осъзнават и се съобразяват със значението на бавното и съзнателно хранене. Има обаче и други, в чието меню преобладават преработени и пакетирани изделия, глутен и тестени храни, соеви изделия и доста захар под формата на различни растителни въглехидрати – едно такова меню не включва животински храни, но и в никакъв случай не е здравословно!

Най-интересно за мен обаче е 5-то условие, а именно осигуряване на всички необходими за тялото полезни вещества от храната. Добре е да знаете, че когато вадим нещо от менюто си, е важно адекватно да го заместим с нещо друго, имащо същия или сходен хранителен профил. В противен случай неминуемо рано или късно стигаме до липси. Най-добрият начин да заместим липсваща група храни е с други храни, но когато това не е възможно или не е ефективно заместител следва да бъдат хранителните добавки.

При двата режима водещ източник на протеини са зърнените, бобовите и ядките – все вещества, богати на фитинова киселина – ензимен инхибитор, който пречи на абсорбцията на минералите. Това на свой ред означава, че човек трябва да компенсира с още по-големи количества минерали, а това трудно се постига с растителна храна. Всъщност, няколко независими научни изследвания стигат до извода, че онова, което най-често липсва в едно вегетарианско или веганско хранене, не са протеините, а минералите (калций, цинк, желязо), мастноразтворимите витамини А, D и К, прословутият витамин В12 и мастните киселини EPA и DHA.

Нека разгледаме значението на всеки от тези проблемни нютриенти и как можете да ги компенсирате, ако следвате съответно вегетариански или вегански режим на хранене.

Мастноразтворими витамини А и Д

Витамин А и витамин Д са от ключово значение за имунната и репродуктивната ни система, за доброто храносмилане и пълноценно усвояване на храната, за фертилността и хормоналния ни баланс, за здравия вид на кожата и доброто зрение.

Както стана въпрос и в предишната публикация, противно на разпространеното вярване, човек не може да си набави достатъчно витамин А като яде моркови! Те, както и другите оранжеви зеленчуци, съдържат бетакаротен. За да го превърнете във витамин А се нуждаете от огромно количество бетакаротен и задължителното присъствие на манзини. Отделно, ако имате нарушена функция на щитовидната жлеза, проблемно храносмилане или недостиг на хранителни мазнини, това превръщане няма как да се случи!

Витамин D в усвоима форма също се среща само в животински продукти като яйца от пасищни кокошки, риба и млечни продукти от пасищни животни. Обърнете внимание, че същите продукти от индустриално-отглеждани животни НЕ съдържат витамин D! Принципно тялото ни би могло да синтезира витамин D и само ако прекарваме достатъчно време на слънце, но като се има предвид колко малко време в годината стоим на слънце и как дори тогава се покриваме със слънцезащитни средства, не е изненада, че този механизъм при много хора не работи. Ето защо можем да почерпим от опита на северните народи, при които слънцето винаги е било оскъдно, но които са компенсирали липсата на витамин D с щедри количества сьомга и масло от пасищни животни.

И така, за да избегнете дефицита на двата мастно-разтворими витамина:

• ако следвате вегетариански режим: яжте яйца и особено жълтъци от пасищни кокошки, дива риба, дроб от треска, ферментирало масло от дроб на треска
• ако следвате вегански режим: снабдете се с хранителна добавка, комбинираща омега-3 на основата на алгае и витамин D3, и редовно следете нивото си на витамин D с кръвен тест

Витамин К

Ако си мислите, че здравите кости се нуждаят от калций и витамин D, то изпускате нещо много важно! Средството, чрез което калцият достига до костите, е витамин К2. Без този витамин може да приемате колкото си искате храни и добавки с калций, но елементът няма да подобри състоянието на костите ви. Това всъщност е причината приемът на добавки с калций да води до повишен риск от артериална плака – организмът не може да усвои калция и той се натрупва в артериите.

Източник на витамин К2 са яйцата от пасищни кокошки, млечни продукти от пасищни животни, черен дроб, телешко и пилешко. Растенията, за които се твърди, че са източник на витамин К, всъщност съдържат К1, който няма същите функции за тялото. Единственото изключение е вид ферментирала соя, известна с името нато (natto), която аз лично не съм срещала по нашите магазини, а от това, което съм чела, има доста неприятен вкус!

В резюме, за да избегнете дефицита на витамин К2:

• ако следвате вегетариански режим: яжте яйца и особено жълтъци от пасищни кокошки, масло и гхи от пасищни крави
• ако следвате вегански режим: приемайте витамин К2 като хранителна добавка като се снабдите с такава на основата на нато, защото останалите са синтетични.

Калций, цинк и желязо

И като стана въпрос за калций е добре да отбележим, че калцият от растителни източници като кейл, спанак, сусам и други не е директно усвоим както например калцият от млечни продукти и особено от костни бульони. Причина за това са оксилатите и фитиновата киселина, които пречат на пълноценното усвояване. За сравнение калцият, който можем да извлечем от 5-6 чаши готвен спанак се равнява на калция от една чаша костен бульон.

Същото се отнася и за цинка и калция, които макар и теоретично да се съдържат в сходни количества в растителните и животинските храни, не могат да бъдат пълноценно извлечени от растенията.

Ето защо, за да си набавите калций, цинк и желязо:

• ако следвате вегетариански режим: яжте млечни продукти, жълтъци и рибен бульон или малки риби заедно с костите
• ако следвате вегански режим: осигурете си формула от мултиминерали като хранителна добавка

Витамин В12

По темата за витамин В12 е писано много, така че няма да задълбавам. Разпространен мит сред вегетарианци и вегани е, че В12 може да се набави от водорасли, бирена мая, соя и спирулина. Изредените храни обаче не съдържат кобаламин т.е. В12, а негови аналози, известни под името кобамиди, които пречат на усвояването и увеличават необходимостта от истински В12.

Според научни изследвания, които съм посочила в края на публикацията, 68% от вегетарианците и 83% от веганите са с дефицит на В12 срещу само 5% от хората, консумиращи месо.

Дефицитът на В12 може да причини умора, слабост, загуба на памет, анемия, неврологични и психиатрични проблеми. Най-сериозен е рискът при децата, тъй като липсата на витамин В12 в най-ранна детска възраст (до 6 години) има дълготрайни последици върху когнитивните способности на децата, способността им да мислят комплексно и абстрактно и да запаметяват. Поради тази и редица други причини, захранването и отглеждането на малки деца на вегански режим е непремерено висок и неоправдан риск.

За възрастни, които искат да избегнат дефицит на В12 при

• вегетариански режим: яжте яйца, риба и млечни продукти от пасищни животни
• вегански режим: правете си редовни кръвни изследвания и при нужда, направете компенсаторен курс с В12 под формата на хранителна добавка

EPA и DHA

Активните форми на омега-3 EPA и DHA имат доказано незаменими функции в здравото човешко тяло, включващи превенцията от рак, астма, депресия, сърдечно-съдови заболявания, автоимунни заболявания, артрит, екзема, хормонален дисбаланс и др.

Усвояването им от растителни източници е изключително непълноценно или средно 5-10% от EPA и 2-5% от DHA. Това усвояване допълнително зависи от присъствието на хранителни вещества като цинк и желязо, които, както вече стана дума, също често пъти са дефицитни. Според британско проучване, което цитирам по-долу нивото на EPA и DHA при вегетарианците е средно с 30% по-ниско от това на консумиращите месо, докато при веганите стойностите са с 50% по-ниски нива на EPA и с 60% по-ниски нива на DHA.

И така, за да избегнете подобни дефицити:

• ако следвате вегетариански режим: непременно приемайте рибено масло като добавка – сред най-добрите опции е ферментиралото масло от черен дроб на треска
• ако следвате вегански режим: снабдете се с формула на омега-3 на основата на алгае

Да обобщим

Както става ясно от написаното по-горе, принципно е възможно при добре планиран вегетариански режим да си набавяте всички необходими хранителни вещества основно от истински храни. Основният минус е, че това налага редовна консумация на млечни продукти, което само по себе си е проблем за много хора.

При веганското хранене обаче необходимостта от прием на добавки (и то доста добавки!) няма как да се избегне. В този смисъл, ако единственият ви мотив да изберете този начин на хранене е, защото вярвате, че е по-здравословен, помислете дали все пак не предпочитате да задоволявате повече нужди на тялото си с истински храни. Това се отнася с особена сила за малките деца, при които всякакви дефицити в ранна детска възраст могат да имат дълготрайни неблагоприятни последици върху здравето.

Освен за малки деца, не бих препоръчала вегански режим на хранене на жени, планиращи зачеване и на бременни жени – оптималният хранителен режим за тези групи ще бъде тема на отделни публикации. Не на последно място веганското и вегетарианското хранене не са подходящи за вас, ако страдате от автоимунно заболяване, където най-добри резултати се постигат с палео хранене. За повече информация изгледайте видеото за Хашимото на Надя Петрова.

И за финал, тъй като съм убедена, че някой ще побърза да коментира, че от години е веган и се чувства превъзходно, държа да обясня! Между хората съществуват генетични различия и те засягат начина, по който организмът на всеки от нас трансформира прекурсори като бета-каротен и мастни киселини в пълноценни хранителни вещества като например витамин А и есенциални мастни киселини. Тези генетични различия обясняват защо някои хора могат с години да бъдат вегани и да се чувстват добре, а при други доста бързо да възникнат проблеми. Колкото и “услужлив” да е генетичният ви код обаче, няма как да извадите от менюто си цели групи храни, без да ги заместите адекватно с други и рано или късно да не отключите хранителни дефицити.

П.С. Тъй като темата е чувствителна и подобни теми често отключват гореща полемика, държа да подчертая, че идеята на текста не е да ви убеждавам или разубеждавам, а да ви представя реални рискове (подкрепени от научни данни) и да предложа разумни методи за минимизирането им.

Ако този текст може да бъде полезен на ваши приятели, споделете го с тях. А ако искате да прочетете повече по темата, предлагам списък на източниците ми за тази публикация под формата на книги и научни статии:

– “Vitamin K2 and the Calcium Paradox: How a Little-Known Vitamin Could Save Your Life”, Dr Kate Rhéaume
– “Eat the Yolks”, Liz Wolfe
– “Gut and Psychology Syndrome Diet”, Dr Natasha Campbell-McBride
– Nourishing Traditions: The Cookbook that Challenges Politically Correct Nutrition and the Diet Dictocrats, Sally Fallon
– Scientific research on B12
– Signs of impaired cognitive function in adolescents with marginal cobalamin status
– Choices for achieving adequate dietary calcium with a vegetarian diet, The American Journal of Clinical Nutrition
– Long-chain n–3 polyunsaturated fatty acids in plasma in British meat-eating, vegetarian, and vegan men
– Achieving optimal essential fatty acid status in vegetarians: current knowledge and practical implications.

Вероятно голяма част от вас свързват думата “колаген” със съставка на козметични кремове за подмладяване. Всъщност, колагенът е протеин, който съставлява 1/3 от човешкото тяло и е концентриран в костите, мускулите, хрущялите, сухожилията, съединителната тъкан и кожата.

Основните аминокиселини, изграждащи колагена, са глицин, пролин и аланин, които освен че са анти-възпалителни, имат редица други ключови функции за тялото. Принципно нашето тяло може само да синтезира необходимия му колаген, за да подържа здрави и еластични кожа, кости, стави и хрущяли. При непълноценно хранене и при натоварен черен дроб обаче по-вероятно е организмът да не успява да произведе нужния му колаген.

Допълнително, с годините способността ни да синтезираме нови колагенови нишки намалява, a старите се преплитат, стават твърди и нееластични. Тогава обикновено хората започват да се оплакват от схващания и вдървени стави, а кожата им губи еластичност и се появяват бръчки.

Единственото решение на горния проблем е приемът на хранителен колаген. Приетият с храната колаген се абсорбира от кожата и спомага за синтеза на нови колагенови нишки. Поне що се отнася до колагена, ние наистина сме това, което ядем. Но преди да изясним с кои храни можете да си набавите колаген, нека се спрем за кратко на още няколко от неговите функции в човешкото тяло.

Защо се нуждаем от хранителен колаген:

– За детокс на черния дроб: Колагенът съдържа глицин, амино-киселина, която неутрализира токсините във Втората фаза от изчистването на черния дроб. За повече яснота: през Първата фаза черният дроб превръща външните и вътрешните за тялото токсини от мастно-разтворими и неактивни във водо-разтворими и активни. Във втората фаза водоразтворимите токсини се изхвърлят от тялото, защото ако останат, те могат да причинят много по-сериозни поражения, от тези, които биха нанесли в мастно-разтворимата си форма. За да протече успешно Втората фаза на изчистване обаче черният дроб се нуждае от глицин, таурин, глутамин, цистин и сяра. При отсъствие или недостиг на тези вещества Втората фаза не протича и тялото се интоксикира още повече.

– За по-добро храносмилане: Колагенът има ключова роля за подобряване на всякакви чревни проблеми включително намалена стомашна киселина, гастрит, раздразнено дебело черво, колит, цьолиакия, възпалено течащо черво, хранителни алергии и други. Аминокиселините, съдържащи се в колагена, помагат за бързо и ефективно регенериране и укрепване на чревната лигавица.

– За болки в ставите, претоварени мускули и сухожилия: независимо дали лекувате травма, възстановявате се след операция, спортувате активно или усещате мускулите си претоварени – тялото ви се нуждае от нещо повече от почивка за пълноценно възстановяване. Нуждае се от допълнително колаген. Колагенът намалява значително болките и възпаленията в ставите и е задължителен при терапията на всякакви форми на артрит.

– За по-добър сън: Според проучване, проведено в Япония, глицинът подобрява значително качеството на съня, успокоява съзнанието и намалява нервното напрежение. Това се отнася и за малки деца, които често имат проблем със съня, будят се многократно през нощта и спят неспокойно.

– За по-добра фигура: Според друг научен анализ колагенът е най-подходящият протеин за хора, които искат да постигнат редукция на теглото, защото създава чувство за ситост, без да повишава кръвната захар, както правят повечето протеинови шейкове, предлагани като заместители на хранене.

– За здрави кости: Безспорно една от най-съществените роли на колагена е свързана със здравето на костите, тъй като те се състоят от 90% колаген. С годините костната плътност намалява и особено при жените възниква риск от остеопороза. Доказано е обаче, че при редовен прием на колаген може да се увеличи костната и минералната плътност, коститe да бъдат по-малко чупливи и да се стимулира дейността на остеобластите.

– За свежа и млада кожа: Не на последно място приемът на колаген е свързан със запазване на еластичността и младежкия вид на кожата. Важно е да знаете, че колагенът от кремовете не се усвоява, защото молекулата му е твърде голяма, за да премине през кожната бариера. Иначе казано, кремовете с колаген в по-голямата си част продават предимно скъпи надежди. Най-сигурният начин, че колагенът ще достигне до кожата ви, е като го приемате с храната си.

С което стигаме и до въпроса:

Кои храни съдържат колаген?

Костен бульон

Както подсказва заглавието на публикацията, основен източник на колаген са костните бульони. В миналото животинската храна е била дефицитна и хората я ценили. Затова обикновено готвели цялото животно, заедно с кокали, кости, жлези и сухожилия. Ценният колаген от тези части изтичал в бульона и правел ястието особено питателно и лечебно.

Днес някои хора не ядат месо, а онези, които го правят, избират само определени части, като най-често това е филе без мазнини. И макар колагенът да съставлява 50% от протеините в тялото на животното, само 5% от него е в чистото мускулно месо. Останало е в частите, които обикновено се пренебрегват. По този начин не само че се пропускат полезните свойства на колагена, но и консумацията на месо действа киселинно на тялото.

Основната причина месото да действа като киселинна храна са високите нива на аминокиселината триптофан, която, ако не се балансирана, води до понижаване на pH и отключване на възпалителни процеси в тялото. При комбинация с глицин обаче, ефектът от триптофана се неутрализира.

Неслучайно в класическата френска кулинария всяко месо се готви задължително с костен бульон. Това не само подобрява вкусовите качества на ястието, но и балансира хранителния профил на амино-киселините в него.

Имайте предвид, че освен колаген, костният бульон съдържа широк спектър от полезни и необходими на тялото минерали като магнезий, калций, калий, фосфор и сяра. Богат е на електролити и има хидратиращи свойства.

Повече за ползите от костния бульон и начина му на приготвяне можете да прочетете в новата ми книга “В кухнята на модерната” жена или он-лайн в сайта на Надя Петрова.

Ако все пак нямате възможност редовно да приготвяте или консумирате костен бульон, имате и друга алтернатива – да приемате колаген под формата на хранителна добавка, известна под името:

Желатин

Желатинът на практика е готвената форма на колагена. При този процес молекулата му променя структурата си, без да губи полезните си свойства. Така охладеният желатин става твърд. При затопляне се разтапя, а когато се смеси с вода, образува желе.

Бързам да поясня, че тук не става въпрос за широко разпространения кулинарен желатин, макар че двата вида са сходни. Индустриалният желатин съдържа добавени захар, овкусители и добавки. Обикновено се прави от отпадъчни продукти като нокти, копита, опашки, които се държат в киселина за извличане на колагена. Остатъци от киселината остават в самия желатин, а хранителната му стойност е нулева. Именно това е желатинът, с който се правят любимите на децата желирани мечета като Харибо и цветните желирани изкушения, предлагани във всеки мол.

Оказва се обаче, че има и друг тип желатин – т.нар. grass-fed gelatin e извлечен от пасищни животни и се предлага като хранителна добавка за набавяне на необходимия за тялото колаген, както и с различни терапевтични цели – преодоляване на хранителни алергии, на възпалителни процеси в червата, лечение на ставни и костни проблеми, проблеми с кожата и редица други.

Двете топ марки grass-fed gelatin, които препоръчват повечето експерти по хранене, са Great Lakes и Vital Proteins. За момента никоя от тях не се предлага в България, но могат да бъдат поръчани през Интернет. И двете фирми предлагат две форми на желатин:

– желиращ или класически желатин, който се разтваря в топла течност и при изстиване се желира и
– хидролизиран или колаген пептид, който се разтваря еднакво добре, както в топли, така и в студени течности и не се желира. Можете да го добавяте към сутрешното си кафе, за да подсилите здравето на ставите и храносмилателната си система; да изпивате 1 с.л. разтворена във вода всеки път, когато консумирате месо, за да балансирате амино-киселините и да неутрализирате киселинния ефект, както и да изпивате чаша топъл чай с лъжица колаген преди лягане, за да подпомогнете регенирането на кожата през нощта.

Класическият колаген на свой ред е отличен за приготвяне на домашни желирани десерти като желета, панакота и, разбира се, любимите на децата гумени мечета.

За мечетата на снимката използвам за основа прясно изцеден портокалов сок и сок от нар. 1/2 чаша сок се смесва с 2 с.л. желиращ колаген и 1 ч.л. мед. Затоплям съвсем леко на 30-40 градуса, колкото да се разтвори колагенът и след добро разбъркване изливам в силиконови формички и прибирам за около час в хладилника, за да се желират мечетата. Към разтвора може да се добави витамин С на прах или пробиотик на прах и любимите гумени мечета да бъдат превърнати в истински домашни витамини!

A вие? Приемате ли допълнително хранителен колаген или разчитате само на този, синтезиран от собственото ви тяло? Ако все още не сте напълно убедени в ползите от колагена, в следващи публикации ще разгледаме по-подробно връзката между този изключително важен протеин и здравето на костите, ставите и червата.

Едва ли има човек, който вече да не е чувал за пробиотиците и колко важни са те за здравето ни. И все пак информацията, свързана с тези полезни микроорганизми, може понякога да бъде объркваща. Може ли тялото ни да синтезира пробиотици или трябва да ги предоставяме? Ако да, достатъчно ли е да ядем пробиотични храни или трябва да приемаме добавки? Ако пием добавки, трябва ли да го правим постоянно или е достатъчен еднократен курс? А кои от всички добавки на пазара да изберем, когато предлагането е толкова голямо и изобщо има ли разлика между различните пробиотични добавки?

На тези въпроси ще потърсим отговор в днешната публикация. Затова започвам от самото начало и въпросът:

Какво са пробиотиците?

Както подсказва името им, пробиотиците (pro – за и biotic – отнасящ се до живота) са полезни микроорганизми, които приемаме с храна или хранителни добавки, и които подкрепят здравето ни, а оттам и живота. Пробиотиците са основно два вида – на основата на бактерии (като например Lactobacillus и Bifidobacterium) и на основата на дрожди (като например S.boulardii).

Традиционно познатите пробиотици, от които се правят и повечето пробиотични добавки, съдържат млечно-кисели бактерии, като Lactobacilli, Bifidobacteria, E.coli и др. Съществуват обаче и друг тип пробиотици, извлчени от почвата или от растенията, известни като SBOs (soil-based-organisms). Повечето за разликата между двете групи малко по-надолу в текста.

Кратка история на пробиотиците

Използването на пробиотици под формата на ферментирали храни датира от хилядолетия. Още преди времето на Христос хората ферментирали мляко, плодове, зеленчуци, бобови и зърнени храни, месо и риба. Ферментирането подобрявало вкуса, правело храните по-лесно усвоими и ги съхранявало за по-дълго време във времената, когато нямало хладилници. И до днес много народи консумират традиционни ферментирали храни каквито са киселото мляко за нас, кефирът за Русия, киселото зеле за Германия и Източна Европа, кумисът за Азия, напитката ласи за Индия, маслините за Средземноморието, ферментиралата риба за Корея и Япония, кимчи за Корея и други.

Пробиотиците са открити за науката от руския учен Илия Мечников в началото на 20-ти век. При работата си в института Пастьор в Париж Мечников изолира бактерия, която първоначално нарича български bacillus, a днес познаваме като Lactobacillus bulgaricus.

Днес учените разпознават десетки пробиотични култури, подредени в строга таксономия. Пробиотиците имат род напр. Lactobacillus, вид напр. acidophilus и щам напр. DDS-1. Това разделение е важно, защото не всички щамове на даден вид са еднакво ефективни и при избора на пробиотик щамовете имат значение, както ще обясня малко по-долу в текста.

Ето защо качествените пробиотици отбелязват на етикета щама на съответния вид, докато масови продукти с по-ниско качество се ограничават само с отбелязването на вида. Сравнете двата етикета:

Защо се нуждаем от пробиотици?

Значението на пробиотиците за здравето е наистина огромно! Всички съществени функции в тялото се нуждаят от тяхното участие. Ето само част от нещата, които пробиотиците правят за нас:

– помагат ни да разграждаме и усвояваме храната си
– гарантират ни устойчива имунна система
– балансират pH в тънките и дебелото черво
– регулират перисталтиката
– намаляват възпалителните процеси в червата
– предпазват зъбите и венците
– синтезират витамини – B1, B2, B3, B5, B6, B12 и К
– подобряват абсорбцията на минерали
– неутрализират токсини
– не позволяват прираст на кандида и други патогенни микроорганизми
– нормализират серумния холестерол и триглицериди и още много други

При един научен експеримент, в който се използват животни, учените предизвикват стерилност в червата на обектите като премахват оттам всички микроорганизми. Оказва се, че без чревна микро-флора животът е невъзможен, както и без пробиотични бактерии е невъзможно здравето!

Достатъчно ли е да ядем пробиотични храни, за да сме здрави?

Простият отговор е “да”. Ако го правим всеки ден! Точно така – един от популярните митове, свързан с пробиотиците, е представата, че веднъж като попаднат в червата ни, те си опъват палатка и остават там завинаги! Всъщност единственият период от живота, когато полезните микроорганизми могат трайно да се заселят в червата, е по време на раждането, когато червата са почти стерилни и през първите 2 години от живота. Именно затова естественото раждане и правилно проведеното захранване са от изключителна важност, а редица заболявания на късната възраст могат да се проследят назад във времето до момента на раждане и захранване.

След този кратък период в началото на живота чревната флора остава малко или повече стабилна. Полезните бактерии, които приемаме с храната си или добавки, обикновено престояват известно време, свършват си работата и напускат тялото. Ето защо е важно редовно, по възможност всеки ден да приемаме пробиотични храни като кисело мляко, кефир, ферментирали плодове и зеленчуци или ако нямаме възможност да го правим продължително време, да компенсираме с

Пробиотици като хранителни добавки

И тук вече става наистина объркващо, защото на пазара се предлагат десетки видове пробиотици и повечето от тях звучат като решение на всичките ви чревни и общи здравословни проблеми. Повярвайте ми, не са!

За пробиотиците на добавки е важно да знаете няколко много важни факта, ако искате приемът им да доведе до желания резултат.

Условно можем да разделим пробиотичните добавки на 2 групи: терапевтични и поддържащи.

Терапевтични пробиотици

Терапевтичните пробиотици са насочени към лечение на определен здравословен проблем или патология. Така например има пробиотици, подходящи за лекуване на екзема, колики, рефлукс, остра диария, запек, кандида, бактериална вагиноза и други. При тези пробиотици бактериалният щам е от изключителна важност, защото не всеки ще постигне търсения ефект. Например често препоръчваната за бебешки колики BioGaia обикновено не решава проблемът с коликите не защото е лош пробиотик, а защото съдържа основно щамът Lactobacillus reuteri Protectis, който помага най-вече при бебешки рефлукс.

Вагиналните порблеми при жените на свой ред биха се повлияли само от пробиотик, съдържащ щамовете Lactobacillus rhamnosus GR-1и Lactobacillus reuteri RC-14.

Комплексни състояния като синдром на раздразненото черво, алергии и непоносимости, автоимунни заболявания, състояния в аутистичния спектър и други се нуждаят от комплексни пробиотици, комбиниращи различни щамове и приемани във високи терапевтични дози.

Поддържащи пробиотици

Поддържащите пробиотици се приемат след терапия или от здрав индивид, за да компенсират нередовната консумация на пробиотични продукти. Подходящи за целта са именно комбинираните пробиотици, но приемани в много по-ниски от терапевтичните дози.

Традииционни пробиотици и SBOs

При поддържащите пробиотици е добре да се следи да съчетават традиционните млечно-кисели бактерии и SBOs. Причина за това е фактът, че млечно-киселите бактерии са по-неустойчиви и не винаги оцеляват, преминавайки през враждебната, силно киселинна среда в стомаха. Само част от тях успява да достигне до червата, за където са предназначени. Ето защо обикновено те се препоръчват във високи дози или colony-forming-units (CFOs) в порядъка на милиарди. Отделно млечно-киселите бактерии не се застояват дълго в червата и обикновено ефектът от тях отминава скоро след като се прекрати приемът им.

За разлика от тях, извлечените от почва пробиотици (SBOs) са много по-устойчиви и затова при тях има нужда от много по-малко CFOs, а способността им да колонизират червата е по-трайна.

Прием и дозировка

Друга популярна грешка е препоръката пробиотиците да се приемат на гладно. Тогава цялата сила на стомашната киселина е насочена срещу полезните микроорганизми. Много по-щадящо за тях е да се приемат с храна или след храна, когато стомашната киселина е насочена към съответния обяд или вечеря.

Имайте предвид, че дори бактериите, които достигат мъртви до червата имат полезна роля за нашето здраве! Техните клетъчни стени съдържат вещества, които подсилват имунния отговор, а също така абсорбират токсини и ги извеждат извън тялото.

Относно дозировката добре е при поддържащ прием да се придържате към препоръките на производителя. Когато става въпрос за терапевтичен прием, при който са необходими по-високи дози, обаче, е добре да следвате схема, назначена от експерт. Причината е, че при този прием пробиотиците започват да разрушават патогенната флора, вирусите и гъбите в червата. Когато тези патогени умират, те изпускат токсини и човек може временно да изпитва т.нар. die-off симптоми, които могат да включват дискомфорт, чувство на умора, кожни раздразнения, слуз във фецеса и други. За да се минимизират тези симптоми е важно приемът да бъде постепенно нарастващ до достигане на необходимата за съответната възраст или състояние терапевтична доза.

Пробиотици и антибиотици

Мнозина считат, че няма причина да приемат пробиотици по време на антибиотично лечение, защото антибиотиците ще унищожат полезните микроорганизми. Това убеждение е вярно само от части. Безспорно силният медикамент ще унищожи част от пробиотиците, но друга част от тях ще остане и значително ще намали негативния ефект, който оказват антибиотиците върху чревния тракт. Единственото важно условие в случая е антибиотикът и пробиотикът да се взимат в различно време с поне няколко часа интервал между двата. Повече затова как да се възстановите след прием на антибиотици може да прочетете в новата ми съвместна рубрика с Момичетата от града “Хранене за здрави деца и мислещи родители”

Да обобщим:

Темата за пробиотиците е дълга и може да бъде допълвана, но ето най-важните неща, които е добре да запомните от днешната публикация:

• Пробиотиците имат ключова роля за здравето ни и животът без тях е невъзможен.
• За да поддържаме балансирана чревна микрофолора е нужно всеки ден да консумираме пробиотични храни или да приемаме пробиотици като добавки.
• При избора на пробиотични добавки е важно да се прави разлика между терапевтични и поддържащи.
• Качествените поддържащи пробиотици съчетават традиционни щамове със SBOs.
• Изборът на правилен щам и дозировка са определящи за постигането на лечебен ефект.
• Приемайте пробиотиците с храна или след хранене, за да ги запазите от разрушителния ефект на стомашната киселина.

Ако тази публикация е била полезна за вас, споделете я с приятели, на които тя също може да бъде от полза, защото информираните хора правят повече здравословни избори.

Темата, която бях подготвила за тази седмица, беше съвсем различна, но едно гостуване в БНТ в началото на седмицата, където коментирахме въпроса за бебешките храни и захранването, ме накара да размисля. Въпреки голямото количество налична и достъпна информация по въпроса за захранването, все още родителите се чувстват объркани и несигурни кое е най-правилно, а понякога в желанието си да направят най-доброто за бебето, се подвеждат и допускат грешки.

Затова и реших да посветя днешната публикация на захранването. През последните 15 месеца след излизането на книгата ми “По-здрави бебета” имах десетки срещи с читатели, лекции, уебинари и индивидуални консултации по темата. И колкото и обширна да е тази тема, спокойно мога да посоча 5 области, където по мои наблюдения най-често се допускат грешки при захранването. Преди да си говорим за всяка от тези области обаче, няколко думи затова

Защо захранването е важно

Захранването е много специален период от живота на бебето между 6ия и 24-тия месец, в който храненето му преминава от изцяло течна храна (мляко) към твърди храни (всичко различно от мляко). За да бъде успешен, този преход трябва да бъде:

• навременен – нито много ранен, нито много късен
• плавен – нито много бърз, нито много бавен
• с подходящи храни – такива, които помагат на бебето да наддава, осигуряват му ценни хранителни вещества за физическо и умствено развитие, и не го излагат на риск от алергии

Както стана дума и в предишната публикация, единственият период от живота на човек, когато червата могат да се колонизират трайно с правилните щамове пробиотични бактерии, е периодът до навършване на 2 годинки. Определящи затова са начинът на раждане, ексклузивното кърмене и захранването. И макар видът на раждане и възможността за кърмене не винаги да зависят от нас, то правилното захранване със сигурност се определя от информираността и избора на родителя.

Спазването на горните 3 условия гарантира успешно захранване и укрепване на чревната флора, което на свой ред има дълготраен ефект върху здравето на детето. Обратно, неспазването на горните условия, може да доведе до компрометирана чревна флора и рискове за здравето.

Ето и кои са най-често допусканите грешки в периода на захранване на бебето:

Твърде ранното захранване

Според СЗО най-добро за бебето е ексклузивно кърмене до 6-я месец и постепенно захранване след това. Други авторитетни организации препоръчват захранването да започне между 4-тия и 6-ия месец, но не по-рано от 17-а седмица след раждането. Все още обаче в България се намират педиатри, които насърчават и дори притискат майките да прилагат ранно захранване. Към тях се присъединяват и “опитните” баби с въздесъщото твърдение: “Вас като ви захраних на 3 месеца с кисело мляко/сок, пък нищо ви няма”.

С риск да повторя за 100-тен път, не е вярно, че ни няма нищо! Нашето поколение, поколението на хората, които в момента са във фертилна възраст и следва да създават деца, страда от автоимунни, хормонални и репродуктивни проблеми повече от всяко предишно поколение! Коренът на всички тези проблеми може да се проследи до една разстроена чревна флора, а причината за нея може да се търси още в най-ранна детска възраст, липсата на кърмене и неправилно проведено ранно захранване.

Така че “има ни нещо” и ако не искаме същото “нещо” да го има и при децата ни, трябва да осъзнаем ролята и значението на правилно проведеното захранване.

Извод №1: Не бързайте да захранвате! Детето трябва да има минимум 4 навършени месеца преди да започнете и не започвайте с храни като сокчета и/или кисело мляко, за които деликатната храносмилателна система на бебето не е готова!

Твърде късно захранване

Съществува обаче и обратната крайност. Някои родители са толкова убедени в ползата от кърменето, че решават да продължат с ексклузивното кърмене до 7-и, 8-и и дори 9-и месец преди да започнат да въвеждат твърди храни. Този подход също крие рискове, най-сериозен от които е рискът от желязодефицитна анемия.

Човешката кърма е бедна на желязо и затова си има основателна причина. Патогенни бактерии като някои щамове на Е.coli, която може да причини сериозни здравословни проблеми при едно новородено, се подхранват от минерала желязо. Ниските нива на желязо в кърмата са всъщност един защитен механизъм, пазещ бебето от подобни патогени.

Към 6-ия месец след раждането обаче естествените запаси от желязо, с които бебето се ражда, спадат, а нуждите му от този минерал се покачват. Кърмата не променя състава си и няма как да покрие тази потребност. В литър кърма има средно 0,35 мг желязо, а между 6-и и 12-и месец бебето се нуждае от 11 мг на ден.

Желязодефицитната анемия в ранна бебешка възраст значително повишава риска от когнитивни, двигателни и поведенчески дефицити, някои от които могат да продължат чак до късна тинейджърска възраст. Трудности с проговарянето, движението, фината и груба моторика могат да бъдат причинени от анемия в бебешка възраст. Ето защо навременното включване в менюто на бебето на източници на желязо е важно, както и профилактичните кръвни тестове за анемия, които обикновено се правят след 6-ия месец.

Извод №2: Прекаленото отлагане на захранването е не по-малко опасно от ранното захранване. Затова не отлагайте по-дълго от 6-ия месец и с включването на твърди храни се погрижете да задоволите нарасналите нужди от минерала желязо на вашето бебе.

Свръх-стерилност

Друга препоръка, която често озадачава майките, е съветът на педиатрите да ползват за захранване готови пюрета, защото са “стерилни”. “Как ще осигуриш на бебето си такава стерилност у дома?” с обвинително-въпросителен тон и сериозен поглед се отнесла една лекарка към моя клиентка. А моят въпрос е “Защо изобщо е нужно да осигуряваш стерилност на бебето си?”

Нека да поразсъждаваме. Вярно е, че подобрената хигиена през последното столетие е помогнала за изчезването на редица опасни епидемиологични заболявания като тиф, холера, туберкулоза и други. Но свръх-санитизацията си има и обратната страна! Стерилността пречи в организма да попаднат микроорганизми, които биха били полезни за имунната система. Замисляли ли сте се за връзката между повишеното използване на анти-бактериални сапуни, препарати, кърпички и стерилизатори и повишения брой на деца с алергии, екземи, дерматит и астма. Такава връзка съществува!

Според едно проучване, проведено едновременно в САЩ и Европа през 2012 г., децата, които живеят във ферми или иначе казано на село, имат 50% по-нисък риск от отключване на алергия или астма отколкото градските деца. Същото се отнася и за деца, в чийто дом има куче или друг домашен любимец. Според д-р Джоел Вайнщок, директор на отделение по гастроентерология на болница в Бостън, имунната система на детето е като непрограмиран компютър и се нуждае от инструкции. “Децата, които растат в ултра стерилна среда”, казва докторът, “не са изложени на микроорганизми, които да им помогнат да изградят правилен имунен отговор”.

Но това не е всичко! Kакто споменах по-горе, към 6-ия месец нуждата на бебето от желязо значително се покачва, но съставът на кърмата не се променя. Това не е случайно! В миналото към 6-ия месец бебето започвало да пълзи и естествено го правело на земята, в пръстта и в пясъка, а после слагало ръчички в устата си. Натуралната почва, богата на цинк, магнезий и желязо, била още един начин бебето да си осигури прием на такива минерали!

Колкото и странно да ви звучи горното твърдение, тези от вас, които имат бебе, знаят, че бебета имат естествен интерес към пръст и пясък, и ако бъдат оставени, с удоволствие ще изровят всичко от домашните ви саксии. В крайна сметка в това няма нищо лошо, стига пръстта в саксиите да е наистина чиста и натурална. Това проучване, показва, че бебета могат да усвояват желязо от почвата и играта в естествена природна среда е препоръчителна за тях.

Извод №3: Не изпадайте в крайности по отношение на стерилизирането и опита да създадете на бебето си свръх-чиста среда. Ако имате градина или достъп до място, където почвата не е третирана с химикали, оставяйте го да играе на воля в пръстта, да се цапа и не се притеснявайте, че може да погълне някоя друга песъчинка. Стерилността също не е причина да изберете готови пюрета за захранване. Причина може да бъде единствено произходът на продуктите.

Произход и качество на храните

На въпроса готови или купени храни да изберете за захранване, отговорът е само един: зависи от техния произход. Естествено, че домашната храна е за предпочитане, защото е прясно приготвена, не съдържа индустриални добавки и е сготвена с любов. Всичко това има огромно значение. Но, ако нямате възможност да се снабдите с чисти продукти и се налага да ги купувате от магазин, без да знаете с какви химикали, пестициди, инсектициди, хормони и антибиотици са третирани, то може да се окаже, че готово пюре с био продукти е по-добър вариант въпреки своите слабости (пастьоризация и дълъг срок на годност).

Осъзнавам, че това е деликатна тема и самата аз бих предпочела да захраня бебето си с домашна храна. Но истината е, че индустриалните продукти, които купуваме от магазините днес, са толкова третирани, че представляват сериозен риск и предизвикателство за здравето на укрепнал организъм на възрастен човек. За деликатното и уязвимо бебешко здраве този риск е двоен!

Ето защо е важно поне през първата година от живота на бебето да му подсигурим чисти био храни, които не са третирани с опасни химикали. Ако не успеете да се снабдите с такива продукти, за да готвите у дома, използвайте био пюрета, като не се доверявате само на етикета “био”, а четете внимателно етикета и се уверите, че пюрето не съдържа добавена захар или други подсладители, растителни мазнини, пшенично нишесте и неизвестни сгъстители.

Извод №4: Не стерилността, а произходът на съставките е определящ за избора между готови и домашно-приготвени пюрета.

Неподходящи храни

Идеята на захранването не е просто да дадем на бебето някакви храни, от които то да продължи да наддава. Покачването на ръст и на килограми, разбира се, е важно, но не изчерпва смисъла на захранването. Не по-малко важно е въведените в менюто храни да осигурят на детето ценни хранителни вещества, да подкрепят развитието на мозъка и на нервната система, укрепването на чревната лигавица и на имунитета.

Например, даването на празни калории каквито са повечето инстантни каши и тестени изделия (попара, сухари, бебешки бисквити, кус-кус, бебешка паста и т.н.) постигат успешно първото, но само толкова. Това са празни храни, които не хранят мозъка, не осигуряват градивен елемент на костите, не гарантират здраве на зъбите, научават бебето ви да харесва и предпочита сладки и сухи храни с ниска хранителна стойност.

За съжаление точно тези храни преобладават в бебешките менюта в периода на захранване и често пъти това става по препоръка на педиатъра. Често във форумите за детско хранене се появяват въпроси от типа: “Трябва да заместя едно хранене с оризова каша. Колко да дам?” или “Вие какви бебешки бисквити приготвяте?” или “С какви сухари приготвяте сутрешната попара?” и т.н.

Нито е нужно да се замества хранене с оризова каша, нито да се дава попара, а още по-малко бебешки бисквити! Едно бебе има нужда от силна и градивна храна т.е. от полезни мазнини и мастноразтворими витамини, от пълноценни протеини и правилно приготвени зеленчуци, а не от празни и безмислени въглехидрати!

Не само че тези зърнени храни не осигуряват нужните за правилния растеж и развитие хранителни вещества, но и излагат бебето на повишен риск от хранителни алергии. Причината е, че до навършване на годинка бебето не синтезира слюнчна амилаза – ензимът, който разгражда въглехидратните храни. Този синтез започва около първия рожден ден на детето и става пълноценен по времето, когато изникват кучешките зъби. Дотогава бебето не разгражда пълноценно зърнените храни, което означава че не добре смлени белтъчни молекули могат да достигнат до червата на бебето и да предизвикат хранителна алергия.

Извод №5: Ранното въвеждане на големи количества зърнени храни лишава бебето от ценни и градивни храни, приучава го да харесва сладки и сухи храни, и повишава риска от хранителна алергия.

В заключение, захранването е сериозна тема, към която е добре родителите да подхождат с нужното внимание и информираност. Не се предоверявайте на лекарски съвети и чужд опит, а подходете критично, задавайте въпроси и търсете отговори. Повече по темата за захранването може да прочетете в книгата ми “По-здрави бебета”, а ако ползвате английски, бих ви препоръчала заглавия като:

• Real Food for Mother and Baby: The Fertility Diet, Eating for Two, and Baby’s First Foods на Нина Планк;
• Beautiful Babies: Nutrition for Fertility, Pregnancy, Breast-feeding, and Baby’s First Foods на Кристин Михаелис;
• The Nourishing Traditions Book of Baby & Child Care на Сали Фелън и
• Super Nutrition for Babies: The Right Way to Feed Your Baby for Optimal Health на Катрин Ърлих

Също, ако този уикенд сте в София, заповядайте в България Мол на най-голямата конференция за детско здраве Академия за родители, където 2 дни специалисти от сферата на физическото, психическото и емоционалното детско здраве ще споделят опит в залата за лекции и кътовете за консултации. Темата на моята лекция е свързана именно с грешките при захранването и ако дойдете в неделя в 11:00ч ще може да обсъдим и на живо въпросите, които ви вълнуват.

А за всички останали използвайте формата за коментари под статията, за да споделите как вие захранихте вашето бебе, какви съвети получавахте и бихте ли променили нещо днес? Ако публикацията може да бъде полезна за ваши приятели, на които им предстои захранване на бебе, споделете я с тях.

Част от въпросите, които най-често получавам на страницата си във Фейсбук и като коментари тук са: “Трябва ли да взимам/давам на детето си рибено масло, каква марка да избера и каква е дозировката”. Затова реших да посветя днешната публикация на рибеното масло и какво е важно да знаем за него.

Защо се нуждаем от рибено масло?

Единствената добавка, която аз и семейството ми приемаме ежедневно, е рибено масло. Списъкът със здравословни ползи на рибеното масло е внушително дълъг. По-долу изреждам част от тях и посочвам научното изследване/публикация, които потвърждават твърдението:

• има анти-канцерогенен ефект – (1)
• помага за редукция на теглото – (2)
• понижава триглицеридите – (3)
• подпомага синтеза на колаген – (4)
• намалява риска от Алцхаймер – (5)
• повишава HDL (т.нар. добър холестерол) (6)
• помага при артрит (7)
• подобрява инсулиновата чувствителност – (8)
• понижава кръвното налягане – (9)
• намалява следродилната депресия – (10)
• повишава фертилността – (11)
• подпомага лечението на псориазис – (12)
• понижава тревожността – (13)

Специално при децата, приемът на рибено масло:

• подобрява когнитивните функции и развитието на мозъка – (14)
• предотвратява отключването на астма – (15)
• намалява риска от грип като укрепва имунната система – (16)
• помага при хиперактивност и дефицит на внимание – (17)
• ускорява лечението на алергии – (18)

Тайната на полезността на рибеното масло се крие в двете есенциални омега-3 мастни киселини EPA и DHA, които то съдържа. Обърнете внимание, че ALA, видът омега-3, която се среща в ядките и лененото семе трябва първо да бъде трансформирана от организма в EPA и DHA, за да бъде използвана от него. Тази трансформация е много трудна и само незначителна част от приетата ALA се превръща в полезните EPA и DHA. Ето защо рибните продукти и рибеното масло си остават най-добрите източници на омега-3.

Вероятно, ако всеки ден консумирахме сьомга, скумрия или рибен хайвер, нямаше да се нуждаем от рибено масло под формата на добавка. Но тъй като едва ли някой го прави, (а и става все по-трудно да си набавим чиста риба), то най-добрият начин да се възползваме от полезните свойства на омега-3 е като го приемаме под формата на качествена хранителна добавка. В света всяка година се купуват хранителни добавки с омега-3 и специално рибено масло за милиарди долари. Но като споменах “качествени”, добре е да знаете, че

Не всички рибени масла са еднакви

След сериозно проучване на темата преди две години, стигнах до извода, че най-добрата възможна опция е ферментирало масло от черен дроб на треска или накратко FCLO от английското fermented cod liver oil.

Защо точно FCLO

Причините да избера FCLO са основно две:

• начинът на извличане и
• хранителното съдържание

Начин на извличане

Повечето рибени масла се извличат или чрез нагряване или чрез преработка със синтетични химикали. И при двата начина се губят ценни хранителни вещества, а извлечените мастни киселини не са в стабилна форма. Лесно се поддават на оксидация и гранясване. Губят полезните си свойства и дори могат да навредят като всяка гранясала мазнина.

Както подсказва името му, ферментиралото масло от черен дроб на треска се извлича чрез ферментация. Това е естествен процес, при който не се използва нагряване и химични вещества, а изходните продукти се разграждат до най-малките, реално усвоими от човешкия организъм форми.

Хранително съдържание
За разлика от обикновеното рибено масло, FCLO съдържа не само DHA и ЕPА, а също така и мастно разтворимите витамини А и Д, коензим Q10 и кинони, за които се знае, че имат анти-туморни и антимикробни свойства, и че подпомагат сърдечното здраве. В този смисъл ферментиралото масло от черен дроб на треска е цялостна суперхрана. И като всяка храна, която е цяла, а не преработена, е много по-устойчиво.

Едно от големите предимства на FCLO е наличието в него на витамин Д. Въпреки че би следвало да усвояваме витамин Д от слънчевата светлина, много хора днес страдат от дефицит на този изключително ценен витамин. Често пъти клиентките ми, които съветвам да изследват витамин Д, са в долната граница на референтните граници или извън тях. Според повечето здравни експерти стойности до 20 ng/mL (50 nmol/L) се считат за дефицит, а оптималните показатели са между 36 и 40 ng/mL (90-100 nmol/L).

Дефицитът на витамин Д се свързва с хормонални дисбаланси, сезонни разтройства, понижена фертилност и трудности при зачеването, неспособност за усвояване на калций и оттам проблеми с костите и ставите. Витамин Д се усвоява най-пълноценно, когато се приема заедно с омега-3 и витамин А, поради което FCLO е сред най-добрите начини да си го набавяме.

Другият ценен витамин във FCLO e витамин А. Витамин А също има ключова роля за имунната ни система, за доброто зрение и състоянието на кожата ни. И също така трудно се набавя чрез храната. Обратно на някои популярни твърдения, ние хората не успяваме пълноценно да синтезираме ретинол (активната форма на витамин А) от бета-каротен (прекурсорът, който се среща в зеленчуците като моркови, тиква и кейл. На практика, само 3% от приетия бета-каротен се превръща във витамин А, а 45% от възрастните изобщо нямат тази способност – (19). В действителност, най-добрите източници на витамин А в активната му форма са черен дроб и сурови млечни продукти от пасищни животни – все неща, които почти не присъстват в съвременното меню. Ето защо FCLO е сред най-достъпните начини да си подсигурим дневния прием на витамин А.

Каква марка FCLO препоръчвам

В продължение на години златният стандарт в производството на ферментирал дроб от треска остава продуктът Blue Ice на Green Pasture. Toва е продуктът, който аз използвам и препоръчвам на клиентите си. Това е продуктът, предпочитан от голяма част от специалистите по здравословно хранене в САЩ и Канада.

През изминалата година името на Green Pasture беше замесено в скандал, свързан с качеството на произвежданото от тях рибено масло. На 21 август 2015 г д-р Кайла Даниел, бивш президент на Фондация Уестън Прайс, разпространи доклад, съдържащ твърдения, че продуктът на Green Pasture съдържа гранясали мастни киселини, по-ниски стойности на хранителни вещества от обявените на етикета и не винаги се извлича от дроб на треска.

Този доклад предизвика сериозен смут в здравната общност, защото както посочих по-горе продуктът на Green Pastures се препоръчва активно в продължение на години от изявени нутриционисти и лекари, от диетолози, блогъри и хора, изпитали лично ефекта от приема му. Последваха поредица от анализи на доклада, при което проличаха и слабите места в него.

Част от тези слабости са свързани с потенциални финансови връзки между д-р Кайла Даниел и компанията Rosita Real Foods, която през последните години активно (и дори агресивно) налага на пазара алернативна марка рибено масло – Extra Virgin Cod Liver Oil (EVCLO). Допълнително, от доклада не става ясно кои са т.нар. “независими” лаборатории, в които са проведени тестовете.

От компанията Green Pasture побързаха да публикуват кратък отговор на обвиненията в доклада и оставиха общността в очакване на допълнителни разяснения. Междувременно известни имена в сферата на нутриционистиката като д-р Крис Кресер и Крис Мастерджон също публикуваха свои анализи на ситуацията.

В заключение: Въпреки че критичният доклад на д-р Кайла Даниел повдига някои въпроси, на които е добре да получим допълнителен и по-подробен отговор, тонът и мотивацията за създаването му са доста съмнителни и не могат да бъдат причина за отричането на един продукт, който в продължение на години е бил еталон за качество и ефективност. Допълнително, в практиката ми с клиенти съм видяла отлични резултати от приема на продукта от деца с екзема и/или хранителни алергии, от жени с хормонален дисбаланс или проблемна кожа. В този смисъл за момента аз нямам притеснения да продължа да купувам за семейството си и да препоръчвам на клиентите си продукта на Green Pasture.

Дозировка

Друг често задаван въпрос е свързан с дозировката на продукта. Ферментиралото масло от черен дроб на треска се предлага в течен вариант и под формата на капсули. Изборът как ще го приемате е личен. Течният вариант е по-подходящ за деца, които не могат да преглъщат капсули, и е по-икономичен. Единствената му слабост е силно изразеният рибен вкус, който някои хора трудно приемат. Течното рибено масло се предлага и с няколко вкуса – канела, мента, портокал, които се добавят чрез етерични масла и имат за цел да маскират рибения вкус, но според мен ефектът е само частичен.

Ето и каква следва да е дневната доза за прием на:

Течно ферментирало масло:

• деца между 3 месеца и 3 години – 1/8 до 1/4 ч.л. (0.625 мл – 1 мл)
• деца между 3 години и 6 години – 1/4 до 1/2 ч.л (1 мл – 2.5 мл)
• деца между 6 и 12 години – 1/2 до 2/3 ч.л. (2.5 мл – 3 мл)
• деца над 12 години и възрастни – 2/3 ч.л. до 1 с.л. (3 мл до 5 мл)
• бременни жени и кърмачки – 1 до 2 с.л. (5 мл до 10 мл)

Ферментирало масло на капсули:

• деца между 6 и 12 години – 2 до 4 капсули
• деца над 12 години и възрастни – 5 до 10 капсули
• бременни жени и кърмачки – 10 до 20 капсули

Винаги е добре да се започне с най-ниската доза и постепенно приемът да се увеличава. Съхранявайте отворения продукт в хладилник.

Притеснения относно приема на витамин А по време на бременност

Бременните жени обикновено са предупреждавани, че приемът на витамин А повишава риска от спонтанен аборт. Държа да отбележа, че това се отнася до прием на чист витамин като изолиран моно-витамин, а не в случаите, когато той e съставна част от цялостна храна, каквото е рибеното масло. Повече по темата можете да проечете в подробната публикация на Сали Фелън от Фондация Уестън Прайс.

Откъде да поръчате FCLO

В България продуктът на Green Pasture се предлага от миналата година и можете да поръчате в Лайфстор. Използвайте код MAGI5 за 5% отстъпка. Ако не сте в България, можете да поръчате от Амазон .Имайте предвид, че извън зимните месеци, е добре добавката да ви бъде доставена с охладител.

Продуктът на Rosita Real Food, чието име се спряга като алтернатива на FCLO, за момента не се предлага в България, но ако решите да го пробвате, можете да поръчате от Амазон.

Какво да взимате, ако сте веган

На практика не съществува продукт на растителна основа, който да притежава всички полезни качества на ферментиралото масло от черен дроб на треска. И все пак, ако идеята да приемате такова масло е напълно неприемлива за вас, най-добрият вариант е да го замените с масло от крил, за чиито полезни свойства също има редица изследвания. Крилът обаче е по-скоро вид ракообразно, т.е. ако искате изцяло растителен вариант, е добре да се насочите към морски фитопланктон, а не към ленено масло или подобни продукти на растителна основа, в които омега-3 е под формата на ALA.

А сега е ваш ред! Приемате ли рибено масло или не? Защо да или защо не? Споделете собствения си опит или споделете публикацията с ваши приятели, на които може да бъде полезна.

____________________________________________________
(1) Bell GA, Kantor ED, Lampe JW, Kristal AR, Heckbert SR, White E, “Intake of long-chain ω-3 fatty acids from diet and supplements in relation to mortality,” American Journal of Epidemiology, 2014 Mar 15;179(6):710-20. doi: 10.1093/aje/kwt326. Epub 2014 Feb 3. и Fabian CJ, Kimler BF, Hursting SD, “Omega-3 fatty acids for breast cancer prevention and survivorship,” Breast Cancer Research, 2015 May 4;17:62, doi: 10.1186/s13058-015-0571-6.
(2) Buckley JD, Howe PR, “Long-chain omega-3 polyunsaturated fatty acids may be beneficial for reducing obesity-a review,” Nutrients, 2010 Dec;2(12):1212-30, doi: 10.3390/nu2121212, Epub 2010 Dec 9.
(3) Narla R, Peck SB, Qiu KM, “FPIN’s Clinical Inquiries. Fish oil for treatment of dyslipidemia,” American Family Physician, 2014 Feb 15;89(4):288, 290.
(4) Hankenson KD, Watkins BA, Schoenlein IA, Allen KG, Turek JJ, “Omega-3 fatty acids enhance ligament fibroblast collagen formation in association with changes in interleukin-6 production,”Proceedings of the Society for Experimental Biology and Medicine, 2000 Jan;223(1):88-95.
(5) Loef M, Walach H, “The omega-6/omega-3 ratio and dementia or cognitive decline: a systematic review on human studies and biological evidence,” Journal of Nutrition in Gerontology and Geriatrics, 2013;32(1):1-23, doi: 10.1080/21551197.2012.752335.
(6) Narla R, Peck SB, Qiu KM, “FPIN’s Clinical Inquiries. Fish oil for treatment of dyslipidemia,” American Family Physician, 2014 Feb 15;89(4):288, 290.
(7) Peanpadungrat P, “Efficacy and Safety of Fish Oil in Treatment of Knee Osteoarthritis,”Journal of the Medical Association of Thailand, 2015 Apr;98 Suppl 3:S110-4. и James M, Proudman S, Cleland L, “Fish oil and rheumatoid arthritis: past, present and future,” The Proceedings of the Nutrition Society, 2010 Aug;69(3):316-23, doi: 10.1017/S0029665110001564, Epub 2010 May 28.
(8) Wu JH, Cahill LE, Mozaffarian D, “Effect of fish oil on circulating adiponectin: a systematic review and meta-analysis of randomized controlled trials,” The Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism, 2013 Jun;98(6):2451-9, doi: 10.1210/jc.2012-3899, Epub 2013 May 23.
(9) Yang H, Kenny A, “The role of fish oil in hypertension,” Connecticut Medicine, 2007 Oct;71(9):533-8.
(10) Jans LA, Giltay EJ, Van der Does AJ, “The efficacy of n-3 fatty acids DHA and EPA (fish oil) for perinatal depression,” The British Journal of Nutrition, 2010 Dec;104(11):1577-85. doi: 10.1017/S0007114510004125, Epub 2010 Nov 16.
(11) Safarinejad MR, Safarinejad S, “The roles of omega-3 and omega-6 fatty acids in idiopathic male infertility,” Asian Journal of Andrology, 2012 Jul;14(4):514-5, doi: 10.1038/aja.2012.46, Epub 2012 Jun 4.
(12) Balbás GM, Regaña MS, Millet PU, “Study on the use of omega-3 fatty acids as a therapeutic supplement in treatment of psoriasis,” Clinical, Cosmetic and Investigational Dermatology, 2011;4:73-7, doi: 10.2147/CCID.S17220. Epub 2011 Jun 20.
(13) Ross BM, “Omega-3 polyunsaturated fatty acids and anxiety disorders,” Prostaglandins, Leukotrienes, and Essential Fatty Acids, 2009 Nov-Dec;81(5-6):309-12, doi: 10.1016/j.plefa.2009.10.004, Epub 2009 Nov 10.
(14) Stonehouse W, “Does consumption of LC omega-3 PUFA enhance cognitive performance in healthy school-aged children and throughout adulthood? Evidence from clinical trials,” Nutrients, 2014 Jul 22;6(7):2730-58, doi: 10.3390/nu6072730.
(15) Yang H, Xun P, He K, “Fish and fish oil intake in relation to risk of asthma: a systematic review and meta-analysis,” PLOS One, 2013 Nov 12;8(11):e80048, doi: 10.1371/journal.pone.0080048. eCollection 2013.
(16) Imai Y, “Role of omega-3 PUFA-derived mediators, the protectins, in influenza virus infection,” Biochimica et Biophysica Acta, 2015 Apr;1851(4):496-502, doi: 10.1016/j.bbalip.2015.01.006, Epub 2015 Jan 22.
(17) Gow RV, Hibbeln JR, Parletta, “Current evidence and future directions for research with omega-3 fatty acids and attention deficit hyperactivity disorder,” Current Opinion in Clinical Nutrition and Metabolic Care, 2015 Mar;18(2):133-8, doi: 10.1097/MCO.0000000000000140.
(18) Miyata J, Arita M,”Role of omega-3 fatty acids and their metabolites in asthma and allergic diseases,” Allergology International, 2015 Jan;64(1):27-34, doi: 10.1016/j.alit.2014.08.003, Epub 2014 Oct 27.
(19) Estimation of carotenoid accessibility from carrots determined by an in vitro digestion method http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12001013

Тази неделя настъпва астрономическата пролет. Скоро всичко в природата ще се събуди за нов живот. Ето защо избрах да посветя седмичната публикация на носителите на живота в природата – семената. А за да е още по-полезна и практична, ще си говорим за разликите между накисването и покълването, между кълновете и пониците.

Семената – носители на живота

Животът на всяко растение в природата започва от едно малко семе. Когато попадне в плодородна почва и подходящи условия семенцето покълва и дава началото на нов живот. А природата пази носителите на живота и затова покрива семенцата с фитинова киселина. Тя не само ги пази от вредители, изгниване и гранясване, но и помага на семената да преминат цели през храносмилателния тракт на животните и попадайки в подходяща почва, отново да поникнат!

Този естествен защитен механизъм в добър за семената, но не и за хората. При консумация на зърнени и бобови храни, ядки и семена ние приемаме не само полезните вещества в тях, но и редица анти-нютриенти като фитиновата киселина, които ги правят трудно смилаеми и пречат на абсорбцията на ценни вещества като цинк, калций и желязо.

Ето защо правилното приготвяне на тези култури е от ключово значение, ако искаме да се възползваме от полезната им стойност, без да навредим на здравето и храносмилането си. Един от най-лесните начини за неутрализиране на анти-нютирентите е просто накисване. Повече по темата може да прочетете тук .

Друг метод, който не само отстранява фитиновата киселина, но и многократно увеличава полезността на семената е покълването.

Ползите от покълването

Счита се, че кълновете съдържат близо 100 пъти повече ензими от суровите зеленчуци. Ензимите се синтезират в кълновете, за да улеснят собствения им клетъчен растеж, но са не по-малко полезни и за нашите клетки, когато консумираме кълнове.

Покълването увеличава съдържанието на витамини, минерали, антиоксиданти и аминикиселини в ядките и семената, прави ги по-лесно разградими и усвоими.

Някои специфични ензими и антиоксиданти в кълновете подпомагат клетъчната регенерация и предпазват от разрушителното въздействие на свободните радикали. Например кълновете от броколи съдържат sulforaphane – съединение, което има доказана роля в борбата с рака. В кълновете от броколи това съединение е от 10 до 100 пъти повече, отколкото в самия зеленчук.

Семена, подходящи за покълване

С малки изключения повечето бобови и зърнени култури, ядки и семена могат да бъдат покълнати. Изключения са орехите и американския орех пекан, които не покълват; семената от алфафа, за които има твърдения, че могат да бъдат опасни, ако се консумират като кълнове; чия, коноп и ленено семе, които трудно покълват, но лесно образуват поници (вижте по-долу) и червения боб, чийто кълнове са токсични.

Някои кълнове като тези на повечето ядки, семена и малък брой зърнени храни могат да се консумират в суров вид. Кълновете на повечето зърнени и на всички бобови храни обаче е добре да преминат през допълнителна термична обработка преди да се използват за храна, за да се избегне риска от раздразване на стомашно-чревния тракт.

Как се приготвят кълнове

Приготвянето на кълнове в домашни условия, не е трудно, но изисква време, планиране и внимание.

За да започнете да покълвате, се нуждаете от са буркан с широко гърло, парче марля, гумен ластик и филтрирана вода.

Ето и стъпките, през които преминава процеса:

• Подгответе нужното количество зърна, ядки или семена, което ще покълвате и ги измийте добре в коландер под течаща вода.
• Изсипете семената в буркана, залейте с чиста филтрирана вода, покрийте с марлята и оставете да киснат 8-12 часа или една нощ.
• След накисването излейте водата от буркана и изплакнете няколко пъти. Поставете обратно марлята върху гърлото на буркана, закрепете я добре с ластик и обърнете буркана под ъгъл от 45 градуса в купа или върху сушилнята за съдове, така че цялата остатъчна вода от кълновете да се изцеди напълно.
• Приберете буркана на тъмно или го покрийте с кухненска кърпа, за да не е изложен на директна светлина. Повтаряйте процедурата с измиването и оцеждането 2-3 пъти на ден за периода на покълването. Този период варира за различните култури в порядъка на 1 до 3 дни.
• Когато кълновете са готови, затворете плътно буркана и ги приберете в хладилника.
• Много важна стъпка, която не бива да пропускате, е последното измиване и оцеждане да е минимум 8 часа преди прибирането в хладилника! Ако кълновете се приберат влажни в хладилника, те много бързо мухлясват и се развалят!

Рискове от консумацията на кълнове

Тъй като се отглеждат във влажна и топла среда, а тази среда е подходяща и за размножаването на редица бактерии, кълновете могат да бъдат преносител на патогени като Салмонела и Е.коли.

Затова е важно при приготвянето на кълнове да се използват стерилно чисти съдове и процедурата с изплакването на всеки няколко часа да се следва стриктно.

Според някои препоръки накисването на кълновете за 10-15 минути в разтвор от лимон и вода (в съотношение 1:6) елиминира риска от бактерии, тъй като киселината ги унищожава.

Аз лично не смятам, че рискът от консумацията на кълнове е по-голям от ползите от тях и сравнителнo редовно покълвам различни семена, но хората с понижен имунитет, ниска стомашна киселина и бременните жени е добре да подхождат към кълновете със завишено внимание.

Поници или microgreens

Затова ако решите да потърсите напълно безопасна алтернатива на кълновете, добре е да знаете, че такава алтернатива са пониците. На английски ще ги срещнете като microgreens и както името им подсказва това са миниатюрни зелени растения, които също като кълновете са концентриран източник на ензими, витамини и полезни вещества.

Всъщност основната разлика между кълновете и пониците е, че първите се нуждаят само от вода, а вторите – от почва. За да си отгледате поници обаче не е нужно да имате градина – достатъчно ви е плитко съндъче с малко органична почва, което можете да сложите на перваза на прозореца и целогодишно да разполагате с миниатюрни зелени растения.

Пониците притежават всички полезни свойства на кълновете, като към тях се прибавя и наличието на хлорофил. Популярни са в гурме ресторантите, където се използват за по-ефектно поднасяне на блюдата, но както споменах, могат лесно да се отгледат в домашни условия и да се добавят като акцент към салати, основни ястия и дори смутита.

Как се отглеждат поници

За отглеждането на поници се нуждаете от семена, плитко съндъче и органична почва. Подходящи за целта са семена почти всички билки и подправки, чия, лен, коноп, слънчоглед, елда и други.

Ето и стъпките на преминава процеса:

• Поставете съндъчето на светло – най-добре на перваза на прозореца
• Покрийте дъното с тънък слой почва и го заравнете
• Разпръснете семената равномерно и нагъсто
• Покрийте семената с втори слой почва и напръскате с пулверизираща бутилка
• Поддържайте почвата винаги влажна като я напръсквате по няколко пъти на ден
• Израстването на поници зависи от вида на семената, но средно отнема 1 до 2 седмици
• Използвайте ножица, за да отрежете само стъблото и листата на миниатюрните зелени растения, които са на практика ядливата част
• За да си отгледате нова реколта, е необходимо да отстраните и корените от почвата или да използвате нова почва

А сега е ваш ред! Имате ли опит в приготвянето на кълнове или отглеждането на поници? Имате ли собствени “трикове” за улеснение и кои са любимите ви начини да ги консумирате? Споделете в коментарите или споделете статията с приятели, на които може да бъде полезна.

Едва ли има човек, който с удоволствие да посещава зъболекар. Все пак не е като да отидеш на масаж! Дори и най-внимателният и леко работещ специалист не може да си свърши работата, без да причини известен дискомфорт. Повечето хора (и аз допреди няколко години) приемат стандартното зъболечение за неизбежно, а развалянето на зъбите за неизбежен процес, който яденето на сладко и лошата зъбна хигиена само ускоряват.

Днес знам, че не е така! Зъбните проблеми не са неизбежни, разпадът на зъбите се определя от редица фактори, а не само от хигиената; лечението като всяко едно лечение следва да бъде комплексно и от вътре навън, а не само външно и маскиращо симптомите.

С което ни най-малко не искам да отричам или подценявам ролята на зъболекарите, защото ако един зъб стигне до абцес или гангрена, само те могат да ви помогнат. Въпросът е какво може да направите, за да не стигате дотам! Или какво включва цялостната грижа за денталното здраве, така че да гарантира превенция на зъбни проблеми и има ли състояния, които могат да се повлияят без намесата на инвазивно лечение. Тези въпроси ще разгледаме подробно в днешната публикация.

Преди това обаче да започнем с един кратък урок по

Анатомия на зъбите

Най-общо зъбите се състоят от 4 слоя, които считано отвън на вътре са както следва:

Емайл – това е най-твърдата тъкан в човешкото тяло. Състои се на 96% от минерали и представлява външния слой, покриващ короната на зъба.

Дентин – представлява слоят, разположен под зъбния емайл. Навлиза във венците и обвива външната част на корена на зъба. Подобно на емайла съдържа основно минерали, но и известно количество колаген, което го прави по-мек слой от емайла. При износване на емайла, дентинът остава непокрит и по-лесно податлив на кариеси и разпад.

Цимент – този слой покрива корените на зъба и му осигурява стабилност. В структурата му има голям процент колаген.

Пулпа – това е най-вътрешната част на зъба. В центъра си е куха и там се свързва с кръвоносните съдове и нервите. Пулпата е ключово значение за здравето на зъба, защото чрез нея зъбът получава хранителни вещества, включително минерали, които подсигуряват реминерализация на емайла.

Препоръките на съвременната дентална медицина относно опазване здравето на зъбите се фокусират основно върху редовното изчеткване с паста и почистване на зъбите с конец. Макар и важни, двете хигиенни процедури се отнасят само до външния слой на зъбите т.е. емайла и дори при прекаляване с тях могат да го увредят и изтънят. За да гарантираме истински здравето на зъбите си, трябва да се погрижим за всичките 4 слоя!

Защо редовното миене на зъбите не спира появата на кариеси

Съвременната дентална медицина обяснява появата на кариеси с действието на бактерии, които се хранят с остатъци по зъбите от храни, съдържащи захар. Според тази теория бактериите синтезират киселини, които разрушават емайла и водят до образуване на кариеси и зъбен разпад. А решението на зъболекарите е – избягвайте сладките храни и мийте редовно зъбите си, за да отстраните остатъците от храна, бактериите и киселинната среда.

Ако тези препоръки наистина работеха, днес нямаше да има епидемия от зъбен разпад! Понятието “епидемия” в този контекст ни най-малко не е преувеличено, защото над 90% от хората в развитите страни имат кариеси или други зъбни проблеми. Засегнати са почти всички с много малки изключения. Проблемите със зъбите се появяват още в ранно детство и само се влошават с годините.

Не твърдя, че зъболекарите не са прави да обвиняват патогенните бактерии в устната кухина, известни като стрептококи мутанти, и завишената киселинност на слюнката за зъбните ни проблеми, но те са само едната страна на медала! А той винаги има и втора.

В случая обратната страна на медала е начинът ни на хранене, от който зависи дали зъбите ни получават достатъчно хранителни вещества, за да поддържат здравето и целостта на всички останали слоеве освен на емайла. А това откритие съвсем не е ново, но е системно пренебрегвано вече близо 100 години.

Зъболекарят визионер д-р Уестън Прайс

Д-р Уестън А. Прайс е американски зъболекар от началото на ХХ век, който забелязал, че всяко ново поколение негови пациенти са по-малко здрави от предишното поколение и с по-развалени зъби. За разлика от повечето си колеги, д-р Прайс не приемал тази ситуация за нормална.

Той бил убеден, че съществува връзка между здравето на зъбите и общото здраве на организма. За да докаже теорията си, д-р Прайс решава да изследва здравето на хора от изолирани места, където все още не са навлязли цивилизацията и модерният начин на живот.

През следващите десет години той заедно със съпругата си пътува по света и изучава т.нар. “примитивни” народи, като установява, че при тях зъбните проблеми са почти непознати. Нещо повече, тези хора не страдат от хроничните заболявания на съвременния свят като сърдечносъдови заболявания, рак, диабет, артрит, хронична умора и др.

Д-р Прайс открива, че хората от тези народи са запазили традиционния си начин на хранене, и че той е различен за повечето общности:

• Някои от тях като северните народи например различтали предимно на животинска храна, докато други консумирали много ограничени количества животински продукти
• Някои готвели храната си, други залагали предимно на сурови храни
• Някои консумирали повече плодове, а други зърнени храни, приготвени чрез накисване и ферментиране
• Някои общности консумирали млечни продукти, а други не

Общото между всички обаче било, че диетите на никой от тези народи не включвали:

• растителни и хидрогенизирани мазнини
• консервирани храни
• бяло брашно
• захар или други алтернативни подсладители
• обезмаслени млечни продукти
• газирани напитки
• изкуствени храни като глутамат, протеинови пудри и подобни “модерни” храни

Д-р Прайс стига до извода, че здравето на тези народи не е въпрос на генетика, а следствие от начина им на хранене, защото щом членове на тези общности възприемели съвременния начин на живот и хранене, се появявали и проблемите със зъбите и с общото здраве.

Така близо столетие преди науката да заговори за нутриционистика и епигенетика, този проницателен зъболекар от Кливланд открива, че определящи за здравето както на зъбите ни, така и на целия организъм, са начинът ни хранене и факторите от заобикалящата ни среда. Откритията и изводите си д-р Прайс публикува в книгата Nutrition and Physical Degentarion, чието първо издание е от 1939 година, но съдържанието на книгата е все така актуално и днес.

Храните, от които зависи здравето на зъбите

И така, в резултат на проучванията си д-р Уестън Прайс стига до извода, че три аспекта на храненето ни са определящи за здравето на зъбите. Ето кои са те:

Наличието на достатъчно минерали в храната – зъбният емайл има най-високата концентрация на минерали в цялото тяло. Разпадаът на емайла може да бъде причинен не само от дефицит на калций, който обикновено свързваме със здравето на зъбите, но също така от липса на други минерали като желязо, магнезий, мед, манган и фосфор. Най-добрият начин да си набавим тези минерали е чрез храната. А една от най-добрите храни, осигуряващи концентрация от минерали, е костният бульон. Не съществува храна, която да носи повече полезност за зъбите от този бульон. Друг начин да се набавят необходимите минерали е чрез реминерализиращи пасти за зъби, но те далеч не са толкова ефективни.

Наличието на достатъчно мастно-разтворими витамини като А, D и К – за да може тялото да усвои минералите от храната, то се нуждае от мастноразтворими витамини. Витамин D е нужен за усвояването на калций и фосфор. Витамин А предпазва тялото от токсини и помага за възстановяването на костите и тъканите. Витамин Е е мощен антиокдиант, който подобрява циркулацията и укрепва тъканите, а витамин К2 транспортира калция до частите на тялото, които имат нужда от нея. При много хора проблемите със зъбите са резултат имено от дефицит в храната на мастноразтвотими витамини. Сред най-добрите източници на тези витамини са рибеното масло и кравето масло от пасищни животни. Неслучайно наричат ферментиралото масло от черен дроб на треска “течния зъболекар”. Само за сравнение 1 ч.л. от това масло съдържа количество витамин D, колкото 500 гр сьомга или няколко дозини яйца.

Способността на тялото да усвоява тези минерали и мастноразтворими витамини – без значение какви количества полезни храни и/или хранителни добавки приемате, те няма да повлияят на здравето на зъбите ви, ако организмът ви не ги усвоява пълноценно. Усвояването на свой ред се определя основно от 2 фактора – здравето на червата и неутрализирането на дразнещи субстанции от храната. Здравето на червата зависи от целостта на чревната лигавица и баланса на чревния микробиом. При нарушена чревна мембрана или дисбаланс на чревната флора, организмът не усвоява пълноценно храната си натрупва дефицити. На свой ред фитиновата киселина в зърнените храни и ядките, както и оксилатите в суровите зелени растения се свързват с минералите в храната и пречат на организма да ги усвои пълноценно. Затова при проблеми със зъбите е важно да се консумират само правилно приготвени зърнени (накиснати или ферментирали) и да се избягват храните, съдържащи оксилати.

Може ли зъбите да се лекуват с храна?

Това е въпрос, по който може доста да се спекулира. Известната книга на Рамиел Нейджъл Cure Tooth Decay твърди, че зъбният разпад може не само да бъде спрян, но и възстановен само с храна. Лечебният протокол на Р.Нейджъл е базиран почти изцяло на препоръките на д-р У. Прайс. Този протокол изключва напълно зърнени, сладки и тестени храни, набляга изключително на костни бульони, органово месо, продукти от сурово мляко, големи количества полезни мазнини.

В интернет могат да се намерят много публикации и дори снимки на хора (особено на малки деца) преди и след спазването на лечебния протокол, на които се вижда възстановяване на целостта на доста увредени зъби. Автентичността на подобни снимки обаче трудно може да бъде потвърдена.

От личния ми опит с клиенти мога да потвърдя, че лечебният протокол работи успешно в началните фази да деминерализация, при които по емайла се появяват петна с различни оцветяване. На този ранен етап от зъбния разпад, когато е засегнат само емайла, постигането на обратна реминерализация чрез правилно хранене е напълно възможна!

Когато целостта на емайла вече е нарушена и лезията на кариеса е навлязла по-дълбоко в дентина, тя започва да се развива по-бързо, защото този слой е по-мек. На този етап е възможно развитието на кариеса да бъде спряно и той да се превърне от активен в пасивен т.е. в такъв, при който няма бактериално действие и разпадът спира!

Безспорно, най-значима е ролята на храната на фазата на превенцията тази фаза започва още преди раждането. Начинът на хранене на бъдещата майка е определящ за общото и за денталното здраве на нейното бебе. Ако в диетата на бременната жена липсват минерали и мастно-разтворими витамини, детето й ще бъде предразположено към проблеми със зъбите.

Наблюденията ми от работа с клиенти са, че малките деца, при които се отключва зъбен разпад в много ранна възраст (между 2 и 4 години) често пъти са деца на вегетарианци и самите те консумират предимно растителна храна. Причините: липса на мастно-разтворими витамини и изобилие в менюто на фитинова киселина и оксилати, които пречат на усвояването на минералите. С което отново стигаме до извода, че когато вадим цели групи храни от менюто следва адекватното да ги компенсираме с други храни и/или добавки, защото изборът ни може да има дълготрайни последици не само за собственото ни здраве, а и за това на децата ни.

А сега е ваш ред. Ако се интересувате повече от неинвазивните методи за дентално лечение, прочетете книгата на Рамиел Нейджъл Cure Tooth Decay. Бъдете тук и в понеделник, когато в рубриката “В кухнята на” ще ви срещна с една българска зъболекарка, практикуваща неинвазивно зъболечение. А ако темата ви е била полезна, споделете я с приятели.